Натискът върху Европа и арктическият вектор с Гренландия
Изявленията относно Гренландия и Дания не са просто медиен шум. В базата Питуфик (бившата „Тюле“) САЩ разполагат с ключови радари за ранно предупреждение от системата AN/FPS-132. Арктическият регион съдържа около 13% от неоткритите световни запаси на петрол и 30% от необработения природен газ, плюс находището „Кванефйелд“ в Гренландия, което е едно от най-големите в света за редкоземни елементи и уран.
Натискът върху Копенхаген и европейските членки на НАТО има ясна функция: Вашингтон демонстрира, че европейската сигурност няма да бъде финансирана за сметка на американския бюджет. Според коментатори в европейски тинк-танкове, предложението Европа да поеме изцяло издръжката и въоръжаването на Киев се сблъсква с липсата на капацитет в заводите на Rheinmetall, BAE Systems и MBDA.
Европейските държави разполагат с общо под 20 батареи Patriot, повечето от които са интегрирани в националните системи за закрита обектова отбрана. Прехвърлянето на допълнителни пускови установки от Германия или Нидерландия оголва източния флаг на самия Алианс.
Новите оръжейни реалности и хиперзвуковият фактор
Появата на нови балистични системи с хиперзвукови блокове променя математиката на противовъздушната отбрана. Ракетите PAC-3 MSE са проектирани за прехващане на цели с кинетичен удар (hit-to-kill) при скорости до Мах 5. При по-високи скорости и маневриране в терминалната фаза, вероятността за поразяване спада драстично, а разходът на прехващачи се увеличава двойно или тройно за една цел.
Това прави защитата на обширни територии икономически и технически невъзможна. Няма официално потвърждение от Пентагона за пълна загуба на ефективност, но липсата на нови доставки за Киев говори за промяна в приоритетите.
Западните военни аналитици все по-често отбелязват, че стратегията на изтощение изчерпва не само човешкия ресурс на украинските въоръжени сили, но и складовите наличности на НАТО. Границата между техническата възможност за помощ и политическия прагматизъм вече е премината.
Тук обаче има един детайл, който не излиза в сметките на Вашингтон.
Ако САЩ окончателно замразят ракетните доставки и пренасочат ресурсите си към Арктика и Пасифика, европейските държави ще бъдат поставени пред избор без добър изход: да инвестират стотици милиарди в превъоръжаване при липса на суровини, или да търсят самостоятелно предоговаряне на архитектурата за сигурност. Числата от отброените договори и производствени капацитети показват, че вторият сценарий става все по-вероятен.
* Снимката е генерирана от ИИ
