Всеки, който поне веднъж е срещал патриарх Даниил, е усетил, ако не и разбрал, че това е човек дълбоко образован и духовно извисен. Измерения рядко срещани поотделно, камо ли заедно. И защото духовните елементи на обществената система, макар и невидими, са най-съществените, то нашият патриарх е личност с видимост и разбиране за смисъла на целостта – дух, душа и материя. Цялост, години наред пренебрегвана от информатори, анализатори, политолози, политици, манипулатори. Цялост, години наред липсваща на обикновения човек. Така с избора на патриарх, сякаш започна да се утолява една отколешна народна жажда за любов, за възхита, за доверие, която дълги години е политически подменяна с разединение, дори омраза, оплюване, посмешично елементаризиране и оглупяване.
Още първия ден патриарх Даниил разясни на журналистите, че „чуждият“ това е дяволът. За да го разпознаваме, разобличаваме и отбягваме е нужнa вяра и вероучение. На втория ден изказа основния проблем – липсата на любов между човеците и към Бога. За да я възвърнем е нужно вяра и смирение. На третия ден доказа, че църквата означава свързване, а не разделение. Разделението е дело на „чуждия“ и е безверие.
В контраст с народната радост от избора на патриарх, политическият процес у нас и навън продължава да вони. Корпоративно-океански мастодонти напрягат ефира с лицата, парите, писанията и патроните си и усърдно работят за сриване на доверието в демокрацията, с което съкрушават вярата на човека, че „утре ще бъде животът по-хубав, животът - по-мъдър“ (по Вапцаров).
Затова, днес, Илинден и утре и нататък, повече от всякога е нужно не само да се радваме на новия ни патриарх, ние трябва да го следваме, защото е крайно, неизбежно, последно време е за свещени ценности.
Затова нека изпълним православните храмове и премахнем отчаянието от неравноправната битката с властовиците в която почти изгубихме „Пътя, Истината и Живота“ (Христос). Нека докато тънем в недоумение и отчаяние, докато властта раздава милиони и милиарди за травестити, войни, патрони и пародийни чествания на неизбрани от нас присъствия в чужди игри, нека прозрем, че материалната част е само айсбергът, а следователно не е фундаментът; побеждава само силният духом. Нека укрепим духа си. Нека намалим потреблението си и така съкратим финансирането на безумната пропагандна война срещу човека и българина, в частност. Нека спрем да даваме пари за техноманията, „голямото плюскане“ и модните фитиши, нека направим нещо велико. В неистовия натиск на влияещите (инфлуенсърите) нека затворим очи за грозното и опростачващото, да отделим себе си от внушенията за безобразия и насилия, омраза и агресия и категорично се захванем само с красивото и доброто.Нека, когато властовиците потъпкват и унищожават свещените ни ценности, категорично и звучно им кажем - не. Нека бъдем смели. Нека затворим устата на „чуждия“, който от всяка възможна точка за комуникация ни предизвиква да убиваме, директно или недиректно, своите братя и своите небратя; нека затворим ушите си за неговия глас, и нека следваме еволюцията, която изисква не отмъщение - „зъб за зъб“ (стар завет), а разговор и разбиране - „обичай врага си“ (нов завет).
Нека ние направим това, защото властовиците не могат. Те са зависими, затова са страхливи, а „който страх има, той не е усъвършенстван в любовта“ (по Йоан). Властовиците не знаят какво правят. Затова правят разделение, омраза, духовна и материална бедност, подпомагат и подтикват към духовно, екологично, интелектуално и физическо (само)унищожение. Градят антицивилизация.
Но цивилизацията е само там където има свещени ценности и уважение към тях (religio) – там където материалното е ограничено до „не пожелавай чуждото“, властта идва от обичта народна, свободата е истината, там където е „Пътят, Истината и Животът“. Затова, нека не само се радваме, нека следваме патриарх Даниил в църквата, молитвите и делата му, за да помага Бог на него и на нас.
След Вас, Ваше Светейшество!
