Вие и вашите колеги слушахте доклада на разузнаването. Смятате ли, че удара срещу Сюлеймани беше грешно решение или просто не ви хареса самия процес на инструктаж?
РАНД ПОЛ, американски сенатор: Смятам, че и двете забележки са справедливи. Считам, че според конституцията президентът трябваше да поиска разрешение за започване на война. А убийството на важен генерал от друга държава, както ми се струва, е акт на война. Скърбя ли за Сюлеймани? Не, мисля, че беше зъл човек.
Но въпросът не е дали той е зъл човек или не. Въпросът е дали унищожаването на този зъл човек ще донесе полза на Америка като държава. Садам Хюсеин беше зъл човек, но когато се отървахме от него, Ирак се потопи в бездната на хаоса и сега Багдад е съюзник на Иран. Парадоксално е, че все още вкарваме милиарди долари в Ирак, но той харесва Иран повече от нас. Иран започна да представлява голяма заплаха именно заради войната в Ирак.
Това никога не е било разбрано от привържениците на идеологията на Чейни. Те ни доведоха до онази война и нямат намерение да се разкайват за нея. В същото време по-голямата част от републиканския партиен актив все още се ръководи и обича философията на Чейни, която гласи, че войната в Ирак е била чудесна идея.
Причината за сегашната каша обаче беше именно войната в Ирак. Президентът Тръмп всъщност разбира това - и това е една от чертите, които ми харесват при него. Но дърпането на въже в смисъл кой трябва да реши този проблем, продължава.
Виждали ли сте някакви доказателства, някакви данни от разузнаването? Знам, че това е секретна информация и не можете да я разкриете, но знаете ли някакви конкретни данни относно непосредствената заплаха, надвиснала над американските военни или дипломати, която трябваше да бъде реализирана в рамките на няколко дни, и затова решиха да убият Сулеймани?
РАНД ПОЛ: Не ни бяха предоставени конкретни данни за тази атака. Във вестника могат да се прочетат само общи думи за това. По време на изслушването не научих нищо, което нямаше да видя във вестниците. Нямаше никаква зашеметяваща информация за това, което е предстояло да се случи.
Не искам да казвам нищо: възможно е светът без Сюлеймани да е станал по-добър. В крайна сметка обаче са важни последствията от тази стъпка, както и как ще действаме в бъдеще. Според мен това събитие значително усложни диалога и всяка дипломация с Иран. Съмнявам се, че в близко време ще седнат на масата за преговори.
Това е въпросът, който всеки ден задавам: „Действат ли санкциите? Работи ли стратегията за максимален натиск? Увеличава ли този курс или намалява вероятността Иран да седне на масата за преговори?” Струва ми се, че излизането от ядрената сделка, налагането на ембарго и убиването на важния генерал усложняват дипломацията и значително намаляват шансовете за установяване на диалог, като същевременно сериозно увеличават вероятността от нападения над американците. Точно това наблюдаваме сега.
Превод: М.Желязкова
