/Поглед.инфо/ Политизирането на „експертните” анализи и липсата на компетентност в български условия и медийна среда често допринася за погрешно информиране на гражданите и внушения по важни международни политически, икономически, енергийни и военни теми. Ако непознаването на проблема би могло да се прости, то не така стоят нещата, когато млади хора от неправителствени организации финансирани от други държави целенасочено въвеждат в заблуждение своите читатели, слушатели и зрители.
Безспорно е, че в споровете около „Северен поток 2” е замесена повече геополитика, но това не е основание да се премълчават реалностите и преекспонират последствията.
Основната и най–често изтъквана теза от такива автори е, че „Северен поток 2” ще увеличи зависимостта на Европа от руски газ и ще се усети увеличаване ролята на Русия във формирането на цените. Какво показват обаче фактите?
Вярно е, че добивът на газ във Великобритания, Дания, Нидерландия и Германия е намалял, а петролното поле в Гронинген в Нидерландия дори ще бъде закрито следващата година. Но докато общото намаляване от това преди година бе 76,2 млрд куб.м, то общият внос на газ в Европа възлиза на 407 млрд куб.м., от които 170 млрд куб.м. са от Русия. Няма как да се промени много ролята на Русия в това отношение. Нуждите на Европа ще се задоволяват не само от руски газ, но и от втечнен газ от САЩ и Катар, тъй като европейският, алжирският и норвежкият добив намаляват. Единствено втечненият газ от Катар ще се увеличи на световния пазар след 2025 година от 110 на 152 млрд.куб.м. годишно.
Втората теза на такива автори е, че Германия не е защитила енергийната сигурност на Украйна в споразумението със САЩ относно „Северен поток 2”. Каква е истината? Вярно е, че Споразумението задължи фактически Германия с политическа и финансова помощ за Украйна /Берлин изпраща свой пълномощен представител в Киев с мизерния бюджет от 70 млн евро/, но то бе така формулирано, че да запази репутацията и на трите страни. Има и друг поглед към документа, който не е далеч от истината: Въпреки изричното уверение, че ще подкрепи суверенитета на Украйна, това може да се разглежда и като осигуряване разделянето на възможното, останало от страната, която има суверенитета на вързано на верига куче, което може да лае срещу Русия, но трябва да се кланя на господаря си.
При продължаването на договора с Русия за още 10 години Украйна би трябвало да получава годишно по 3 млрд долара от транзитни такси. Това наистина няма да се изпълни на сто процента, но за това не са виновни нито Русия, нито Германия. Просто условията са такива, че ако през 2020 г. „Газпром” беше посочил транзитен капацитет от 65 млрд.куб.м., то от 2021 до 2024 г. ще транзитира по 40 млрд куб.м. газ годишно, тъй като една част от европейските нужди ще се покриват от Турски поток. През България, Гърция, Северна Македония, а от октомври и Сърбия ще се доставят минимум 6 млрд куб.м. Друга причина е стартиралият през декември Транс–Адриатически газопровод. Той ще покрива една трета от българските нужди. Южна Европа се снабдява и с втечнен газ през гръцкия и хърватския терминал, а през 2022 г. ще бъдат присъединени и други терминали. Само една част от нуждите на Югоизточна Европа остава да се покрива от газопровода през Украйна.
Неоснователни са и обвиненията, че Германия е загърбила интересите на Украйна. Напротив, в плановете на ЕС твърдо фигурират бъдещи доставки на нисковъглероден водород, а германо–украинското партньорство в енергетиката даде повод за повишеното самочувствие на Киев, че щял да се превърне в производител номер едно в Еропа на водород. Истинскят проблем обаче е, че енергийната система на Украйна не е в състояние да предложи електроенергия на изгодни цени за производство на водород за износ, да не говорим за ток от възобновяеми източници, който е много по–скъп. От това увлечение бяха натрупани дългове от над 1 млрд. Развитие на водородната икономика ще доведе до цени на електроенергията, каквито украинците не могат да си позволят. Без чужди инвестиции Украйна не може да реформира електроенергийната си система. Хаотичните мерки на президента Зеленски и постоянните опити за провеждане на несериозни и корупционни ходове вместо разумна енергийна политика съсипаха имиджа на Украйна в очите на международните и частни инвеститори. И в това нямат вина нито Германия, нито Русия.
Третата теза на наши всезнайковци е, че „германският елит” бил под руско влияние, но партията на Зелените щяла да промени нещата след изборите през септември. Действително „Зелените” в Германия считат „Северен поток 2” за грешка както в климатично, така и в геостратегическо отношение. Но „Зелените” не посочват срок, кога Германия да стане климатично неутрална, защото не изключват коалиция с ХДС/ХСС. При такова коалиционно управление не се очаква ускорено изграждане на енергийно възобновяеми източници. Следователно може да се прогнозира, че през следващите години на Европа ще се наложи да внася повече газ.
Такива български коментатори не съзнават, че „Зелените” ще вкарат страната в колизия с НАТО, предвид на аргументите и призивите им въоръжените сили да намалят отровните газове /самолетите „Ойрофайтър” изразходват 3500 литра гориво за един час, при което се отделят 11 тона СО2, един танк – 500 литра гориво при пробег от 100 км/.
В Германия тези дни още по–остро се постави въпроса, че бе допусната голяма грешка с постепенния й отказ от ядрена енергетика и няма съмнение, че икономическите интереси ще надделеят в този подновен спор. Когато в началото на годината европейската електропреносна мрежа бе на ръба на мащабно изключване след проблеми в Румъния, Австрия, Франция, в която 13 ядрени реактора не бяха в мрежа, и др. страни, реално се очакваше парализа на целия континент. Тогава медиите попитаха, какво би се случило, ако настъпи един по–продължителен период на застудяване и няма ли това да доведе до пълен крах на системата. Всичко това показа, че темата „сигурност в електроснабдяването” предизвиква политически потенциал в дневния ред на Европа, защото икономиката на целия континент е застрашена от честите и всеки път по–мащабни и продължителни изключвания на мрежата. Разбира се, че Зелената сделка внася промени в отношенията на ЕС с Русия, напрежение със САЩ и предимства за Китай. Но водородът като енергиен носител изглежда ще стане нов мост между Берлин и Москва. Това подсказват руските планове за развитие на производството на водород. Нови напрежения между Еропа и САЩ са възможни, защото техният износ на втечнен газ за стария континент в дългосрочен план е под въпрос. Седем държаи в ЕС се въздържаха по Зелената сделка. Унгария заплаши с вето. Българският президент подчерта, че това изисква сериозни инвестиции, които трябва да се предоставят „от тези, които ни тласкат в тази посока”, защото България няма ресурсите да го направи.
Българските коментатори не търсят обяснение на факта, че САЩ обещават 300 млн още тази година за Инициативата „Три морета” на 12 държави от Източна и Централна Европа, но в двустранни споразумения с Полша и Румъния предоставят 7 млрд долара за изграждане на нови ядрени централи. Когато заработят четирите нови ядрени централи в северната ни съседка /да не говорим за новите такива в Турция и за затварянето на нашите „Марици”/, а дойде ред и на следващите реактори в Козлодуй, без да сме построили АЕЦ „Белене”, нали е ясно, в каква зависимост ще изпаднем, а от там и в по–слаба конкурентноспособност на икономиката ни. Но за коментаторите на заплати във финансирани от чужбина НПО–та не това е важно, а навременното им включване в антируската пропаганда, подценявайки способността на българския читател да прозре фактите. Подценявайки публиката тези автори я обиждат, но за това донякъде си е виновна и тя самата.
