На 22 март гражданите в столицата на Великобритания полагат цветя на мястото на поредния терористичен атентат, взел невинни човешки жертви.
Отбелязването на годишнина от трагичен акт, какъвто е всеки атентат има своето значение не само с отдаването на почит и демонстриране на солидарност. Много по–важни са поуките, включително и от собствените грешки, дешифриране на тенденциите, анализа на промените на същността и методите на тероризма, на използваните средства и необходимо противодействие. Защото след всеки един атентат остават горещи въпроси: Защо атентаторите са винаги на крачка пред нас? Защо поведението ни от атентат до атентат започна да напомня на привикване със заплахата? Защо контрамерките ни борят само симптомите, но не и причините? Не създаваме ли сами един зловещ Франкенщайн, след това се правим на издненадани?
Ако изходим от конкретния случай, атентата от 22. март в Лондон, трябва да с признаем, че Великобритания е номер 1 сред 8–те европейски страни с най голям брой големи терористични атаки, следавана от Франция, Италия, Испания, Гърция, Германия, Белгия и Холандия. Странно е обаче, да се правим на изненадани, когато самата „Илямска държава” предварително съобщи следващите основни европейски страни, които ще атакува, а Европол тогава ги потвърди.
Веднага обаче се набива на очи фактът, че именно във Великобритания имаме и един друг рекорд през последните години: там бяха открити 400 джамии и затворени 500 църкви, а 6% от джамиите се контролират от уахабитите и 4% от мюсюлманите симпатизират с терористите–сабоубийци.
Подобни процеси текат и в други европейски страни. А съчетанието между миграция–престъпност–тероризъм–полицейско безсилие доведе в някои страни като Швеция например до определението, че тя е вече „цъкаща бомба” по думите на бившият финансов министър Кел Олаф Фелд . И може би с право, след като се извършват въоръжени нападения дори срещу полицейски участъци.
Какви са основните тенденции през последните години?
▪ Констатираме размити граници между терористичните и ислямистките организации в Европа и преливане на кадри и финанси от едните в другите. Някои ислямистки центрове и настоятелства на джамии в стремежа си да налагат халифата, стават прикритие, убежище и дори финансови донори на терористите;
▪ Интернационализацията на терористичните групировки се увеличава и най–ярък пример за това са действащите такива в Сирия.
▪ Растящият брой на европейски граждани, присъединили се към Ислямска държава показва, че европейските общества очевидно са подценили прогресиращата ислямизация, настъплението на радикалния ислям и радикализацията на младото поколение. Към това трябва да добавим, че създадохме нова легитимност на стотици хиляди мигранти с нови имена и документи, улеснявайки по този начин проникването и на радикални елементи. Европейските страни продължават да се оказват безсилни да преодолеят създадените от тях язви, в които се превърнаха гетата в големите градове, в кито не смее да влезе и полицията, източник на тероризъм и престъпност.
▪ Достъпът до модерни технически средства ускорява и улеснява разпространението на тероризма, но в някои случаи вина носим и ние. Така например джихадистите в Сирия едва ли са имали модерна технология да си произведат сами самонасочващите се дронове–камикадзета, които бяха използвани в края на януари 2018 г. в нападение срещу военна база. Но тази технология лесно може да се пренесе в Европа.
▪ В борбата ни с „Ислямска държава” стана ясно, че терористите познават по–добре условията и уязвимостта ва Европа, отколкото ние европейците познаваме терористите.
▪ Забелязва се увеличаване на атентатите, но с по–малко жертви от 2016 г. насам, когато загинаха 25673 души. Все пак 99% от жертвите бяха в конфрликтни региони, а не в Европа.
▪ Преминаването към тактиката на „1000–тата стъпки”, т.е. по–малки но повече атентати от самостоятелно действащи терористи, в повечето случаи без пряка връзка с централата, след призива да използват всякакви средства, където и да се намират, срещу неверниците, погрешно се оценява като стратегия. Тази тактика е само преходен период, наложен от отслабената мощ на Ислямска държава и въздържането на „Ал Кайда”, която тактичесски остави „Ислямска държава” да поеме ударите, докато тя се възстановява.
Когато започна планово и целенасочено прехвърляне на джихадисти от «Ислямска държава» с командирски опит в Европа, а около завърналите се от Сирия и Ирак бойци се оформяха връзки със средно около 38 /стигащи до 80/ контакти със съмишленици, възникна основателното предположение, че може да се очаква формирането на бойни групи.
Американският жерналист Тео Пандос, прекарал 2 години в Сирия като заложник на фронта Ал Нусра, дъщерна организцаия на Ал Кайда, споделя, че старши командир от тази група призовавал западни граждани да се присъединят към джихада не защото се нуждае от повече бойци, а защото искат западняците да се научат да се бият във всяко кварталче и метро в западноевропейска държава. Това би могло да се тълкува и като предизвестие за бъдещи сблъсъци и граждански войни в Европа.
Погрешно е да се смята, че „Ислямска държава” е окончателно победена. Елиминиран е само един от халифатите, но идеологията й е проникнала дори в Европа. Освен това отдавна ръковидителите й предислоцираха своята дейност в други страни и континенти от Либия до Индонезия и най–вече Афганистан и постсъветското пространство. Освен това, масовата подготовка й участието на деца в екзекуции, както и радикализацията на такива, подсказва появата на ново поколение джихадисти. Пет от атентатите в Германия през 2016 г. бяха извършени от малолетни.
От друга страна е вярно, че Ислямска държава вече не може да се конкурира с Ал Кайда с изключение на две области– влиянието на името и идеологията й и възможностите да организира ефективни терористични атаки в Европа.
Нов момент е подготовката на Ал Кайда да възкръсне отново като най–голямата терористична заплаха в цял свят. Възстановяването протича тихо, но интензивно в Афганистан, Сирия, Йемен и Самалия. От Северозападна Африка до Южна Азия Ал Кайда обединява в глобално двиение над 20 свои дъщерни организации. Само в Сирия разполага с над 20 хиляди бойци, и още с 4000 в Йемен и 7 хиляди в Сомалия.
Стратегията й е амбициозна и тя опитва да консолидира влиянието си там, където има значително присъствие. Нейни лидери бяха прехвърлени в Сирия, Иран, Турция, Либия, Йемен.
Ал Кайда разполага със спящи клетки в 10 европейски страни: Австрия, Албания, Белгия, Босна, Великоритания, Германия, Италия, Холандия, Швейцария, Франция.
В Близкия Изток има около 1500 по–малки организации. Едва ли ще ръждасят старите връзки между някои от тях и подпоагащите ги с оръжия, финанси и инструктури страни като САЩ, Саудитска Арабия, Катар, Турция и др., които пък ще бъдат изкушени да ги използват отново за свои стратегически цели в региона, включително и в посока на североизток. Пресен пример е сформираната, подготвена и въоръжена армия от 48 радикални ислямистки групировки, които Турция понастоящем използва във военната си операция в Северна Сирия.
Понастоящем като една от основните заплахи за Европа се изтъква завръщането на европейските бойци от Ислямска държава, но това далеч не е едниствената такава.
Към октомври 2017 г. над 30 000 чужди бойци са се били на страната на Ислямска държава, от които 5718 от Западна Европа и 845 от Балканите. Най–многобройни са тези от бившите съветски републики /8747/ и от Близкия Изток /7054/.
Интересен е фактът, че жените все повече поемат оперативни роли в терористичната дейност– 26% при 18% преди 2 години. Жените от страни–членки на ЕС са 680, като най–много са от Франция–320. Броят на децата също е най–голям от Франия– 460, Белгия– 118, Холандия– 90, а останалите – по 40–50.
Най–много бойци от Ислямска държава действително има на Балканите, а Косово е тяхната «крепост», както се изразява вестник «Ди Велт» и принос за това има безспорно Саудитска Арабия. В 316 случая е потвърдено участие на косовски граждани в джихадистки групировки в Сирия и Ирак.
Изнесените в София данни на Европол за броя на лицата, съпричастни с Ислямска държава пораждат някои въпроси. Едва ли те са само 30 000, защото шефът на разузнавателната служба на Великобритания MI5 Андрю Паркер говори за 20 000 екстремисти само в неговата страна, които службите се опитват да държат под наблюдение.
Разузнавателните служби през 2016–2017 г. предполагаха между 3000 и 4000 завърнали се джихадисти. На тои фон новият еврокомисар по тероризма в ЕС да говори само за 1500 завърнали се джихадисти, очевидно в тон с политкоректното говорене, не може да се приеме за достоверно. Само в Германия МВР говори за над 700 ислямистки радикали, способни да извършат атентат във всеки едни момент.
Пентагонът се опасява, че задържаните в Сирия джихадисти могат лесно да избягат и потърсят убежище в други страни. Сирийските демократични сили, създадени от САЩ, в определен период са залавяли ежедневно по 40–50 бойци от Ислямска държава, но сега, когато голяма част от кюрдите доброволно напускат за да помогнат на братята си в провинция Африн, стотици и хиляди задържани терористи остават без надеждна охрана.
Друг проблем възникна с нежеланието на някои европейски страни да приемат свои граждани, които са се били на страната на Ислямска държава, като например Великобритания. Китай очаква връщането на 5000 уйгури и е готов да финансира оставането им в затвори и лагери в Близкия Изток.
Противодействие
Положителното в противодействието на тероризма е, че през последните години нарастна броя на предотвратените терористични атаки. Доклад на ЕС от 2017 г. сочи, че 142 подготвяни терористични нападения са били неуспешни. В Германия през 2016 г. са осуетени над 10 терористични атаки. През 2017 г. руските служби са предотвратили 25 терористични акта. Пресечена е дейността на 50 спящи клетки.
От многобройните разследвания стана ясно, че в 95% от случаите, участвалите в атентати лица са били регистрирани по някакъв начин, дори разработвани и следени, което означава, че няма ефективност и добро взаимодействие между службите.
Друг недостатък произлиза от практиката да се провеждат голям брой вербовки на лица, чрез които се цели проникване в терорстичните среди, но при загуба на контрол над тях, те извършват терористичен акт. Такъв бе случая с атентатор във Великобритания.
В случая пък с тунезиеца Амри в Германия недоразуменията опираха до взаимодействието с американските служби за сигурност, на които немците предавали информация от подслушваните телефонни разговори на лицето с терористи в Либия, вярвайки, че помагат и разглеждайки го като източник на информация, а не като потенциален извършител на терористичен акт, докато разберат, че колегите им от САЩ въобще не залагали на тази информация, защото разполагали с много повече такава за терористината клетка в Либия. А Амри многокрано е заявявал пред агент под прикритие, че искал да убива неверници.
Методът на контраразузнаването да предизвиква въвличане на заподозреното лице в престъпление за да бъде арестуван води и до ситуации, които трудно се обясняват на обществеността, като неизбухналата бомба в САЩ, защото преди това агент на ФБР лично е предал на «атентатора» същата без взривател.
В противодействието на тероризма и радикализацията ставаме свидетели и на някои неадекватни реакции като например финансиране на организации с цел предотвратяване на радикализация, въпреки че те самите приютяват и подкрепят терористи. Уникален е и примерът с Центъра за реинтеграция на терористи в Саудитска Арабия, създал по–добри условия от петзвезден хотел за «лечение» на «бивши» терористи, които след това «лечение» отново виждаме в радикалните ислямистки групировки с оръжие в ръка.
Въпреки сериозността на заплахите, изненадващо е състоянието на службите и полицията в някои европейски страни. Във Великобритания продължава орязването на финансите, например за полицията с 420 млн п. до 2020 г. В Германия шефът на германската Криминална служба споделя: Ние сме на края на силите си. Оформя се вече извод, че в някои страни тероризмът и престъпността могат да излязат извън контрол.
Всичко това показва, че не е достатъчно да имаш само Стратегия за борба срещу тероризма, каквато ЕС прие през 2015 г.
Решението за парламентарен контрол над Европол, взето в София, безспорно е важна стъпка напред. Още през 2015 г. Европейският съвет настоя за спешно подобряване на оперативната съвместимост на информационните системи, а през 2016 прие Пътна карта за обмен и управление на информацията, и чак 2017 г. – заключителните документи. През 2017 г. година се забелязва активизиране: прие се Директива относно борбата с тероризма. От януари 2016 г. заработи Европейският център за борба с тероризма, който ще е полезен при обмен на информация. Обновената стратегия на ЕС за киберсигурност е също навременен ход.
Европол стартира нова система за лицево разпознаване , която премина 2–годишен изпитателен период. В банката данни на организацията се съхраняват фотографии от 135 страни. Възможно е в бъдеще системата да се интегрира в граничнанта контролна система и автоматично да се извършват проверки в реално време.
Затишието пред буря обаче създава илюзорно спокойствие особено когато зад нея се крие терористиччна заплаха.
Епицентър
