/Поглед.инфо/ Време за размисъл. Предизборно: БПЦ в капана на разколническа диверсия
Едновременно докато на 19 май, неделя, в гр. Сливен се провеждаше поредният епархийски избирателен събор за Сливенски митрополит, на територията на държавата Турция, в гр. Истанбул, в пределите на манастира „Живоносен Източник“ в квартал Балъклъ бе извършена тежка антидържавна и антицърковна диверсия с цел окупирането на духовния суверенитет на България.
Това се реализира от трима членове на Св. Синод – митр. Николай Пловдивски, митр. Киприан Старозагорски и митр. Яков Доростолски, и двама епископи – Сионий Велички, явяващ се един от кандидатите за Сливенски митрополит, и Висарион Смоленски, втори викарий на митр. Николай, които тръгват на кръстоносен поход, какъвто българската църковна история не познава към момента. За съжаление това беше проспано или услужливо подпомогнато от държавниците, политическата власт и ДАНС, която има пряко задължение по закон да предотвратява опасности, касаещи националната ни сигурност, за която първостепенно значение има Българската православна църква.
Въпросната митрополитска диверсионна група се намираше в Истанбул без решение на Св. Синод и местоблюстителя на патриаршеския престол, и без знанието на останалата част от архиереите на Св. Синод. Никога не е взимано решение за изпращане на делегация, която да съслужава с патр. Вартоломей и неговата геополитическа псевдорелигиозна креатура „православна църква на Украйна“ („ПЦУ“), непризната от БПЦ и почти целия православен свят. Съответно никога не е възлагано на конкретните лица да напускат пределите на Българската православна църква за подобна дейност, поради което тяхното присъствие при фенерския патриарх се явява самочиние в пряко несъответствие със синодалната съборност и нарушение на Устава на БПЦ.
Възползвайки се от периода на безвластие в БПЦ след кончината на патриарх Неофит, някои лица предпочитат в деня на избори за Сливенски митрополит не да се молят с народа Божий, а да извършат покушение срещу Светата Българска православна църква, съслужавайки с разколници от структура, която преследва каноничната Украинска православна църква, оглавявана от нейния високодуховен и каноничен митр. Онуфрий.
Понеже е казано, че по плодовете им ще ги познаем, виждаме че няколко човека, изпълнени от юдино умопомрачение, се опитват да продадат многострадалната, но останала вярна на Бога, Църковна снага на турския офицер Димитриос Архондонис (патр. Вартоломей) като заложница, хвърлена в бездната на разкола за трижди проклетите 30 гроша.
Тяхното деяние е престъпление от правно-канонично гледна точка, тъй като е в нарушение на Апостолско правило 10: „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.“, както и на правило 2 на Антиохийския събор и правило 9 на Картагенския събор. Освен това, тук е налице и най-тежко законопрестъпление по чл. 59 от Конституцията – „измяна и предателство към отечеството“.
В случая освен че става дума за осъзнато създаване на разкол в БПЦ, това е и съглашателство с ереста, чиито проводник е патр. Вартоломей, изповядващ източен папизъм, претендиращ да е „пръв без равни“ („primus sine paribus“), с принадлежащата претенция за фенерско майчинство и подчинена дъщерност на почти целия Православен свят, и етнофилетизъм.
При това на опелото на блаженопочившия български патриарх Неофит турският гражданин и офицер Димитриос Архондонис не спести да се кара на гръцки език в духовното сърце на Българската църква, като се поруга върху непогребаното тяло на патриарха на Българската държава, издавайки му посмъртна присъда, че не се е съгласил с оглавяваното от патр. Вартоломей разбойническо събрание на остров Крит. Жалко, че превеждащият българин и гръцки възпитаник не се посвени да спре тази мерзотна и гнусна гавра на патр. Вартоломей с цялата Българска църква и със скръбта на народа.
В допълнение, патр. Вартоломей по най-нагъл начин, без официалното желание и съгласие на Св. Синод на БПЦ, довежда на патриаршеското опело главата на разколническата „ПЦУ“ „митр. Епифаний“ (Сергей Думенко), който е посрещнат от миряните с възгласи „Сергей Думенко, вън! Разколници и еретици, вън! Еретик, вън оттук!“.
Настоящата ситуация делегитимира синодалния статус на БПЦ по категоричен начин, тъй като тримата членове на Светия Синод няма как да бъдат избиратели на когото и да било, тъй като са с каноничен престъпен статус. Освен това, друг член на Св. Синод в лицето на Западно- и Средноевропейския митр. Антоний на 25.01.2024 г. неизвестно по каква причина присъства в Рим и неизвестно с чие благословение открито съмолитства [1] с римокатолици, за което канонът гласи: „Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи“ (Апостолско правило 45).
Предвид всичко това синодалната представителност се явява тревожно кризисна, като що се отнася до избора на Сливенски митрополит, ситуацията е не по-малко проблемна във връзка с фаворита на митр. Николай – еп. Арсений Знеполски, заради който се провеждат втори избори и заради който беше наложена незаконна интервенция върху списъка с достоизбираеми епископи без никакви основания и то по време на изборна процедура.
На 19.05.2024 г., неделя, на празника на светите жени Мироносици, в гр. Сливен беше проведен епархийският избирателен събор за излъчване на двамата претенденти за Сливенски митрополит, като очаквано след всячески манипулации се стигна до следния резултат:
– еп. Арсений Знеполски, викарий на Пловдивския митр. Николай – 26 гласа;
– еп. Герасим Мелнишки, главен секретар на Св. Синод на Българската православна църква – 25 гласа;
– еп. Пахомий Браницки, ректор на Софийската Духовна Семинария „Св. Иоан Рилски“ – 18 гласа.
Вероятно спокоен, че схемата е сработила, митр. Николай, обладан от болни амбиции, отива да преговаря с парасинодалната си група за бялото було, в ролята на църковни еничари, послушни не на Бога и съборността, а на презокеанския кесар и неговия пъклен господар мамона.
Но сметките се оказват криви, тъй щото неговият претендент за Сливенската катедра еп. Арсений е направил серия противоканонични съслужения, продиктувани именно от митр. Николай, с непроверения за принадлежност към шпионски структури руски клирик Петър Еремеев, низвергнат от свещен сан по Апостолско правило 25 с указ на руския патриарх от 11.03.2024 г., утвърждаващ решение на църковния съд на Московска епархия на Руската православна църква.
Въпросните съслужения се случват в пределите на Пловдивска епархия на следните дати:
– 20.04.2024 г. (Акатистна събота) [2],
– 28.04.2024 г. (Вход Господен в Йерусалим) [3],
– 02.05.2024 г. (Велики Четвъртък) [4],
– 03.05.2024 г. (Велики Петък) [5],
– 05.05.2024 г. (Второ Възкресение) [6],
– 09.05.2024 г. (Светли Четвъртък) [7].
Еп. Арсений в противоречие на Устава на БПЦ е въведен в епископски сан само на 28 г. при изисквани 35 г. и е с прослужен стаж в клира само 6 г. от изискуемия 10 годишен минимум, в пълно нарушение на чл. 83, ал. 2, т. 4 и 5 от Устава на БПЦ.
В допълнение в биографията на еп. Арсений липсва информация да е бил някога под ръководството на духовен наставник или игумен, за да покрие минималното условие на чл. 83, ал. 2, т. 3 от Устава на БПЦ „да е живял в манастир поне три години“.
Предвид серията му съслужения с низвергнатия монах Петър Еремеев, еп. Арсений подлежи на Църковен съд и низвержение по Апостолско правило 11 – „Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат“, правило 4 на Антиохийския Събор и правило 9 на Картагенския Събор за съслужение с низвергнати.
Извършеното деяние от еп. Арсений е непослушание към Църквата и се явява пряко нарушение на духа на съборността, тъй като Св. Синод не е разрешавал низвергнатия клирик на РПЦ да съслужава с български духовници.
Друг проблемен момент със статуса на еп. Арсений е, че той към момента не се е разграничил от разколническото съслужение в Турция на своя епархийски митрополит.
Обективно погледнато единствената достойна постъпка, която би могъл да извърши еп. Арсений, е просто сам да се откаже от надпреварата за Сливенски митрополит, с което ще покаже, че въпреки диктаторската манипулация, под чието влияние се намира, той е свободен човек и притежава качествата да бъде български духовник. Защото иначе неговото силово навлизане в Сливенска епархия ще бъде посрещнато с дълбоко презрение, а самият той ще представлява разколническа групировка, а не Българската православна църква, още повече, че сам е престъпил правно-каноничните граници, отвъд които зее пропастта на погибелта.
Предвид катастрофалните последици от това беззаконие, решението на тази тежка ситуация би могло да се случи като предвид вече постъпилите в канцеларията на Св. Синод многобройни жалби от цяла България, оспорващи достоизбираемостта на еп. Арсений за Сливенски митрополит, се приложи единственият законов начин в случая – Св. Синод да дисквалифицира и анулира еп. Арсений Знеполски от изборния процес. След автоматичното отпадане от избраните кандидати, на негово място трябва да бъде следващият по гласове – еп. Герасим Мелнишки (с 25 гласа), като изборът следва да бъде направен между него и еп. Пахомий Браницки, който има 18 гласа.
Още повече, че на Синодалното заседание на 22.04.2024 г. въпреки несъгласието на Ловчанския митр. Гавриил, Варненския и Великопреславски митр. Йоан, Неврокопския митр. Серафим и Видинския митр. Даниил, бяха премахнати от избирателния списък 4 епископи, при положение че за тях нямаше установени никакви нарушения на каноните, устава на БПЦ или закона на държавата. Следва да припомним, че сред отстранените са еп. Йеротей Агатополски, доскорошен викарий на Сливенския митр. Йоаникий и еп. Михаил Константийски, духовно чедо на митр. Гавриил, спечелили най-много гласове – 26 и 22, съответно, въпреки че имат изрядни биографии с дългогодишен живот в манастир, за разлика от еп. Арсений, и без никакви канонични и уставни нарушения.
В противен случай, ако еп. Арсений не бъде дисквалифициран от изборния процес, епархийските избиратели и паството на Сливенска света митрополия са напълно в правото си да не допуснат еп. Арсений да стъпи в духовните граници на митрополията, тъй като той не е духовен продължител и възприемник на архиерейската чистота на блаженопочившия митр. Йоаникий, който строго е съблюдавал в неговата епархия да не бъдат допускани представители на разколническата „ПЦУ“ дори на ниво миряни, за което издава Окръжно писмо още през 2019 г.
Важна подробност е че, блаженопочившият митр. Йоаникий преди да завърши своя земен път прозорливо е предупредил, че украинския разкол ще застигне БПЦ и е завещал на своите духовни чеда строго да съблюдават каноните и тяхното отстояване дори до смърт, както повелява епископският обет:
„Завинаги ще остана верен на Светата Майка Църквата и при никакви обстоятелства няма да встъпя в църковно общение с разколници и отстъпници от светата Православна вяра. … При това обещавам, че няма нищо да върша по принуда, макар и от силните на деня или от множество народ, ако и със смърт да ме застрашават, когато ми заповядат да сторя нещо, противно на божествените и свещени правила“
Без съмнение настоящата ситуация е форма на покушение срещу Българската православна църква, която е с държавообразуващ статут и е извоювала с хилядолетната жертва на дедите ни своята автокефална независимост.
БПЦ не може да бъде заложник на геополитическите интереси и амбиции на т. нар. патр. Вартоломей, чието паство в Турция наброява около 3000 човека, като има малобройна диаспора и е с архаична титла вселенски, тъй като от 15 век насам устройството на Църквата и света е съвсем различно.
За съжаление митр. Николай се опитва да превърне БПЦ в авторитарно управлявана трансатлантическа георелигиозна структура, подчинена на антибългарски интереси, която скоротечно да признае Истанбулската конвенция, „еднополовите бракове“, осиновяването на деца от гей-двойки, смяната на пола, с което буквално да станем филиал на „църквата“ на антиХриста. Така митр. Николай, автор на докторат „Канонична оценка на съвременния разкол в Българската православна църква“, сам попада под изобличенията на собственото си твърдение:
„Страшна участ! Сякаш сърцата им са окаменели. „защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат“ (Мат. 13:15)“ [8]
С действията си митр. Николай е на път да остане в историята като глава на разкол, победен от луциферско помрачение за придобиване на властта на всяка цена, въпреки че сам знае, че залогът е не само неговата душа: „който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Мат. 18:6).
Ако групата архиереи, подвластни на амбициите на митр. Николай, не се покаят и откажат от съучастието си в това пагубно дело, Църковното изпълнение от верни миряни, клир и епископат ще бъдат принудени да обявят, че въпросните лица са се отделили от Кораба на Спасението и не се явяват част от Живото Тяло на Богочовешкия организъм на Православната Света, Съборна и Апостолска Църква. Дано това не бъде с родната ни Църква, тъй щото за греха на разкола е казано, че дори и мъченическа кръв не би могла да го умие!
[1] https://youtu.be/NPf59gRs80Y?si=Gsq-KrXP8UgENj56&t=3763
[2] https://www.flickr.com/photos/188979811@N04/albums/72177720316349513/
[3] https://www.flickr.com/photos/188979811@N04/albums/72177720316542042/
[4] https://www.flickr.com/photos/188979811@N04/albums/72177720316653425/
[5] https://www.flickr.com/photos/188979811@N04/albums/72177720316675315/
[6] https://www.flickr.com/photos/188979811@N04/albums/72177720316717163/
[7] https://www.flickr.com/photos/188979811@N04/albums/72177720316818924/
[8] Николай (Севастиянов), иером. Каноническая оценка современного раскола в Болгарской Православной Церкви: Канд. дис. / МДА. Серг. П., 1996, с. 137.