/Поглед.инфо/ С типичната за възрастта ми старческа бъбривост, разказах вчера на приятел и колега шеговитата периодизация на БНТ, направена преди десетилетия от находчиви шегаджии, нагаждащи я към характерни особености на съответния неин ръководител. И написах моя добавка отпреди няколко години. Припомням част от публикуваното тогава в „Дума”, добило неочаквана актуалност.

Та, първата ръководителка на единствената тогава БНТ е дъщерята на Гео Милев, Леда. Тогава /както и сега впрочем/ няма мърдане от правилната линия, очертана от БКП /сега май се казва другояче/. Поради което, съвсем естествено, периодът е наречен „ЛЕДЕНИЯ”.

Следващият шеф на БНТ е Васил Баев. Със съпругата му Вела бяхме състуденти в „Българска филология”, та претендирам, че съм осведомен. Баев беше принуден да се съобразява с много фактори, правила и капризи на висшестоящи, създаваше впечагление за неуверен, плах ръководител, който се оглежда непрестанно да не попадне на някого на мушката, поради което периодът беше таречен „ЗАЮБАЕВИЯТ”.

Дойде времето на златния период, когато надареният непукист /не само защото беше зет на Тодор Живков/ Иван Славков оглави БНТ. Тя се разкрепости, стана привлекателна и интересна. Това беше нейният „СЛАВЕН” период.

После БНТ я оглави Стефан Тихчев, мой добър приятел и талантлив журналист. Изключително скромен, никакво големеене заради високия пост, телевизията спечели откъм професионализация. Когато го посещавах в кабинета му /по онова време бях директор на „Предавания за чужбина” на БНР, което беше под една шапка с БНТ в Комитета за радио и телевизия/ не бях сигурен дали е на бюрото си, върху което се издигаха планини от папки. Злоупотребяваха с неговата доброта, всеки се хвалеше или жалваше направо на председателя на КТР/. Говореше тихичко нямаше никакво началстване у Стефан. И периодът справедливо бе нарече „ТИХИЯТ”.

Наследи го Лалю Димитров, също колега, талантлив вестникар. И реалист, на всичкото отгоре. Та , по разни съвещания, конгреси и други форуми, които изобилстваха тогава, развиваше тезата, че настъпва време, когато „по покривите на сградите ще са появят „телевизионни чинии”, хората ще могат да избират какво да гледат, следователно националната телевизия трябва да стане конкурентоспособна, да се освободи от съществуващата закостенялост. Е да, ама това звучеше богохулствено в ушите на Милко Балев и други ръководни партийни величия и Лалю не изкара и година начело на КТР. Защото много говорел, та периодът беше наречен „ЛАЛАДЖИЙСКИ”.

Дойде демокрацията, начело на БНТ застана моят приятел Асен Агов, запомнен главно с крилатата фраза, че „телевизията върви след победителите” и въвел обръщението „дами и господа”. Май периодизацията го пропусна. Така стигнахме до нашите сериозни времена, когато подобно творчесто нещо не се котира. Опитах се да наруша „майнстриима”,/ така се казва на чист новобългарски/, и намерих повод да се позаблявам с реакцията на БНТ по повод на едно позорна проява на невъзпитаност: на някакво тържество, /дали не беше на поредното честване на годишнината от обесването на Левски пред паметника му/, слово произнесе тогавашният президент Плевнелиев. То бе изпратено с освирквания и дюдюкания, които се чуваха в репортажа на БиТиВи. Но не и в репортажа на БНТ, редакторите ги бяха орязали, вероятно не по свое хрумване. Та условно , в духа на старата традиция, нарекох периода „ВЕРНИЯ”, на името на тогавашната шефка Вяра Анкона: подтекстът „Верни на партията и правителството”, какъвто лозунг май сме наследили от речника на едни уж отречени времена. После дойде Коко Каменаров, какво по-логично да се нарече „КАМЕНОДЕЛСКИЯТ” - неудобното за „триъгълника на властта”, се дялкаше безмилостно.

И ето ти сега Кошлуков начело на националната телевизия. Във фамилното му име е залегнала турската дума „КОШЛУК”, която в превод звучи като „ВПРЯГ, МЯСТО, СВЪРЗАНО С ВПРЯГАНЕ НА ДОБИТЪК”.

Та, сигурно няма да е неубедително да наречем периода „ВПРЕГАТНИЯ” – всички сили, впрегнати във величаене на безспорния вожд на България , Европа и целия свят.

„Не произнасяй напразно името Божие” е казано в Библията, затова оставям на четящите тези редове само да се досетят за коя светла личност става дума.

Дума