/Поглед.инфо/ - Мамо, кой е Левски?
- Ами..героят, иконата на България...нашият Исус Христос..нали знаеш кой е Исус Христос, сине?

- Знам, мамо, нашият Господ Бог..

- А знаеш ли какво е Бог, сине?

- Да, мамо...бил Бог, ама станал Човек, баща му го пратил..и ни спасил..ти ми го каза, Мамо..

- Да, сине..така е..а ти какво знаеш за Левски? Нали в училище са ви говорили, не само аз..

- Да..нарушил закона и бил заловен от турската полиция..

- Нарушил ли? Чий закон, сине?

- Ами..турския, мамо..

- А, ти нали знаеш, че турският закон не е българският, сине? Човек, който нарушава закона на поробителите, не е нарушител, сине..ако някой те потиска и ти нарушаваш закона му, не си нарушител, а освободител..

- Но, нали го е предал поп Кръстьо, мамо? А той бил българин?

- Не, сине..не го е предал поп Кръстьо..предали го знатни членове на Ловешкия комитет, сине..Знатни..Кириакстефчовци..За турците онези, които са били богати, силни, важни, тежки търговци, са били онези, на които вярват..и те предали Левски..

- А, защо, мамо? Нали и те са част от българския народ?

- Така е, сине, но те, като всички имащи хора, имали какво да пазят и какво да губят..а бедният човек, сине, има само едната чест и труда си..но и бедният човек, сине, може да бъде предател..от страх..страх за чедото си, страх, защото е бил клан, клан, измъчван, отнели му залъка от устата, той е бил оставен на самия себе си...и страхът, невежеството, болката, мъката, го направили...страхлив..и страхът винаги води до предателство, сине..винаги са упреквали народа, че е мърша..не..не е е мърша, сине..него го е страх, защото винаги е бил измъчван, клан, потискан..

- Добре, де, мамо..а защо накрая Левски пише в тефтерчето си..Народе???..Значи е бил разочарован?

- Не, сине..той е обичал този лош, измъчен, страхлив и смазан народ и според мен, това..Народе??? е било възклицание на огорчение ..но не от народа..а от себе си..че не е успял да събуди този народ, да пребори страха, невежеството, уплахата, мъката, робското си сърце..той е разбрал, че народът не може да се промени от един човек и му е домъчняло..че не е успял да събуди и други..да станат като него..затова..

- Значи, не е бил огорчен от народа, а от това, че не е имал време и сили, понеже е бил сам, да направи от народа един човек?

- Така смятам..но ти не мисли за това..мисли, че Левски е първата бяла лястовица..първите винаги падат..за да дават пример..

- А какво щеше да стане, ако Левски случайно беше останал жив, мамо?

- О, не знам..най-вероятно щеше да бъде убит на улицата като един друг велик българин, Стефан Стамболов..или да умре в нищета като капитан Петко войвода...великите не остават дълго живи и не живеят щастливо..

- Значи да не се опитвам да бъда велик, мамо, а?

- Не, сине...опитвай се да бъдеш себе си...само народът определя кой е велик..според това, което е сторил..

- Но, нали същият този страхлив народ го е предал? Тогава защо? Има ли смисъл?

- Има, детето ми..всяка стъпка за този народ е крачака към това да спре да бъде страхлив...може би, ти ще го дочакаш..а може би..твоите деца..внуците ти..не знам..но съм сигурна, че така ще бъде...аз със сигурност няма да бъда тук..може би и ти..но други ще бъдат..това има значение..

- Мамо, знаеш ли..струва ми се, че съм щастлив , че и ние си имаме нещо като Бог, а? Хубаво е , нали?

- Не, сине..ние имаме Човек, който има божествени качества..а Бог е пратен от Отеца си с човешки качества..има разлика..

- И кое е по-доброто, мамо?

- Не знам, сине..ти ще разбереш сам..и ако ме няма..напиши ми писмо..аз ще го прочета..но знай..всички имаме Бог, който е дошъл на земята като човек...но никой народ няма Човек, дошъл на земята като Бог..

- Тогава, да му се моля ли , мамо? На Левски?

-Не, чедо...не му се моли...просто разговаряй с него, както ти си знаеш..и може би, той ще ти каже някои неща..

- Как? В съня си ли, мамо?

- И в съня си и наяве..нали го виждаш?

- Да..виждам го..

- Е, това е достатъчно..
.....................
След няколко дни..

- Мамо, говорих с него, с Левски..

- А, и какво?

- Питах го..какво да направя?

- А той какво ти каза?

- Дете, стигни докъдето можеш....

 

18 февруари 2015 г.