До края на века българската цивилизация може да изчезне. Демографската криза все още е обратима, при условие, че вземем мерки днес. Утре ще бъде късно. Около това се обединиха участниците в дискусионния форум, организиран от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) на тема „Демографската криза – причини, фактори, динамика“.
Според председателят на СИНПИ Калоян Паргов демографията е проблемът на проблемите.
Встъпително слово направи вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова.
Поздравителен адрес към форума отправи председателят на Народното събрание Росен Желязков.
В дискусията взеха участие президентът Георги Първанов (2002 – 2012), председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов и Магдалена Костова, проф. Андрей Захариев и проф. Стоян Проданов от Стопанската академия в Свищов, доц. Георги Бърдаров от СУ „Климент Охридски“ и доц. Харалан Александров от НБУ, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, д-р Лили Еленкова, както и членовете на СИНПИ: проф. арх. Иван Данов, Даниела Везиева, Пламен Милев, Иван Кръстев, Христо Господинов и Христо Монев.
Модератор на форума бе Юрий Асланов.
„Основната задача на всички политици и на всички институции е съхраняването на българската нация. Това е задачата на задачите днес и как да я решим”, категоричен бе Паргов.
По думите му демографската криза върви с пълна сила – обезлюдяване, обезкървяване на нацията и заличаване.
„Използвам присъствието на вицепрезидента на Република България, за да предложа са се създаде структура към президентската институция, която да събере научния, управленски и административен потенциал с оглед създаването на дългосрочна стратегия, която да бъде пресечна точка на разбиране за всички политически сили“, заяви Паргов.
Според него демографският процес е инерционен. „За да можем след 10 години да берем плодовете на взетите мерки, трябва незабавно да започнем да работим“, счита председателят на СИНПИ Калоян Паргов.
„Мащабите на демографската криза не са големи, всичко е в нашите ръце. Много бързо може да започнат да се подобряват показателите и да се променят, стига да има разбиране за същността на проблема, за опасните тенденции, които проблемът поражда - заплахата от изчезването на българската цивилизация от картата на света“, счита Юрий Асланов.
Той счита, че политиците трябва да са наясно, че ако не предприемат нещо сега, те сами режат клона, на който седят.
Проф. арх. Иван Данов изтъкна, че за демографията изключително важен елемент е регионалното развитие на страната.
Той отбеляза, че абсолютно е неглижиран проблемът с второстепенните пътища на страната, които са предпоставка за икономическа активност на населението.
Данов постави и въпроса, че причината за провала на големите инфраструктурни проекти е строителното ни законодателство.
Първата ни задача е да създадем такава законодателна система, която да облекчи целия този процес и да създаде предпоставки за активизиране на инвеститорите.
“Законът за строителството трябва да бъде отделен. Трябва да има закон за големите инфраструктурни проекти”, убеден е Данов.
Даниела Везиева припомни, че през последните пет години структурата на икономиката не се променя. С превес са услугите – 67%, 28% се падат на индустрията и 5% на селското стопанство.
Тя е убедена, че и към момента има как да се връщат средства в общините от държавния бюджет. Ако една част от държавните такси се връщат към общините, ефектът би бил много добър.
Според нея гъвкавите форми на дуалното обучение трябва да бъдат синхронизирани между бизнеса и образованието.
“Необходим е нов Закон за инвестициите, облекчаване и децентрализация на общините, пряко инвестиране в малкия и среден бизнес през програми”, заяви Даниела Везиева.
Пламен Милев поясни, че България е богата страна, но за съжаление в нея живеят много бедни хора. Една от причините за това е, че процесът на преразпределяне е доста несправедлив.
„Предлагаме фискална политика, насочена към семейното подоходно облагане с прогресивна скала, в която да има ежемесечни данъчни преференции за родителите“, посочи Милев и допълни, че СИНПИ предлага преките данъци да остават в общините, както и процент от косвените. Това ще бъде мярка за стимулиране на икономическия растеж във всяка една община.
По думите на преподавателя Христо Господинов всички тези деца, които един ден ще излязат от училище, ще бъдат следващите доктори, политици, държавници, премиери, те ще решават демографската криза и те ще ръководят държавата.
„Всичко е проблем на образованието, който трябва да бъде решен сега“, убеден е Господинов.
„Няма как с такъв висок процент на детска бедност ние да искаме образовани млади хора, които да са посветени в детските и юношеските си години на образование и учене. Голяма част от тях посвещават това време на оцеляване и на това как да променят живота си“ припомни бившият заместник-министър на социалните грижи Иван Кръстев.
Той изтъкна, че е нужна активна работа със система, която гарантира, че всяко едно дете в риск и самостоятелно, и по инициатива на родителите да може да ползва подходяща подкрепа под формата на услуги за ранно детско развитие.
Психологът Христо Монов предложи СИНПИ да съдейства за активната работа с надарените деца.
