България

Новият председател на ЦИК е Камелия Нейкова

/Поглед.инфо/ Бившата говорителка на комисията в момента беше близка с Николай Цонев. Другите партии запазват досегашни членове, а шефката на обществения съвет - Росица Матева, влиза от квотата на Манолова

20911 прочитания
Новият председател на ЦИК е Камелия Нейкова

Опит да назначат свой шеф на Централната избирателна комисия - така както направиха с председателя на парламента, се очаква от партиите на протеста днес. В 14 ч президентът е свикал политическите сили на консултации за новата комисия. А според разпределението на квотите в нея ГЕРБ ще има 4-ма членове, а “Има такъв народ”, ДБ и “Изправи се! Мутри вън! ” - общо 6.

Вече са се договорили за председател и той ще е от ИТН, прогнозира вчера Бойко Борисов. Иначе премиерът в оставка и лидер на ГЕРБ бе категоричен: “Естествено, че председател на ЦИК трябва да се излъчи от първата политическа сила. Това сочи демокрацията. Ние сме с най-много - 4 човека”.

“Залагам 5 лева, че следващият председател на ЦИК ще бъде Камелия Нейкова, зам.-министър на отбраната при Николай Цонев и член на ЦИК от БСП. Тя ще бъде предложена от “Има такъв народ” и ще бъде подкрепена от новата коалиция. Ако съм познал, то цялата процедура по “обсъждане и представяне” при президента Румен Радев ще е един огромен фарс”, написа междувременно във фейсбук депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

Неофициално пред “24 часа” от още две партии посочиха името на Нейкова за нов шеф.

Тя беше говорител на предишния състав на ЦИК заедно с настоящия шеф на комисията Александър Андреев - тогава и той от квотата на БСП, а по-късно избран за председател по предложение на ГЕРБ след подадената оставка от Стефка Стоева през август 2020 г. В настоящия състав на комисията Нейкова не е член.

51-годишната юристка бе зам.-министър на отбраната в периода 2008-2009 г. при Николай Цонев. После стана

зам.-председател

на основаната от

него партия “Нова

алтернатива”

Още една много активна дама с опит в делата на комисията - председателката на обществения съвет към ЦИК Росица Матева, със сигурност влиза. Тя бе обявена като кандидат от Мая Манолова. Човек с опит, почтен, с експертиза, адвокат с добро име, с близо 30-годишна практика, мотивира избора Манолова. И изрази недоумение защо другите партии крият кандидатите си до последно.

Разпределението в намалената от 20 на 15 членове ЦИК става по нови правила, утвърдени в понеделник с указ на президента. Той поема и консултациите с партиите, на които те ще предложат ръководство и членове. Квотите са разпределени по метода на най-големия остатък - т.нар. система Хеър-Ниймаер. 4-ма ще са на ГЕРБ, 3 за ИТН и БСП, по 2 за ДПС и “Демократична България”, и един за “Изправи се! Мутри вън!”. Ако партиите обаче не се споразумеят кой да оглави комисията, шеф ще се избере чрез жребий.

“Ако не се договорят, но те ще се договорят,

вземат една

сфера и започват

джуркането

и на който му се падне да е председател, става. Дотам я докараха. Страхотно изборно законодателство - с топчета да определяме шеф на ЦИК”, възмути се Борисов вчера. Той обясни, че членовете на ГЕРБ ще се изберат от партията, но не посочи имената. Очаква се местата си да запазят досегашни представители на ГЕРБ начело с председателя Андреев.

БСП пък одобри кандидатите си на заседание на Изпълнителното бюро вчера. Емил Войнов е издигнат за зам.-шеф, а за членове Цветанка Георгиева и Силвия Стойчева, и тримата от досегашната комисия.

Войнов бе шеф на червена ЦИК за прекия избор на Корнелия Нинова за лидер на БСП. Преди вота на 4 април бе обвинен от ГЕРБ, че той прокарал усложняването на изборните протоколи.

От “Демократична България” пък избирали между 5-6 имена. До късно снощи не бяха ясни двамата одобрени.

Вчера на редовен съвет се събраха и ДПС. Партийци отказаха да назоват кого ще издигнат, но се очаква това да са двамата досегашни членове от тяхната квота - секретарят на ЦИК Севинч Чолакова и Ерхан Чаушев.

11 юли - вероятната дата за изборите

Предсрочните парламентарни избори най-вероятно ще се проведат на 11 юли. Тази дата се оформя като най-близката, до която могат да се спазят всички законови срокове.

Днес президентът Румен Радев чака сутринта на “Дондуков” 2 БСП, на които ще връчи третия и последен мандат за съставяне на кабинет от това Народно събрание. Те веднага ще му го върнат, както направиха по-рано ГЕРБ и “Има такъв народ”. Така 45-ият парламент ще стане първият в новата ни история, който не успя да излъчи правителство.

След като и БСП върне мандата, Радев е длъжен да назначи служебен кабинет. С един и същи указ държавният глава разпуска парламента и обявявя датата на изборите, които задължително са най-късно до два месеца. В конституцията обаче няма конкретен срок, в който той трябва да го направи. Централната избирателна комисия, която президентът тепърва ще назначава, обаче трябва да изготви хронограма за изборите, а пък тя е за период от 60 дни, т.е. броенете започва от конституирането на новата комисия. По утвърдените правила за избор на новата ЦИК трябва да мине изслушване на кандидатите - най-вероятно в петък, което значи, че Радев може да излезе с указа си най-рано същия ден или да обяви кога ще са изборите в понеделник. Ако обаче има договорка парламентът първо да гласува закриване на специалния съд и прокуратура, ще му трябва още поне седмица живот. В дневния ред на НС за днес няма такава точка.

Сред партийци се носеше и мълвата за вот на 4 юли, но тогава няма как да се спази хронограмата.

Още от България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес
България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес

/Поглед.инфо/ Анализът разглежда категорията „стартово положение“ във военното дело и геополитиката, приложена спрямо Княжество България след Берлинския договор от 1878 г. Авторът Христо Каленицов проследява интересите на Великите сили, разпокъсването на българското етническо землище и невъзможността на тогавашния и днешния български политически елит да разбере реалполитиката и стратегическите съюзи, правейки паралели с актуалните процеси в днешния 21 век.

28.09.2026 06:19
Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?
България

Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?

/Поглед.инфо/ Докато геополитическите сътресения засенчват ежедневните проблеми, българският гражданин остава впримчен в паяжината на монополистите и концесионерите. От мистериозните формули на „Топлофикация“ и абсурдните фактури за ток до разходите за отведена вода – системата е проектирана така, че потребителят винаги да се чувства излъган. Професор Любомир Халачев прави дисекция на този икономически абсурд, питайки с горчива ирония: кога и родното Черноморие ще бъде дадено на концесия с такси за влизане и излизане?

27.09.2026 07:44
Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени
България

Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Разговорът ми с Александър Симов започва от президентските избори, но стига много по-далеч – до въпроса дали България е пред разпадане на досегашния политически модел. Какво може да се случи при балотаж между Илияна Йотова и Костадин Костадинов? Къде остават Андрей Гюров и градската десница? Защо ГЕРБ не издигна собствен кандидат и накъде могат да тръгнат неговите избиратели? Говорим за Русия като вечната разделителна линия, за кризата на традиционната десница и за натрупаното обществено недоволство, което може да произведе съвсем нова политическа конфигурация.

26.09.2026 18:00
Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия
България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия

/Поглед.инфо/ Председателят на ПП АБВ Румен Петков и координаторът на партията за Плевен Иван Мандински предадоха на местните светски и духовни власти ценни дарове, получени по време на визитата им в Ростов на Дон. Икони за Плевенската митрополия и Областната администрация, както и фрагмент от мозаечно пано за общината, маркират нов етап в подготовката за предстоящите през 2027 г. 150 години от Плевенската епопея.

23.09.2026 18:45
Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?
България

Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?

/Поглед.инфо/ „За какво ни е светът без България?“ – с този болезнен въпрос проф. Нако Стефанов завършва втората част от разговора си с Владимир Трифонов. Преди него обаче поставя много конкретни въпроси: защо България запазва плоския данък, как той се отразява върху социалното неравенство, защо младите семейства имат все по-труден достъп до жилище и как демографската катастрофа може да бъде спряна. В разговора – и за голямото противопоставяне САЩ–Китай, редкоземните метали, изкуствения интелект и границите на българския суверенитет.

22.09.2026 17:30
Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура
България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура

/Поглед.инфо/ Вълнуващ спомен на журналистката Елиана Митова ни връща към личността на Георги Йорданов – министърът, който с благородство, авторитет и безрезервна подкрепa за българските творци издигна културния ни престиж и отстояваше духовната памет на Отечеството.

21.09.2026 12:19
Александър  Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?
България

Александър Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с историка Александър Кертин стигаме до един от най-трудните въпроси – как държавите се разпадат, когато политическите конструкции влязат в конфликт с историята, идентичността и натрупаните обществени връзки. От Ленин, Сталин и устройството на СССР преминаваме към днешна България: русофобията, споровете за историческата памет, идеята за „цивилизационен избор“ и възможно ли е общество без общ ценностен фундамент да бъде стабилизирано единствено чрез институционални реформи.

20.09.2026 18:30
Кървав плач за българското училище
Образование

Кървав плач за българското училище

/Поглед.инфо/ Общественото ни пространство е заливано от епитети за „сринатото“ българско училище, а резултатите от PISA се използват за медийна истерия и внушения за тотален колапс. Проф. Любомир Халачев подлага на критична дисекция мантрата за „радикалните реформи“, разрушения авторитет на българския учител и пълното отсъствие на дисциплина. Докато медиите подминават успехите на хиляди отличници, истинските проблеми се коренят в липсата на държавна политика, родителската безотговорност и формулата „парите следват ученика“.

20.09.2026 05:36