- Какъв сигнал е изборът на Румен Радев за президент на България? Вписва ли се във „вълната“, започнала от Брекзит и избора на Доналд Тръмп в САЩ или е „домашно“ явление?
- Безспорно, светът се променя. Хората търсят нетрадиционни решения и лидери, които не са ги предавали, не са част от създаването на рисковете и нерешаването на проблемите. Свидетели сме на огромни неравенства и трупане на недоволство навсякъде по света.Това може да се окаже опасна тенданция, защо отприщва популизма и национализма. Създава несигурност и неясна перспектива, както отвъд океана, така и в Европа.
Победата на ген. Радев бе по-скоро израз на огромното желание за промяна у дома. Българите избраха достойнството и ценностите си, пред обещанията за стабилност и крещящата несправедливост.
- Кой загуби и кой спечели на президентските избори?
- ГЕРБ загуби тези избори. Заради самодоволството и модела, по който управляваше – два мандата. Заради самочувствието, че щом „всички порции“ зависят от тях и техни са „видимите резултати“, изборните победи са им в кърпа вързани.
Победата в изборите е категорично за ген. Радев. Вотът беше мажоритарен и той успя да убеди над 2 млн. българи да застанат зад него.
Смятам, че победата е и за БСП. Защото хвърли „тухла в стената“ и разчупи клишето. Предложи солиден кандидат, даде на българите кауза и се мобилизира в кампанията. И левите избиратели възнаградиха това.
Така БСП застава смело на картата на силните партии в нашето политическо семейство и дава своя принос за успеха на европейската левица.
- Предстои ли възход на левицата?
- Ако продължим по този път, да! Една от заслугите на кампанията е, че тя на практика обедини лявото в България. Още на пръви тур се видя, че огромна част от лявомислещите хора подкрепиха двойката Радев - Йотова. На балотажа това стана съвсем очевидно. Поздравих Корнелия Нинова за правилното решение – тя даде на лявото кауза и престижен кандидат. Оттам нататък хората сами го разпознаха. Пренебрегнаха формалните коалиции и партийните централи, отляха се от партийните кандидати и дадоха гласа си за обединение и промяна. При силни каузи и принципи в поведението на БСП, съвсем резонно левицата ще се яви обединена на предсрочните парламентарни избори. Левите ще поискат силна партия, която да излъчи правителство. А не недъгав пъзел от коалиции вляво.
- Достатъчна ли е една победа – тази в президентските избори, за да се превърне БСП в лице и мотор на промяната?
- Вече отговорих: победата носи много заряд и енергия, но има много работа до парламентарните избори.
Друга заслуга на кампанията и на ген. Радев е отварянето на чисто нов електорален терен пред БСП. Той получи подкрепата на големите градове, на младите и образовани българи, на сънародниците ни в чужбина. И ако БСП иска да спечели изборите, тя трябва да даде перспектива и промяна и на тези хора. А това е голямо предизвикателство, защото изисква поемане на риск и национална кауза.
БСП трябва да очертае пътя и да води към промяна.Така гласоподавателите биха я припознали като движеща сила и биха застанали зад нея.
- Партията има ли визия каква промяна иска? Лесно е да се отрича, трудно е да се предлага!
- Така е. По-лесно е да си в опозиция, отколкото в управлението. Но БСП има много опит. Трудността идва и от многото международни предизвикателства, както и от очакванията на хората вътре в страната. Те са както социални, така и морални и институционални. Ситуацията е коренно различна от всички други избори досега, но смятам, че БСП ще
предложи верните решения. В това тя може напълно да разчита на ПЕС и на другите наши партии в Европа.
- Защо не свършват опитите за нов десен проект? След разпадането на големия СДС непрекъснато сме свидетели на създаването на нови десни партии. Ето, сега Радан Кънев дава такава заявка.
- За съжаление, партиите у нас непрекъснато избират разделението и роенето, вместо обединението. В политиката егоцентризмът явно е твърде силен фактор. Не мога да забравя как си отиде от политическата карта СДС навремето. А в политиката няма празни пространства – и така на тяхно място се появи ГЕРБ.
Много ще се радвам един възход и обединение на лявото да доведе и до стабилизиране на нормалното дясно. Трябва да отстъпим от демагогията, популизма и бабаитлъка в политиката и да дадем шанс на смислени дебати за бъдещето и за живота на хората.
Доволен съм, че тези избори върнаха вкуса на българина към политиката – много хора излязоха да гласуват и ето, вече седмица след тях, не спираме да се вълнуваме и да коментираме резултатите. Това значи, че сега е времето да се предложат на обществото истински политически тези и алтернативи. То е готово да ги чуе.
Не съм сигурен, че това минава през нови и нови по-малки или популистки проекти. Нито пък през мними коалиции – и вляво, и вдясно. Минава единствено през силен сблъсък на идеи – и тогава хората ще се обединят – вляво, и в дясно.
- Лидерът на БСП Корнелия Нинова не избърза ли, заявявайки, че партията ще върне проучвателния мандат за съставяне на правителство в този парламент?
- Мисля, че тя постъпи правилно. В този парламент няма ново мнозинство, а добре познатото старо. Даже малко поукрепнало след добрия резултат на патриотите. БСП е опозиция в това Народно събрание по волята на българите на парламентарните избори. И ще остане такава, докато пак българите не й гласуват доверие за управлението.
- До какво ще доведе курсът към Велико народно събрание и въвеждане на нова избирателна система – мажоритарна в два тура?
- Много труден въпрос. Все още никой не може да изчисли ефектите от приемането на такава система. Безспорно вотът на хората трябва да бъде отчетен – винаги съм стоял зад това. Но имам опасения, че някои политически субекти няма да го реализират искрено.
За мен зад маскирането с референдума надничат грозни сметки за спечелване на изборите с машинации и контролиран и копроративен вот. А българите ясно се произнесоха срещу това. Те казаха, че не харесват системата, но не можем да очакваме от тях да ни дадат механизмите, за да я променим.
- Няма ли евентуалните избори до дупка до формиране на парламент с ясно мнозинство да хвърлят страната в дългосрочна политическа криза?
- Надявам се да не се стигне до това. Аз лично не очаквам апокалипсис. Българинът показа, че много ясно и рационално прави своя избор. На ход сега са партиите.
- Левите партии критикуват рестриктивните мерки на десницата, но какво предлагат в замяна? Не забуксува ли лявата алтернатива, след като нито в Гърция, нито в Испания успя да предложи цялостен нов модел, а не просто отрицание на статуквото?
- Не съм съгласен. Европа сега влиза от криза в криза. И само левите имат визията и куража да поемат руля в това бурно море. Вижте съседна Румъния, в частност и България. Ние сме категорично срещу политиката на десните за рестрикции до дупка. Те пропукаха фундамента на Европа и ни тласнаха в опасна икономическа криза. Избирателите по целия континент изразяват явно несъгласието си с тази политика, недавайки възможност да се съставят десни правителства. Разделението вляво е причината да няма кабинет на левицата в Испания. А безцеремонният начин, по който Сириза скъса отношенията си с всички партии в Гърция допринесе още повече за кризата там. Надменността се наказва. Но трезвият разум си проправя път – гръцкият премиер посещава срещите на ПЕС с левите премиери, защото видя, че сила има само в обединението.
