Режисьорът и хейтърите

/Поглед.инфо/ Оливър Стоун е автор на едни от най-добрите филми в световното кино през последните няколко десетилетия - "Взвод", "Уолстрийт", "JFK", "Никсън". Носител е на три награди "Оскар", пет "Златни глобуса", "Еми", "БАФТА". Режисьорът има и документални филми, посветени на проблемите в Близкия Изток и Латинска Америка. Правил е интервюта с Шимон Перес и Ясер Арафат, Фидел Кастро и Уго Чавес. Вече може да бъде гледан и най-новият му филм "Интервюта с Путин". И трябва да бъде гледан. От всеки, който има претенциите да разбира от политика. И от кино. Филмът представя един Путин, който няма нищо общо с фалшифицирания образ от мейнстрийм медиите. Ако гледате филми за руския президент по CNN или четете портретите му в сп. TIME, както и в някои български медии на американска издръжка, ще "узнаете", че това е най-големият злодей в политиката. Че мечтата му е да унищожи свободата и демокрацията. Че  командва несметен брой демонични хакери, които определят  резултатите от изборите по цял свят - като се почне със Съединените щати и се свърши с България. Е, във филма на Стоун няма подобни бълнувания. Американският режисьор показва един ръководител, който просто работи за доброто на страната си. И тъкмо  защото защитава интересите на Русия, много хора, особено в Съединените щати, не го харесват. Същите тези хора много харесваха Елцин. Човекът, при когото богатствата на Русия се раздаваха на безценица. На местни олигарси и чужди мошеници. Онзи Елцин, при когото Русия от свръхсила се превърна в омаломощена и объркана държава. Днешна Русия няма нищо общо с Елциновата. Днешна Русия отправя успешни предизвикателства към еднополярния свят. Защитниците на Pax Americana няма как да харесват тази държава. Или пък нейния президент. Обяснимо е негативното отношение към Владимир Путин на неоконсервативните американски политици и стратези. Мразят го, защото разби претенциите им, че са всесилни. Защото прави това, което всеки ръководител трябва да прави - да защитава страната си. Мразят и Оливър Стоун. Защото във филма си режисьорът не използва нито едно от традиционните клишета при представянето на руския президент. На мен обаче са ми по-забавни не американските, а българските хейтъри. През последните няколко дни се запознах с мненията за филма на Оливър Стоун на някои българи, имащи претенциите да са големи имена в областта на науката, изкуството, политиката. Чак ми дожаля за тези хора. Умират от яд, милите. Громят Оливър Стоун така, както преди десетилетия бяха громени Пастернак и Солженицин. Само че тогава командата за хейта идваше от държавата. Сегашните политически хейтъри действат по вътрешна убеденост. А най-интересното е, че същите тези хора  обичат да описват себе си като либерали, като индивиди, за които най-важна е свободата и защитата на чуждото мнение. Само че, оказва се, именно либералите категорично отказват да приемат мнение, различно от тяхното. След като в тяхната убога представа Владимир Путин е злодей, значи е такъв и точка. Никой, нито българин, нито руснак, нито американец, няма право да харесва руския президент. А ако някой одобрява действията му, значи е агент на Кремъл и изобщо много лош човек. Нашите либерали и "защитници на свободното слово" огласят ефира с неистов рев срещу всеки, който каже, че Крим е органична част от Русия или сподели някой друга азучна истина, неудобна за децата на капитан Грант. Това е най-характерната черта на българските либерали - мразят всеки, който не мисли като тях. Без значение дали се казва Владимир Путин или Оливър Стоун.

а-спекто