Във Франция печели транснационалният елит

/Поглед.инфо/ Най-голямата манипулация по време на предизборната президентска кампания във Франция  се състоеше в опита Еманюел Макрон да бъде продаден на избирателите като борец срещу статуквото, като някакъв абсолютно независим чисто нов Давид, който бил тръгнал на героична битка срещу елита. Красиво звучи тази приказка, само дето няма нищо общо с истината. Еманюел Макрон няма как да бъде борец срещу елита, защото е органична част от него, плът от плътта му. Той винаги е принадлежал към най-привилегирования кръг на френската управляваща каста, към онази прослойка, която  социологът Пиер Бурдийо нарича „държавната аристокрация”. Макрон завършва Националната школа за администрация и още същата година е назначен в Министерството на финансите. След четири години работа в държавната администрация прави класическата за един член на висшата френска каста стъпка - напуска, за да стане инвестиционен банкер в банка „Ротшилд”. Докато трупа милиони, става член на Социалистическата партия и подкрепя президентската кандидатура на Франсоа Оланд. В началото на своето президентстване, което се оказва катастрофално, Оланд  го взема на ключова позиция в Елисейския дворец, а по-късно го прави и министър на финансите. Макрон, когото днес представят като борец срещу елита, е класически правоверен либерал - настоява за реформи, които да облагодетелстват бизнеса и да сведат до минимум социалната държава. Той наистина е идеалният кандидат на статуквото - има твърда про-бизнес политика, като в същото време кокетира с левите идеи. Всъщност единственото „ляво” в него, единственият „бунт срещу системата” е фактът, че е женен за някогашната си учителка, която е по-голяма от него с 24 години. Разбира се, той е любимец не само на френския, но и на европейския елит. И това е повече от естествено. Еманюел Макрон подкрепя безпрекословно политиката на Ангела Меркел по отношение на мигрантите, но което е по-важно, той е на страната на онези, които искат да превърнат Европейския съюз в още по-силно централизирана организация, където най-важните решения ще се вземат в Брюксел, а националните държави ще имат още по-малко значение. Макрон има и още една особеност и тя допълнително увеличава любовта на транснационалния елит към него. По време на предизборната кампания от неговия щаб постоянно атакуваха Русия и се изкарваха жертви на руски хакерски атаки. Е, при това положение е напълно в реда на нещата елитът да застане зад него, а не зад Франсоа Фийон, например, който винаги е твърдял, че отношенията с Русия трябва да бъдат нормални, а не да са жертва  на истерична русофобия. Някой може да каже: ама нали не елитът избира кой да стане президент, нали хората гласуват? Вярно е, само че много често хората гласуват така, както им бъде внушено. В месеците преди изборите цялата мощ на големите френски, а далеч не само френски медии, беше съсредоточена върху внушението какъв прекрасен президент би бил Еманюел Макрон и колко ужасни са конкурентите му. Франсоа Фийон бил затънал в непочтени практики, Марин Льо Пен била фашистка, а Жан-Люк Меланшон бил опасен радикал, който щял да въведе комунизма във Франция и да направи жените общи. Всъщност, ако има добра новина от първия тур на френските президентски избори, това е отличното представяне именно на Меланшон. Фалшивата френска левица, олицетворявана от Социалистическата партия, се сгромоляса и сега има реален  шанс да бъде създадена автентична лява алтернатива именно около Жан-Люк Меланшон. Ако той беше стигнал до балотажа, имаше всички шансове да победи човека на статуквото Макрон. Истинска промяна във Франция, а и въобще в Европа може да бъде извършена само от човек като Меланшон. Говоря за промяна в интерес на нормалните хора, а не на привилегированата каста. Но елитът в никакъв случай не би допуснал това. Елитът се постара много и в крайна сметка получи резултата, за който мечтаеше. Техният човек срещу Марин Льо Пен. Лидерката на Националния фронт отдавна е стигматизирана като много страшна жена, която яде деца и иска да извади Франция от Европейския съюз. За транснационалния елит тези две неща се припокриват. Елитът е доволен, защото на втория тур много от хората, които не харесват Макрон, ще гласуват за него, тъй като е непрестижно да гласуваш за Льо Пен. Така че най-вероятно наднационалните елити ще спечелят президентските избори. За нормалните французи и за нормалните европейци това е лоша новина.

a-specto.bg