Васил Проданов

1 май, COVID-19 и противоречието между труд и капитал

/Поглед.инфо/ Над 2.2 млн. души в България, които са били заети през изминалата година на трудов договор имат днес своя празник. Не по-малко са тези, които вече не са заети официално като наемни работници, но са прекарали и прекарват своя живот в непрестанен труд и също имат повод да празнуват.

Васил Проданов 12714 прочитания
1 май, COVID-19 и противоречието между труд и капитал

/Поглед.инфо/ Над 2.2 млн. души в България, които са били заети през изминалата година на трудов договор имат днес своя празник. Не по-малко са тези, които вече не са заети официално като наемни работници, но са прекарали и прекарват своя живот в непрестанен труд и също имат повод да празнуват.

Днес е празникът също на 3.46 млрд. души по света,  съставляващи според Световната банка активната глобална работна сила. Техният брой днес е може би десетина пъти по-голям отколкото във времето, когато започва да се чества този празник.  Количеството на хората, които се трудят и обемът на труда, който те влагат, е невиждан преди това в човешката история. Противоречията обаче между хората на труда и тези, за които те се трудят, остават и не само продължават да тресат света, а рязко се изострят.

За първи път през последните 130 години, откакто 1 май се отбелязва като празник на труда в България днес това става в условия на пандемия и затворени по къщите си хора. Но както и тогава това е празник на тези, които създават благата на обществото и са едната страна на противоречието между труд и капитал. През последните години това противоречие ускорено нарастваше и все повече новосъздаден продукт се присвояваше от капиталистите и отнемаше от работниците. Българите го виждат на свой гръб през последните три десетилетия, когато неравенството в страната нарастваше с невиждана в 1300 годишната ни история скорост и достигна размери, непознати през последните два века. Сегашната криза не отслабва, а засилва този процес в един свят на неолиберален капитализъм, в който капиталът използва политиците, за да печели от труда дори в извънредна ситуация.

През последните години много видни фигури, специалисти, аналитични звена предупреждаваха за опасността от пандемия, но капиталът и обслужващите го политици пренебрегваха тези предупреждения, подчинили поведението си на печалбата тук и сега. Нещо повече, на много места капитализмът отслаби здравните системи, превръщайки ги в част от функциониращите пазарни структури и в инструмент за пазарна печалба. Така болниците станаха „компании“ (у нас се наричат „търговски дружества“), подчинени на пазарното функциониране. Затова сега там, където това се прояви особено силно умират хиляди хора. Светът бере плодовете от неолиберализацията на здравните системи, от подчинението им на печалбата на капитала, а не на най-висшата ценност – човешкия живот.

Капитализмът бе започнал да навлиза постепенно в своята глобална криза през последните години, но пандемията рязко ускори този процес, водещ и до рязко нарастване на всички противоречия. Големият губещ са голямата част от наемните работници, чийто празник се чества днес. Според Международната организация на труда загубата на работни часове в резултат на пандемията от короновируса ще доведе до това, че около 1.6 млрд. души или половината работна сила на света ще загуби от своето препитание и може да загубят работни места. Много от тях ще се самоубият, други ще умрат от глад, недохранване, липса на грижи, стрес и какво ли още не.

В тези условия, когато голямата част от хората на труда заработват по-малко или ще загубят своите работни места, противоречието между труд и капитал допълнително ще се изостри, увеличава се и ще се  увеличава неравенството в доходите и богатствата. Това се вижда особено силно от публикуваните тези дни данни за процесите в САЩ – страната глобален хегемон, от където хиляди платени НПО-та, посланици, агентура на влияние, глобализирани идеологически апарати през последните три десетилетия  обясняваха на останалите държави в света, че това е моделът, по който трябва да се равняват всички останали, ако не искат да им се спретне цветна революция, преврат или директно въоръжено нападение.

Какви са резултатите за отношенията между труд и капитал на този глобализиран модел, ентусиазирано прегърнат и от нашенските новопръкнали се „демократи“, които с камъни и дърве разграбиха и унищожиха създаденото преди това при социализма? Какво ни показват данните за глобалния възход на противоречието между труд и капитал в условията на пандемията от Covid 19?

  • Още преди пандемията равнището на експлоатация нараства, тъй като все по-голяма част от новопроизведения продукт отива не при труда, а при капитала. Между 2010 и 2020 г. богатството на американските милиардери се е увеличило с 80.6 %, което е повече от над пет пъти в сравнение с нарастването на медианното богатство на американските домакинства.
  • В същото време в епохата на неолибералния капитализъм между 1980 и 2018 г. делът на това, което плащат като данъци американските милиардери е намалял със 79 %.
  • Процесът на нарастващо разделение между обикновените хора на труда и най-богатите капиталисти рязко се е засилил през месеците на пандемията. Между 18 март и 10 април 2020 г. делът хората на труда, които са загубили работата си и препитанието си е скочил до 15 %. 22 милиона души са били изхвърлени от работните си места, докато в същото време общото богатство на милиардерите в САЩ е нараснало почти с 282 милиарда долара.
  • В резултат на това тримата най-богати милиардери – Джеф Безос, Бил Гейтс и Уорън Бъфет имат повече богатството отколкото половината от всички американски домакинства, взети заедно. А 400-те най-богати американци от класацията на списание „Форбс“ имат толкова богатство, колкото почти три четвърти от всички американци, взети заедно.
  • Откакто милиардерът и олигархът Тръмп дойде на власт богатството на американските милиардери се е увеличило с 10.6 % и сега нараства даже по-ускорено.
  • По време на кризата броят на милиардерите също нараства и само за 23 дни от действието на Covid 19 богатството на милиардерите е увеличено с 9.5 %. В същото време 78 % от домакинствата са живеели от заплата до заплата, а при 20 % не е имало никакви доходи или са губили от богатството си.
  • Осем от милиардерите са най-големите печеливши от пандемията. По това време всеки от тях е увеличил богатството си с повече от 1 милиард долара. От началото на годината до 15 април Джеф Безос, най-богатият капиталист в света е увеличил богатството си с 25 млрд. долара. За няколко месеца той е сложил допълнително в джоба си повече пари отколкото е годишният БВП на Хондурас, който през 2018 г. е 23.9 млрд. долара. Следващият го милиардер Елън Мъск е увеличил богатството си с 10 милиарда по време на кризата. На трето място е МакКинзи Безос, който е забогатял допълнително с 3.5 млрд., после са Ерик Юан – с 2.58 млрд., Стив Балмър – с 2.2 млрд., Джон Алберт Собрато – с 2.07 млрд., Джошуа Харис – с 1.72 млрд., Роко Комисо – с 1.09 млрд.

Такива неща имаме на днешния 1 май 2020 г. Над 30 милиона работници в модела на световния капитализъм,  пренасян „демократично“ през последните десетилетия по останалия свят, са загубили работните си места, а шепа капиталисти са заливани от милиарди долари. Милиони без средства за съществуване и няколко стотин души заграбващи почти всичко.

Какво ще дойде след това ли? Бунтове, революции, които могат да бъдат спрени само чрез война и откриване на външни врагове. Тръмп вече откри китайците като виновни за всичките му проблеми. По подобен начин враговете и опасностите се прехвърлят на емигранти, расови групи и какво ли още. Глупакът Горбачов ни обясняваше преди повече от 30 години как щял да премахне „образът на врага“. Не разбираше или не искаше да разбере, че „образът на врага“ е част от логиката на капитализма при всеки кризисен процес. При тогавашната криза на капитализма в началото на 1980-те години Рейгън сътвори образът на врага в „империята на злото“ СССР. При сегашната криза също ускорено се нуждае от врагове. И ги създава. Не капитализмът е виновен, а емигрантите, китайците, руснаците и кой ли още не. Голямата депресия през 1929-1933 г. роди фашизма, кой знае какви чудовища ще се опита да роди капитализмът днес. Изострените противоречия между труд и капитал трябва да бъдат скрити зад образа на външния виновен враг.

Кризата, в която се намираме няма да изчезне, а ще породи нови кризи, в които ще бъдат вкарвани, мачкани, унищожавани милиони хора. Такива изглеждат перспективите на 1 май 2020 г. Освен ако тези милиони хора не пожелаят да променят посоката и не потърсят реалните причини за своето състояние.

Клуб 24 май

Още от Васил Проданов

Какви са тенденциите в развитието на кооперативите днес
Васил Проданов

Какви са тенденциите в развитието на кооперативите днес

/Поглед.инфо/ Докладът е представен по време на кръглата маса: „Ролята на колективното начало и на кооперативното движение за култивирането на солидарно общество“, организирана от Фондация „Солидарно общество“, Националния кооперативен всекидневник „Земя“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“, проведена по повод Международния ден на кооперациите, който тази година е на 5 юли

06.07.2025 12:37
Разпад на Запада и на евроатлантическия свят
Васил Проданов

Разпад на Запада и на евроатлантическия свят

/Поглед.инфо/ В продължение на много десетилетия геополитиката се оформяше от разделението между хегемонния Запад и останалия свят. Идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ води до радикални промени на досегашния неолиберален капитализъм, на геополитиката, геоикономиката, противопоставято на съюзници и врагове, разделя досегашния „Запад“ на враждебни парчета.

07.04.2025 04:07
Сравнение между Горбачов и Тръмп - историята като трагедия и като фарс
Васил Проданов

Сравнение между Горбачов и Тръмп - историята като трагедия и като фарс

/Поглед.инфо/ В началото на своето съчинение „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ Карл Маркс пише, че историята се повтаря първо като трагедия, после като фарс. Там той има предвид революцията от 1848 г., когато народното недоволство срещу френската монархия се изражда в бонапартистка диктатура, точно както се случва с Великата френска революция половин век преди това. Може би подобно сравнение можем да направим и сравнявайки това което направи Горбачов в периода 1985-1991 г. и днес прави Тръмп – радикални промени на геополитическата архитектура, на международните отношения и на икономическата политика.

23.03.2025 18:07

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07