След изборите на 05.07.2009 г. кабинетът на ГЕРБ с министър-председател Бойко Борисов установи едноличен режим на управление, основан на полицейщината и на нарушаването на основните човешки права. Бе наложен порочен модел на властта, при който необходимостта от силно управление в условия на криза се подмени с антидемократичния принцип на силовото управление и хаотични действия.
Политиката на правителството се характеризира с остър дефицит на компетентност, с тотална неспособност да се продуцират адекватни, консенсусни решения. Налице е отчаян опит експертно-политическите дефицити на управлението да бъдат компенсирани с медийно преекс пониране на персоната на министър-председателя. Той недопустимо, затова пък с охота се поставя по-високо от механизмите на функциониране на правовата държава и гражданското общество. В правовата държава политическата воля не може да замени годните доказателства и спазването на закона и Конституцията.
Кабинетът се провали в политиката на противодействие на корупцията, организираната престъпност и установяване на ефективна охранителна и правораздавателна система. Тежък резултат от тази политика е отложеното членство в Шенген. Българското правителство е пряко отговорно за обвързване на членството ни в Шенген с Механизма за верификация и партньорство. Шумно рекламираните полицейски акции, показни, заснети с видеокамери арести не могат да заблудят българското общество. За партньорите ни от Европейския съюз те са далеч от стандартите за ефективност и пропорционалност.
Вместо да се ограничи, контрабандата се разраства, което нанася огромни щети на приходната част на бюджета и се явява силно криминогенен фактор. В доклада на Европол за 2011 г. има тежки констатации за организираната престъпност и контрабандата, които нанасят удар върху авторитета на България като страна - член на ЕС. По тази причина правителството не е в състояние да обезпечи нормалното функциониране на социалните системи, а тежката цена на това се плаща от българските граждани.
Зад паравана на противодействието на престъпността и корупцията по безпрецедентен начин ескалира полицейщината, която освен използването на силовите структури за тяснопартийните цели на ГЕРБ (безспирен натиск върху политическия опонент), има една още по-уродлива изява –полицейското насилие. Арестите на невинни български граждани, среднощните нахлувания в домовете им, нанасянето на тежки побои с причинени леки и тежки телесни повреди в Кърджали, Търговище, Горна Оряховица, Благоевград, Смолян, Пазарджик, Варна, Перник, София и къде ли още не, са илюстрация на една политика, която вместо да защитава човешките права, води до грубото им погазване в нарушение на закона и Конституцията. Така се нарушава и върховенството на закона като основен принцип на правовата държава, рушат се обществените устои.
Друга ярка илюстрация на тази теза е безпрецедентният, абсо лютно неоправдан ръст на използването на СРС. По официални данни техният брой е нараснал повече от три пъти - от 5988 през 2008 г. на 15 684 през 2010 г. Това, предвид на скандално ниския процент на годността им като доказателствени средства в съда, неумолимо налага извода, че специалният инструментариум на държавата се използва за политически нужди.
Правителството в лицето на министър-председателя и министъра на вътрешните работи допусна пробив в националната сигурност на страната. Друг е въпросът, че съдържанието на огласената класифицирана информация разкрива скандални, но безспорни данни за политическо покровителство на контрабандата от най-високите етажи на изпълнителната власт - ръководител на митниците, през вицепремиер до самия премиер.
Освен с проявите на организираната престъпност и корупция правителството показва неспособност за справяне и с конвен ционал ната престъпност. Никакви манипулации на статистическите данни не може да преодолее усещането на българските граждани за разрастване на битовата престъпност.
Същевременно МВР отчита ниска ефективност на разкриването на изключително арогантни прояви на етно-религиозна нетолерантност – нападение над молитвени храмове, обругаване на религиозни култове, физическо насилие над различните по етнос и религия. Бездействието на министъра на вътрешните работи води до ескалация на тези грозни прояви, а това дискредитира европейската легитимност на страната.
Несъмнено с най-тежки последици за развитието на демокра тичния процес в страната е опитът на министър-председателя Бойко Борисов и неговия вицепремиер Цветан Цветанов да дискре дитират и подчинят независимата съдебна власт. Откровеният натиск върху ВСС при назначенията на магистрати на ръководни длъжности е само видимата част на един процес, който ерозира основополагащия конституционен принцип за разделение на властите, а оттам - и самата държавност. Отново актуален проблем е войната между институциите на изпълнителната и съдебната власт – благодатна почва за органи зираната престъпност.
Всичко това превръща и без това вредното управление на ГЕРБ в откровено опасно за демократичното развитие на европейска България.
Персонална отговорност за тази политика носят преди всичко министър-председателят Бойко Борисов и неговият вицепремиер Цветан Цветанов, в които са концентрирани силовите ресурси на кабинета. Особено притеснителен е фактът, че премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов назначи своя силов вицепремиер за председател на предизборния щаб на управляващата партия. Това поставя под съмнение честността на изборите за президент и местни власти.
Единственият начин да бъдат спрени тези опасни тенденции и да се предотврати още по-дълбока криза във взаимодействието между властите и конституционния ред на българската държавност е 41-ото Народно събрание на Република България да гласува вот на недоверие на правителството с министър-председател Бойко Борисов. Трябва да се даде шанс на Република България и на българските граждани, след предсрочни избори, да бъдат управлявани от едно ново, демократично правителство - алтернатива на настоящото еднолично, силово управление на страната.
