/Поглед.инфо/ Част от „свободните” български медии все повече започнаха да влизат в коловоза на манипулациите в тълкуването или по–скоро отказа да разяснят руско–украинския инцидент в териториалните води на Русия. „Украински кораби бяха обстреляни в нарушение на международното право и ......” и от тук нататък виновна е „агресивна” Русия. Видяли и стреляли. Елементарната подмяна на факти винаги е била обидна за средностатистическия информиран българин. Но като имаме предвид, за какво може да послужи подмяната на истината, ако се разпали горещ конфликт и затова отрано ни втълпяват удобна схема, трябва да се върнем към началото, въпреки че телевизионните водещи са тези, които трябваше да го направят, а не да подминават мълчаливо твърденията на поканените „експерти”.
Трите украински кораба навлизат в руски териториални води в 7.20 часа, а в 8.35 часа привеждат въоръжението си в бойна готовност, насочвайки го под ъгъл от 45 градуса към руската брегова охрана. Демонстративно и провокативно действие. През следващите 11 часа те отказват да отговорят на предупрежденията на руската брегова охрана, въпреки че всеки редови моряк дори знае изискванията и задълженията в такива ситуации. Едва в 18.30 часа групата украински кораби е блокирана. Нещо повече, опитват се да пробият блокадата. Съгласно всички правила и закони руснаците дават предупредителен изстрел. Два от корабите се подчиняват. Третият продължава да маневрира. Извършен е втори предупредителен изстрел. Без резултат. Три минути по–късно е осъществен пряк изстрел срещу укринския катер. Часът е 20.55. Над 13 часа търпение, показано от руската страна и провокационни маневри от украинските кораби. След стриктно изпълнение на всички правила. Един изстрел след неподчинение. И това се представя едва ли не за обстрел, въоръжено нападение и какво ли не от български коментатори и редактори. А арестуваните по–късно украински моряци потвърждават всичко казано до тук– от ясното съзнание за извършените нарушения до задържането им. Мастит български политолог обясняваше по национална телевизия, че било неморално да призоваваме „жертвата” към въздържане, т.е. Украйна. Да говориш за морал и международно право при тази ситуцаия, е необходима голяма доза наглост и презрение към интелигентността на зрителя. Дори си позволи да припише героизъм на украинските екипажи, защото какво ли би станало, ако бяха отговорили на огъня с огън. Ами не е чел инструкцията за провокационната операция и не отчита както факта, че два от корабите са се предали, защото са прозряли самоубействената авантюра на началниците си. Заслугата е на руските командири, проявили търпение и дисциплина, придържайки се строго към нормите и правилата за действие в такива ситуации.
Освен Договора за правния статут на Азовско море и Керченския пролив от 2003 год. между Русия и Украйна за съвместно използване и въвеждане на определени ограничения за плавателни съдове на трети страни, съществува и „Споразумение между двете държави относно мерките за осигуряване сигурността на навигацията в Азовско море и пролива Керч” от 2012 година. То съдържа редица задължения, въпроси на сътрудничество, информиране и обмен на данни, които са пределно ясни и известни на украинските моряци. Между другото тези правила предвиждат да съобщават за придвижването си, да следват указанията на съответните власти и ако в разрешението има предписание, да приемат лоцман, който да ги преведе през пролива. При всичко това, няма как да се обясни мълчанието и пренебрегването на указанията на руската бреговна охрана. Защо досега въведеният след построяването на моста контролен режим на преминаване функционира нормално, а изведнъж на 25 ноември се появява проблем?
Главният въпрос, който умишлено се заобикаля, е има ли доказателства и аргументи за предварително подготвена провокация от украинска страна. Тъй като за признанията на арестуваните украинци веднага бе приведен довода, че може да са изтръгнати под натиск, нека да видим, какво казват техни роднини и приятели в Украйна. Един от моряците е признал на приятелката си, че са на по–специална операция, че им е разпоредено да не спират, дори и да правят опити за това от руска страна. Предупредели са ги, че ще им съберат телефоните. Нормално ли е това при прехвърляне на няколко стари кораби във военната база в Бердянск в Азовско море?
При претърсването на трите плавателни съда са намерени записки на инструкции за поведение при преминаване на Креченския пролив, които определено потвърждават сценарий на провокация.
След арестуването на екипажите и установяване самоличността на всички се оказва, че сред тях има офицери от контраразузнаването. Киев веднага призна принадлежността им към специалната служба. И тъй като твърдението е от най–доверените органи на Порошенко, българските му приятели трябва да приемат, че те едва ли са били на излет или на обмен на моряшки опит.
След като новината за инцидента се разнесе по света, главнокомандващият на Военноморските сили на Украйна чистосърдечно възкликва: „Бяхме длъжни да покажем на какво са способни такива катери!” Ами това си е признание.
Да се върнем два месеца назад: в доклада на американската фондация Jamestown се твърди, че доставянето на два военни кораба от Одеса в Бердянск, съгласно разпореждане на президента Порошенко от септември т.г. трябва да има за цел да се провери, как ще реагира Русия.
Само 12 часа след инцидента е показан филм в Парламента с пропаганден характер, в който се засяга случилото се, а едва ли е възможно в такъв кратък срок да се направи филма. Очевидно той е правен преди инцидента.
До тук изброихме поне 7 факти, а има редица преки и много непреки доказателства, които няма смисъл да изреждаме. Създадената ситуация прикри и с евентуалното си продъжаващо изостряне ще прикрива в близко бъдеще други немалко важни събития и проблеми. Покрай руско–украинския инцидент не се спомена и дума за представените от руската страна доказателства, че ракетата „Бук”, с която бе свален самолета над Източна Украйна е принадлежала на украинските въоръжени сили. Вниманието ни се отклонява и с опита за дискредитиране на руско–сирийския успех в Сирия и стремежа за спасяване на терористичните организации, намерили последно убежище в Идлиб. Ангажирани със заплахите от война тихомълком на 10/11. 12. т.г. в Мароко ще бъде подписан Глобалния пакт за миграцията, от който ежедневно все повече страни се отказват, защото виждат заплахата да бъдат заляти от милиони пришълци, чието осигуряване ще е непосилно и с непредвидими последици за промяна на цели континети.
Разбира се, че при наличието на провокация като тази в Черно море, пред Керченския пролив, веднага възниква въпросът, с какви цели се прави и кой би имал интерес. Отговори на тези въпроси бяха дадени в анализите през последните 4 дни и те се свеждат до: умишлено изостряне на напрежението с Русия в един последоватален и продължаващ вече доста месеци процес, получаване на военна и икономическа подкрепа от Запада; подготовка на условия за доизграждане на военната база в Бердянск в Азовско море; денонсиране на всички договори и споразумения за използване на морето и пролива, в резултат на което кораби на САЩ и НАТО да могат свободно да влизат в него; преодоляване на икономическите загуби за пристанищата от забавянето на доставките през пролива; създаване на ситуация за обявяване на военно положение /твърде преекспонирана/ с цел отлагане на президентските избори, предвид очертаващата се загуба на Порошенко, и местни избори в някои области и т.н. От всички обаче водеща е стратегията и тактиката на кукловода за ескалиране на антируската кампания, изграждане на военни бази и достъп на военни кораби на САЩ и НАТО в Азовско море, а не толкова вътрешнополитическите намерения на Порошеко за предстоящите президентски избори.
Трябва да си отговорим и на въпроса, защо президентът Порошенко си позволява толкова плитки аргументи в обвиненията си срещу Русия. След Източна Украйна и Крим Путин поискал и Азовско море!? Всеизвестно е, че Москва съвсем не иска и не може да си позволи присъединяване на Източна Украйна. А за Азовско море досега имаше добре регулирани правила от договор и споразумения и руската страна едва ли би имала интерес от премахването им, защото те са и въпрос от първостепенна сигурност. Допускането пък за „тотална война”, както се изрази украинския президент, въобще не заслужава сериозно внимание, освен ако той не я провокира. Очевидно е обаче, че Порошенко играе ва банк и предизвиква раздразнението иа редица еврропейски страни от незрялото и ненавременно стартиране на инициативи, нопомнящи авантюрата на Саакашвили срещу Южна Осетия и последвалата война между Русия и Грузия.
Онези европейски политици, които в стремежа си да избегнат по–категорична позиция, оправдават украинския президент и се опитват да прехвърлят вината на руската страна, допускат огромната грешка да го поощрят в следващите му стъпки. А в уловията на военно положение и непредсказуеми самоинициативи на радикалните националисти в страната можем да очакваме всякакви изненади. И евентуалното взривяване на Кримския мост, за което отдавна имаше закани от украински политици, би било най–малката от тях. Полезно е да се прочете внимателно биографията на генерал Кейт Дейтън, изпратен за „съветник” в ГЩ на украинските въоръжени сили.
Не може ЕС и НАТО да продължават постоянно да ръкопляскат на провокациите на президента П.Порошенко. В тази връзка бившият посланик на Германия в Полша и шеф на Плановия щаб на МВнР Франк Елбе казва: „Ако нещата в Украйна продължат по същия начин, както досега, ще бъдем изправени пред една „прокси” война между САЩ и Русия , за което европейците няма дори да бъдат питани!”
Съветът по сигурността към Министерски съвет на България прави голяма грешка, като прибързано посочва само един виновник и определя действията му като „недопустими”. Първо, това ни отдалечава от по–въздържаните позиции на европейските страни. / Да се бяха вслушали поне в думите на министъра на външните работи на Австрия. / Второ, ни казва, че придържането към двустранни договори и споразумения, както и към международни норми и правила не е задължително, а българските момчета, които спряха турска лодка в български териториални води, са действали „недопустнимо” и незаконно и неправилно сме ги защитавали. Трето, защото това означава подкрепа за предстояща още по–голяма милитаризация на Черно море, която ще има крайно негативни последствия за България.
За кой ли път тук изплува въпросът, дали разузнаванията са склонни да докладват та Съвета по сигурността удобни за управляващите оценки или управляващите не се вслушват в разузнавателните си служби?
Министър председателят Бойко Борисов имаше по–умерена позиция от тази на Съвета по сигурността, изразена по време на посещението си в Риад, но сравненението, което направи с конфликта в бивша Югославия, беше неудачно. Нито моментът, нито геостратегическото значение на региона, нито целите на участващите актьори са сравними.
Българските „експерти” и политици трябва да си дадат сметка, че ситуацията е твърде сериозна за да излизат неподготвени в ефир или да увъртат така, че да се представят в удобна светлина пред управляващите или „не сгазят лука”– „високи” пориви, стоящи по–ниско от личното достойнство.
А освен „прокси” войната, за която дори няма да ни питат, както казва посланик Франк Елбе, такова поведение на политици и „експерти” в защита на двойните стандарти и представяне задължението за опазване на суверенитета като „агресия” ще продължава да води до ерозиране на проевропейската идея и след евро–изборите през 2019 г. може да се събудим с много крайно десни и националистически партии в ЕП и управления в близко бъдеще.
