В предложения Проект на план-сметката за чистотата за 2022 г. виждаме, че за пореден път са предвидени рекорден размер на разходите – 237 млн. лева. Но не само количеството, а и качеството е важно. Това заяви заместник-председателят на групата на „БСП за България“ и на Комисията по финанси и бюджет на СОС Иван Таков по време на днешната сесия на Столичния общински съвет.
Той изтъкна, че за последните 11 години средствата за почистване на София са се увеличили с над 80%, но въпреки това чистотата в столицата продължава да е на незадоволително ниво. „А това влияе пряко на качеството ни на живот. В това твърдение няма нищо политическо. Видно е за всички, че въпреки непрекъснатото нарастване на разходите за чистота София си остава все така мръсна и прашна“, каза Таков.
По думите му една огромна част от предвидените средства по план-сметките през последните години се разходват за дейности извън регламентираните.
„Затова и групата на „БСП за България“ няколко години подред предлагаме намаляване на такса смет за гражданите. И предложението ни не е било самоцел. То се базира на точни изчисления, които неведнъж сме показвали във връзка с прекомерния излишък, който Столична община формира от такса битови отпадъци всяка година“, аргументира се социалистът.
Таков обясни, че от 2014 г. до 2020 г. приходите в план-сметките за чистота надвишават разходите с над 197 млн. лева. За 2019 и 2020 г. пък е формиран излишък от такса битови отпадъци в размер на 67 млн. лв. „Къде отидоха тези пари? Очевидно е, че не е за чистотата на града. Затова и нашата група няма да подкрепи план сметката за чистотата на града за 2022. И в това няма никакъв популизъм“, категоричен е той.
Според него Столична община е голям длъжник на софиянци по отношение на чистотата на града.
„Този път няма да направя предложение за намаляване на такса „Битови отпадъци“, защото поне този път сте си направили труда да балансирате предвидените разходи от таксата и разходите по план-сметката за чистотата на града. Отсега на всички ни е ясно, че за 2022 г. отново няма да изразходвате предвидените средства, а те ще бъдат насочени за различни дейности от тези по план-сметката“, допълни Иван Таков.
Милка Христова: План-сметката за чистотата на столицата през 2022 г. не удовлетворява изискванията на „БСП за България.
„План-сметката за чистотата на столицата през 2022 г. не удовлетворява изискванията ни“, заяви Милка Христова и добави, че общинските съветници нямат надеждна информация за изпълнението й за 2021 г. „Данните, с които разполагаме са до септември 2019г. . Липсва данни за четвъртото тримесечие. На заседание на Комисията по икономика и собственост ни беше казано, че голяма част от направените разходи се фактурират тогава, с което се обяснява голямото неизпълнение по някои дейности. Поисках тези данни и получих уверение, че ще ги получа преди тази сесия. Това, обаче не се случи“, обясни тя.
Според Христова начинът, по който се отчита дейността по миенето и метенето на улиците, не е достатъчно прозрачен и убедителен. „Това става в площи, без да има, каквито и да е натури, в т.ч. посочване на конкретни улици. Преди време имаше такава практика, но тя беше изключително нелицеприятна за ръководството на Столична община, защото ставаше ясно, че някои централни райони се мият по няколко пъти, а в някои райони не е влизала машина, както и не са виждали миене с маркуч“, посочи социалистката.
Заместник-председателят на СОС повдигна въпроса и за изразходваните пари за улично зимно почистване за тази година. „С какви точно пари ще почистваме това тримесечие при положение, че планираните за тази година 17 млн.лв. са изхарчени още към 30.09.2021г.? Виждаме, че този месец е снежен. Защо за следващата година са планирани пари в същия размер? Отново ли обричаме зимното почистване и поставяме под въпрос финансовото му обезпечаване“, попита тя.
Христова обърна внимание на разходите за външни услуги. „Те са моя слабост. Обикновено ви занимавам с това, когато става въпрос за начина, по който работи „Чистота-Искър“, сегашният "Софекострой“. Там вече на всички е известно, че голяма част от услугите се превъзлагат и извършват от външни фирми. В случая направените разходите за външни услуги от завода за МТБ са над 40% - 11.264 млн. лв. Беше ми отговорено, че това са разходи, свързани с производството на RDF, за който всички знаем, че след като го произведем, плащаме, както за транспортирането му до циментовите заводи, така и за неговото горене в тях. За каква ефективност на завода за МТБ и системата за третирането на отпадъци можем да говорим при положение, че в момента при капацитет от 180 хил. тона, произвеждаме само 53 хил. тона RDF - по заявка на циментовите заводи и пак харчим по 11 млн. лв. ?“, запита Милка Христова и допълни, че наред с това RDF горивото практически се подарява на циментовите заводи и ТЕЦ на Христо Ковачки.
Альоша Даков: Дават се над четири пъти повече пари за ръчно метене, а то е неефективно
„Разходите, които са извършени към 9-месечието за метене на тротоари и улични платна надвишават над четири пъти тези за механизирано метене. За ръчно метене се дават 14 млн. лева, а за почистване с машини – 2.4 млн. лева. Това не е ефективен начин за справяне с тежкия проблем с качеството на въздуха. Наясно сме с ниската ефективност и още по-ниската ефективност на контрола, които се упражнява от страна на Столичния инспекторат по това колко служители колко работа са извършили дневно. При механизираната техника има контрол в реално време чрез GPS устройствата“, заяви от своя страна Альоша Даков.
Той обясни, че и дейностите, свързани с управлението на отпадъците системно не се изпълнява. „По дейност „Проучване, изграждане и закриване на депата за битови отпадъци“ при бюджетирани за тази година 13.9 млн. лева са разходвани едва 4.6 млн. лева“, даде пример Альоша Даков.
