Референдумът за съдбата на ядрената енергетика набира ход, съпроводен с песимизъм за това, което може да стане. С три основни механизма се готви неговото убийство като форма на пряка демокрация, още преди да се е родила:
Първо. Чрез гаврата с подмяната на волята на повече от половин милион души с гласовете на 106 парламентаристи. 106 души залепиха звучен шамар на 543 639 човека, подменяйки въпроса.
Второ. Чрез провеждане на кампания, в която отпред са сложени политици и политолози, които изцяло следвайки свои политически интереси, а не истината, ни обясняват колко щяло да струва “Белене”. Българският народ ще бъде манипулиран от политици, а при немалка част от тях равнището на компетентност в тази област не е по-високо от това на черната Златка и прословутата Калинка.
Трето. Чрез организирането му по начин и при условия за участие, при които той да се окаже невалиден и да се обяви за голям провал.
Поради неистовия страх на днешните политически клики от българския народ референдумът може да се окаже погребален звън изобщо на перспективите на пряката демокрация у нас. Следствията ще бъдат допълнителна олигархизация на властта и отчуждаване от политиката на масите.
По четири основни причини очакванията, че наложената у нас система на многопартийна представителна демокрация ще бъде по-ефективен инструмент за управление не се оправдаха:
Първо. Това се оказа система на групова безотговорност, която вместо да ускори развитието на България, разруши страната и днес никой не носи отговорност за взетите решения и няма юридическа основа за такава отговорност. Ликвидираш селското стопанство и се тупаш по гърдите като “баща на демокрацията”, вместо да си в затвора. Действаш като компардорска клика и подписваш договори за закриване на четири от шестте блока на АЕЦ “Козлодуй”, след това не само, че не си в затвора, но продължаваш да си начело в политиката и да искаш да ползваш допълнително нейните блага.
Второ. Нормалният и интелигентен човек бяга от политиката, в нея протече процес на негативен подбор. Оказва се, че тя не избутва напред най-доброто и способното, а немалко агресивни посредствености и нагаждачи, специалисти по снемане на отговорност, не по носене на отговорност. Това опростачва и байганьовизира целия български обществен живот.
Трето. Китай провежда стратегия с перспектива столетие напред, у нас се оказва, че не знаеш от днес до утре какво ще хрумне на управляващите и какъв лупинг ще направят. Става невъзможно осъществяването на каквато и да е стратегическа линия и всички приети над 200 стратегии се провалят, управлението се превръща в пиар ефекти и импровизации, в които всекидневно си сменяш мнението и всичко край тебе се срива.
Четвърто. У нас многопартийната представителна демокрация бе използвана като параван и инструмент за най-големия грабеж на народно богатство в цялата история на България. Нейните разрушителни следствия са такива, че се поставя под въпрос съществуването на българската нация.
В света като цяло тя се олигархизира, израз е на интересите на една малка върхушка от богати хора. Това не го казвам аз, а Робърт Райх - бившият министър в правителството на Бил Клинтън в статия под знаменателното заглавие “Капитализмът убива демокрацията”: «Предполагаше се, че свободните пазари ще ни доведат до свободни общества. Вместо това днешната глобална икономика ерозира властта на хората в демокрациите по света. Добре дошли в света, където печалбата прецаква общото благо, а правителството има второстепенно значение в сравнение с големия бизнес.»
Дори Франсис Фукуяма, 23 години след като провъзгласи «краят на историята», се принуди в началото на 2012 г. да даде заден ход и да направи признание, което просмуканите с идеологеми мозъци в България не са готови да смелят: “всички съвременни демокрации имат една болест, състояща се в това, че демократическия процес е овладян от добре организирани групи, които не са представителни за общата публика”. И още, че “Обама и неговите влиятелни съветници, като финансовия министър Тимоти Гайтнер, са самите те част от “1 процент”, срещу който протестира движението “Окупирай Уолстрийт”.” И още: “Републиканските политици са изцяло купени от Уолстрийт”. На този фон Ленин, с неговите твърдения за “буржоазна демокрация”, изглежда твърде мек, защото големите имена на либерализма и неоконсерватизма в САЩ днес говорят, че това не е просто демокрация на цялата буржоазия, а на една малка свръхбогата част от нея.
В тази ситуация наблюдаваме две тенденции, с които обществата стихийно се опитват да преодоляват кризата на представителната демокрация:
Първата е на популистко търсене на “спасители” и олигархизация, при което се появяват лидери популисти, зад които стоят големите пари на олигархията, опитващи се с манипулации и шоу, контрол върху медиите да заграбят и държат властта. България върви по тази линия.
Втората е на пряката демокрация, при която хората да придобият чувството, че нещата зависят и от тях. Още през 1991 г. в “Метаморфози на властта” А. Тофлър говори за преход от представителна към “полупряка демокрация”. А преди няколко месеца на един конгрес в Санкт-Петербург се запознах с професора-идеолог на Пиратската партия в Германия, която дължи своя феноменален успех на това, че чрез интернет всички нейни членове вземат директно участие във всяко решение, включително и начина на гласуване на общинските съветници.
В Европа голяма част от партиите, усещайки отчуждението и недоверието на избирателите, пренаписват своите устави, давайки на своите членове директна роля в подбора на партийни кандидати, партийни лидери и даже формирането на партийни политики, премахвайки посредниците между ръководствата и членската маса във вид на различни представителни органи на местно и централно равнище. В онези от тях, в които членовете получат нови правомощия и възможности да влияят върху партийната политика, се наблюдава нов прилив на енергия и нов възход.
Множество изследвания по света показват, че различните форми на пряка демокрация засилват доверието в институциите, в държавата и повишават възможностите на партиите, които ги въвеждат. Съвременните технологии рязко увеличават възможността за реализацията й. В Швейцария изследователите откриват, че пряката демокрация допринася за стабилността на страната и щастието на хората. Затова и новата голяма мода в промяната на институциите са “партиципаторна демокрация”, “колаборативна демокрация”, “делиберативна демокрация”. Те ангажират, предполагат инициативи и решения, които не се вземат от малки групи олигархични политици, а от голяма маса от хора.
България се нуждае от нова визия за управлението, която не само да промени радикално сегашната корумпирана и клиенталистка версия на многопартийна представителна демокрация, но и във всички сфери да въведе форми на пряка демокрация, която да върне убедеността на хората, че нещо зависи от тях. Нуждае се от политическа сила, която да прегърне тези идеи и спечели от тях.
След катастрофалните следствия от прехода към капитализъм чрез многопартийна представителна демокрация сме изправени пред алтернативата: или управление чрез месии и популистки вождове, фасада на олигархически върхушки или пряка демокрация. Засега с начина, по който подходихме към референдума, вървим по-скоро към първото. Дано да не съм прав. Иначе, тежко й на България.
