/Поглед.инфо/ Не стига, че Белград и Прищина са на нож след поредна провокация, според Сърбия, или планирана полицейска операция срещу „организирана престъпна група“, според Косово, ами и Скопие реши да размени нелицеприятни слова с Белград. Сякаш за да е пълна картината на поредна доза напрежение на Балканите, в която междусъседски „престрелки“ само нагнетяват отношения вместо да ги преодоляват в името на общо европейско бъдеще. Нали то е стратегическа цел на всички балкански страни? В деликатен политически момент управляващите в Косово решиха да предприемат действия в Северно Косово, където живеещите сърби са мнозинство, и да атакуват с полицейски части заподозрени за осъществяване на незаконни дейности.Да, ама в операцията взели участие и представители на специалните части, упражнили насилие и между другото арестували и руски гражданин, член на мисията на ООН в Косово. Обяснения от рода „говорел на сръбски с протестиращи“ и „пречел с джипа си на полицейските сили“ няма как да се приемат от Москва за достоверни и съответно оправдани. Русия си има своите механизми, наричани в историята имперски, за съответен отговор и търсене на вина. Едва ли само призивът към ООН да се намеси ще бъде начин за ответна реакция. Белград отговори със заповед на президента Александър Вучич за вдигане под тревога на сръбската армия по непризнатата от Сърбия граница с Косово. Последва размяна на становища, които отново отлагат за неопределено време процеса на преговори за изход от ситуацията на т.н. „косовски въпрос“. Едните искат признаване на независимост на всяка цена и без условия, а другите настояват за отмяна на въведени 100 % мита за внос на сръбски стоки в Косово, но и дума не обелват дали това е достатъчно, за да признаят независимо Косово. Дори и да нямат контрол върху територията на Косово, сърбите на този етап няма как да преглътнат горчивия хап. И Църквата им е против „преотстъпване на изконна сръбска земя“. А като ги плашат с идеи за създаване на „единна албанска територия в региона“, което навява спомени за т.н.“Велика Албания“, само консолидират националистически настроените сърби. Конфликтът се превръща в „трайно замразен“ и от това при всички случаи ще печелят геополитическите играчи, защото меренето на мускули на Балканите ще продължи. САЩ ще продължават да говорят за необходимостта да бъде изолирана Русия на Балканите и ще откриват нови военни база в региона, защото балканските страни една след друга по трасиран вече път стават членки на НАТО, нещо което руският външен министър Лавров нарече „създаване на санитарен кордон около Русия“, а Москва ще продължи да разчита на традиционни емоции, свързани с православие, етнос, кирилица, общи исторически връзки и близки културни и семейни ценности. В това отношение едва ли само Белград „остава приятел на Русия“, както твърдят западните медии и експерти. За другите „меки политики“ много не се говори. Странно е защо точно в този момент новоизбраният президент на Северна Македония, Стево Пендаровски, реши да заяви, че е „безотговорно да се говори за разграничаване на Сърбия с Косово“, защото „идеята с размяната на територии и корекция на границите е опасна“ т.е. сигурността на Балканите е под въпрос Последва изявление на министъра на отбраната на Сърбия, Александър Вулин, който посъветва Пендаровски „да мълчи за Сърбия и Косово, както мълчи за Велика Албания“. Според Вулин по-подходящо е Пендаровски „да си говори за бъдещето на Северна Македония, а Сърбия сама ще си решава вътрешни проблеми“. За Белград Косово все още е „вътрешен проблем“. А ако не вярва за Велика Албания, да погледне картата, в която е включена и Северна Македония и която се представя свободно пред ТВ-екрани от председателя на Собранието /парламента/ в Скопие, Талат Джафери. Онзи председател, който представляваше Северна Македония за честването на 24 май в Рим пред гроба на Св. Кирил, заедно с нашата делегация. Реакцията в Скопие относно словата на Вулин е светкавична с „малък е Вулин, за да заглуши Пендаровски“. Акцентът е, че Пендаровски бил „президент на всички граждани в Северна Македония“, а „албанците в Сърбия не приемат Вучич за свой президент“. Получава се нещо като в нашенската цинична поговорка „настанаше пилци,……..квачки“. Въпреки, че ние може да имаме претенции, че сме историческите „квачки“ по отношение на Вардарска Македония. Както се казва, само този скандал липсваше на Балканите. И то в Скопие, където тези дни се чества 2 години от управлението на правителството на Зоран Заев, СДСМ в коалиция с албански партии начело с ДСИ на Али Ахмети. Форум под наслов „Две години управление-отговорност пред гражданите“ с участието на премиера Зоран Заев, вицето Шекеринска, министър на отбраната, академичното тяло, политически лица, общественици ознаменува годишнината, а опозиционната ВМРО-ДПМНЕ излиза с изявление, разпространено от центъра й за комуникации, в което се казва, че „управлението погазва достойнството на народа“ и че „Заев управлява с криминален картел около себе си“. Изброяването на 500 хил живеещи под нивото на бедност, 47% младежка безработица, девалвирано образование и здравеопазване, сведени до минимум инвестиции, международни класации поставящи страната до Руанда, Намибия и Буркина Фасо, държавен дълг до 50% от БВП, дълг от 5 млрд дол, партизирана съдебна система, спадащ стандарт на население и т.н. са само част от критиките към управляващите в деня на 2 години от управлението им. Както се казва, позната история. Но в изявлението на ВМРО-ДПМНЕ държавата е наречена „Р Македония“, което отново подчертава, че новото й име не е прието от всички граждани на страната.
Ако към тези „балкански драми“ се добави и ситуацията в Тирана с масовите протести на албанската опозиция, призивите на премиера Еди Рама „да не се използва насилие на предсрочните избори на 30 юни“ и слова за „не слушайте онзи старец Сали Бериша“, както и казаното от Ислал Лаука, Прищина, че „Косово е в опасност от домашна змия“/визира се президента Хашим Тачи с прякор „Змията“ от времето на АОК/, тогава наистина може да се прави извод, че „бурето с барут“ и днес е заредено с опасност от сътресения с нежелан ефект. Дивиденти при всички случаи няма да има за балканските народи. Един вид-нищо ново под балканското небе. Независимо от НАТО и ЕС, видно е.
