/Поглед.инфо/ Първите изявления, стъпки и тонът на Доналд Тръмп и екипът му поразиха с каубойско-лихварската си бруталност дори възторга на „четирихилядниците” по „наративите” очаквания от прокси-войната на Русия в Украйна. И идеалистите –фили и – фоби + „грантаджиите” изпаднаха в пълен потрес, не схващайки, че свръх-империите САЩ, Русия, Китай имат свои его-мирогледи за света. И за йерархията в него. А в нея е силата им, в архаичното самоназвание"велики сили".

По закона на джунглата едва след тях следват 3-4 от бившите 9 в ЕС и реваншисти като Турция. Сред бившите 9-10 подсмърча евроелитът в стил: "аз повече няма да си играя с теб". Детска градина. Или: „играчките - са мои, пусни ги! След като Ди Ванс хвърли бомбата, че царят е гол. Беше очевАдно табу, но всеки позволил си коментар в подобен дух тутакси бе заклеймяван и етикетиран като четирихилядник, дезинформатор, путинист и т.н. Тръмп продължи да унижава Европа всеки ден чрез „масало”-идеологията MAGA - Make America Great Again. Малките умове изобщо не могат и да проумеят за какво точно иде реч. Та кога победените са участвали във взимането на решения? Заподозряха проскърцване на „демокрацията”. В нашите реалности девалвирано вече понятие. В период на деструкция сме, демокрацията и капитализмът са различни неща според мнозина вече. Но коя демокрация? Древногръцката? Когато, жените дори са нямали право да гласуват? Западноевропейска й еволюционна идеологема или тази в САЩ? Още през 1988 г. при соца/вече „комунизма” на сайта на NDI (= Национален демократически институт, щатско НПО) бе качено признанието че НДИ подпомага финансово Харта 77 в ЧССР и други неформални граждански движения в Централна и Източна Европа, които отстояват правата на човека съгласно „американската демокрация”. Т.е., демокрацията, както и соц/ком/тоталитаризмът, а и капитализмът (пазарното стопанство), с творци и революционни подбудители от „недадените” (или според Чудомир „най-устойчивият етнос”) имат различни модели и разновидности. „Соц-ком-ът” – съветски, китайски, народнодемократичен, корейски, кубински, „кап-ът” – западноевропейски, щатски (на чичо Сам), латиноамерикански, азиатски...

В дезинформационния, минимум политкоректен и/ли прокремълски хаос, даже опитни колеги и външнополитически експерти коментират - И ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ - отделни правдоподобни фрагментарни новини по епизодични изказвания – пропагандни, PR, с понечастично дезинфо. Някои дори, на безполезно за България академично равнище, след събитията, непрогнозтични. Или ... на съвпадения с плагиатства по геополитика...

Наред с традиционните дипломатични призиви за мир и отстояване на български/те интереси, актуален принос в Позицията на Българското дипломатическо дружество (БДД) от 08.03.т.г. е изразената тревога от агресивната реторика на част от членките (ДЧ) на ЕС и предвидените от ЕК средства за превъоръжаване. До скоро напомнях, че Европа с „ЦК в Брюксел, Париж, Берлин...” имаше от1948 г. свой отбранителен ЗЕС (Западноевропейски съюз), но през 2011 г. „Политбюро - Овален кабинет” успя да го закрие чрез изцяло контролиращото „вехтия досаден” континент НАТО. А от години и сега MAGA диктува защита срещу минимум 5 % военен бюджет, с предполагаем цъфтеж на благосъстоянието на каубойското ВПК. „ЦК ... си кюташе”, и с руските цени на въглеводороди пестеше и просперираше. Но по данни на Стокхолмския институт СИПРИ през януари 2024 г. Русия е разполагала с 5580 ядрени бойни глави, САЩ - с 5044, Китай - със 600. И според бившия зам.-министър на отбраната проф.Р.Кънчев, „баш бабаитите”: Франция е най-голямата ядрена сила в Европа с 290 ядрени бойни глави, а Островът – с 225 ЯБГ, управляеми чрез Космоса от САЩ. Останалите „Х” на брой ЯБГ в Европа са в бази на САЩ и Алианса и под контрола на Овалния кабинет. Прави впечатление че дори и БДД, освен отделни членове, бягат като дяволи от тамян от темата супер-спешно влизане в еврозоната (ЕЗ). Въпреки безбожно бездарната а ла гьобелсова пропаганда на членове на новата поредна сглобка, одобрена вероятно от посолствоТО (Галя?!) и НПО, още финансирани преди Тръмповия период. Имам блог и достатъчно публикации по темата ЕЗ в Поглед.инфо и експерт-бдд. ком. Разсмяха ме от душа и „симплифицираните”, но безпардонно откровени мнения на мислещи тролове. Цитирам: „Трябва да се пита народа, а не марионетния режим на трите немски бакалници,които управляват в България (О.Г.: вероятно имат предвид Kaufland, Lidl, Billa, ?Metro?). Стига с тази еврозона! Развити европейски държави не искат да приемат еврото, а ние цървуланковците се натискаме. По-точно определени политици и олигарси които крадоха, крадоха и искат да си изнасят откраднатото по-лесно. Страх ги е от референдум , че ще изрази волята народна”.

Формални контакти България – администрация Тръмп

 След срещата Тръмп–Зеленски в овалния кабинет на 28.02. г-н Слави Василев заявил: „Вчера публичната дипломация "предаде богу дух", и то live”. Отдавна съм убеден, че в контактите с империите - със стари навици, телурокрации (разширяващи се предимно по суша като Русия), таласокрации (... по море); бъдещи; любителки на поредния „нов световен ред” - имаме 2 оръжия: дипломатическия церемониал, етикет и протокол, и международното право. Плюс визията-мечта суверенна равноотдалеченост...

След президентски избори всички посланици в САЩ подават оставки: професионални, спонсорски, политически. По закон Божи! Също и софийският! Преди 5-6 седмици у нас е изпратена временно управляващата посолството на САЩ Сюзън Фалатко. Според медиите, тя е била делегиран дипломат за Средния запад с място на дейност в университета „Илинойс Чикаго“. Отговаряла е за набирането на таланти от щатите Илинойс, Уисконсин и Минесота с оглед на възможностите за професионална служба и студентски програми на ДД (= Държавния департамент). Г-жа Фалатко е Chargé d’ Affaires a. i., с дип-ранг Ministre-conseiller, Министър-съветник. По нашата практика на названия съгласно Виенската конвенция за дипломатически отношения – пълномощен министър. Т.е., не е Chargé d’Affaires adhoc, което означава, че САЩ не е свалил равнището на посолството си у нас и ще изпрати посланик. На 4 март т.г. я е приел президентът Радев лично, а на 10 март с.г. премиерът Желязков. Каквото и да е вписано в клишираните съобщения за двете срещи, те са чисто протоколни визити. Формални. Защото ако нашите висши конституционни служители биха искали да съобщят нещо в стресовата ситуация с недоокомплектования екип на Тръмп и ДД, и Радев, и Желязков са опитни достатъчно за да го извършат чрез нашето посолство във Вашингтон.

При президента работят двама рутинирани дипломати, при г-н Желязков не знам. Но в МВнР поне би следвало да са наясно, че акредитацията на г-жа Фалатко е станало с обикновена циркулярна нота, изпратена по пощата, или по шофьор. Не с връчване на лична нота. А равнището на ауденция на г-жа Фалатко на ул. „Ал. Жендов” – 2, София е началник отдел, или директор на 1 от почти 30-те директори в МВнР (60% дами). При желание за оказване на подчертано внимание към новия държавен секретар, или на (президента на) САЩ, но и за разграничаване от спонсорствата на НПО от Байдън/ Шьорьошь-Сорос можеше да я приеме един от 4-те генерални директор/к/и. За покорство а ла булонка/пудел – една от двете зам.-министърки. За угодничество, раболепие сервилност, лакейство ... следват постоянен секретар на МВнР, министърът. По-нагоре, в разбъркан ред с МВнР, писарушките на Министерския съвет. Съветник, секретар – вече на президента; вицепрезидентката. Но президентът ? Много жалко, ако е негово лично, решение! За премиера на новата сглобка не се учудвам. Обсъждали били и отпадането на визовия режим за българи, пътуващи до Съединените щати !?? Робски, нереципрочен приоритет на Бг поне от 10-15 години, за гурбетчиите. Дали в САЩ биха приели реципрочно подобен временно управляващ, какъвто и както от външнополитическо невежество и гьонсуратлък изпратиха (Ненчев) в Украйна?

В същото време в сложната обстановка не ми се струва на много изискано, макар че в резултат на едностранно наведената политика станахме недружеска страна за Москва, да имаме за директор на Националната художествена галерия (НХГ, т.нар. Квадрат 500) рускинята Ярослава Бубнова. Станка Желева, дъщеря на покойния президент, публично я обвинява в безстопанственост, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение. И на пост № 2 в държавната йерархия – дама с небългарски звучащо име и прилика със стринка, която според хаплив интелектуалец- заядливец била изглеждала като боркиня по свободна борба от ГДР през 1982 г. А именно в НХГ бе бламирана невъзпитано наскоро руската посланичка Митрофанова.

***Неведнъж съм писал, имам блог и публикации... И на бавноразвиващи се е ясно,че винаги щом се определим за една от враждуващите страни-империи, търпим тежки поражения. Човешки животи и щети. И ни преразпределят. Не можело да търсим баланс между глобалните империи с това геостратегическо местоположение и да сме суверенни ?! А за вземане на решения по възлови стратегически теми и въпроси ПОСРЕДСТВОМ ВСЕНАРОДНИ ДОПИТВАНИЯ (референдуми, плебисцити) народът бил прост или твърде емоционален ? Тогава защо демагогски го зовете на (с или без кавички) „демократични” избори драги управленски парт- тарикати ? Добре ми звучи мнението на посланик Петър Воденски след кадровия разгром на МВнР след 1989 г. и опитите за възстановяването му. Цитирам го съкратено: „Нямаме ресурс в глобално..., но в регионално отношение имаме сили... Като дипломати да следим професионално какво става по света и в региона, да разберем какво ще поискат от нас „големите“. И преди те да са ни го наложили силово (както сега го налагат на Киев, който продължава да настъпва мотиката), да съставим наше предложение по дадения казус, в което да вплетем и нашия интерес. И професионално да го „продадем“ на големите, като ги убедим, че нашето предложение е по-добро и за тях”.

Но и за това е необходима компетентност, родолюбие и непременно: политическа воля! Без страх и корупция! Не са времената на Левски, Ботев, Раковски, войводите, хайдутите! Но знаем, че Христо Калфов, Стамболов, Стамболийски, цар Борис III, Иван Башев, Людмила Живкова не са били съглашатели с „великите”. И вероятно са допускали риск за атентати както Тръмп, Роберт Фицо, Улоф Палме, Даг Хамершелд, Патрис Лумумба, Салвадор Алиенде, Джон Фицджералд и Роберт Кенеди, Ейбрахам Линкълн, Фидел Кастро, Камило Сиенфуегос, Че Гевара, Хитлер, Ануар Садат, Ицках Рабин, Садам Хюсеин, Муамар Кадафи,Роналд Рейгън... Някои остават живи, но винаги има риск, съдба..

За Орбан не съм чел още. Помня и чешки политик, който за да се върне в кариерата, бе подозиран, че сам си организира покушение. Имаме куп примери на жертвоготовностни политици!!! Иначе вероятно с цветни и безцветни революции, майдани, компромати за зависимости, корупция „Политбюрата” във Вашингтон (и Москва ?, а Пекин ?) успяват да не допуснат в „ЦК-тата Брюксел и Европа” политици от класата на генерал Дьо Гол, Чампи, Митеран, Хелмут Шмит, Вили Бранд, Ширак, даже Хелмут Кол.

А сега – „ха бакалъм” или „юруш” ? С предизвикателството Тръмп и КО-чорбаджии !