/Поглед.инфо/ Коментар на Петър Волгин в предаването „Политически НЕкоректно“
По време на предизборната кампания партиите с особено наслаждение ще говорят за това какви нови и прекрасни неща ще извършат, ако им поверим управлението на страната. Дълго и напоително ще се изказват по темата както опозициите, което все пак е нормално, така и управляващите, което вече е леко странно. Защото ако управляващите са стигнали до някакви особено иновативни идеи, имаха четири години да ги реализират, нали така? Изобщо темата за новите политически визии е доста деликатен въпрос. Най-вече защото, за да ги има, трябва да съществуват съвсем нови политически структури. Трудно е за вярване, че нещо особено оригинално ще се роди в мозъчните тръстове на статуквото.
И така, как стои въпросът с новите политически играчи? Факт е, че ще има доста пресни коалиции. Само дето те са от вида „втора преснота“, както се изразяваше един от героите в „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Хора, които до вчера са се замервали с ярко изразена ненормативна лексика, днес се кълнат във ВНЛ /вечна и нерушима любов/.Трябва да си изпълнен с безкрайна наивност, за да вярваш на подобни клетви. Струва ми се, че ние, колкото и доверчиви избиратели да сме понякога, все пак не страдаме от остър политически наивизъм. И можем да различим кога една коалиция е създадена на принципа на общи идеи и кога някакви партии се събират на принципа „заедно сме, понеже ни изгониха отвсякъде“.
Като цяло, българският политически терен е пълен с играчи, които смятат, че е достатъчно да добавят някоя завъртулка към екипите си, за да придобият абсолютно нов имидж. Чист и неопетнен. Явно в главите на подобни политици твърдо се е загнездила вярата в магическата сила на думите. Как действа тя? Да кажем, имало е някаква коалиция с определено име. Тази коалиция се е провалила поради нефелност на участниците в нея. И как се справят политиците с този проблем? Променят начина си на мислене? Променят действията си? Не, разбира се. Просто сменят името на коалицията. И понеже вярват в магическата сила на думите така, както са правили първобитните племена, са убедени, че смяната на името ще им донесе жадувания успех. Шампиони в това отношение са моите приятели от т.нар. „градска десница“. За пет-шест години жонглираха с най-различни наименования. Да се опитаме да си припомним някои – Реформаторски блок, ДСБ, Да, България, Нова Република, Демократична България. Единствената последица от тези неспирни метаморфози беше, че дори и собствените им избиратели взеха да забравят актуалното название на „автентично десните“ си любимци.
Всъщност има едно безпогрешно качество, по което политическото представителство на „градската десница“ може да бъде разпознато. Винаги преди избори са силно критични към ГЕРБ и неуморно разобличават лошите им практики. А винаги след изборите стават или коалиционни партньори на ГЕРБ, или министри, или директори на дирекции или посланици. Изобщо най-ярката черта на „автентично десния политик“ е, че ругае Борисов само до момента, в който същият този Борисов не удостои „автентично десния“ със служба, приятна във всяко отношение. Нашият дългогодишен премиер прилага един абсолютно печеливш подход по отношение на критиците си. Не ги преследва, не ги тормози, не ги арестува. Дава им служби. Ето така довчерашните критици на Борисов в изключително кратки срокове се преформатират в негови апологети.
Това е и една от основните причини за дългогодишното пребиваване на ГЕРБ във властта. Лидерът на партията владее до съвършенство метода на приласкаването, казано деликатно, или на подкупването, казано политически некоректно, на своите опоненти. Подобни действия, разбира се, корумпират цялата политическа система. Оказва се, че принципите и идеите нямат никакво значение. Че всичко е въпрос на пазарене, на купуване и продаване. И ако си говорим за нов политически модел, той трябва да се изразява именно в тоталното скъсване с подобен тип пазарене. Само че дали старите партии са в състояние да сторят това? Силно се съмнявам. Новите идеи в политиката идват с нови политически формации. Да, често тези нови формации биват наричани популистки или демагогски. Само че това са шаблонните обвинения към всеки, който се опитва да освободи политиката от псевдоекспертните наслоения и да я направи разбираема за нормалните хора. Това, което в българската политика бива наричано „експертност“, в повечето случаи е синоним на корупция и нечисти политически сделки. Така че колкото по-малко е застъпена корупционната „експертиза“, толкова повече се увеличават шансовете за нормалност в политиката.
