Съпредседателите на партията станаха малко известни политици - министърът на финансите на Северен Рейн-Вестфалия Норберт Валтер-Борянс и депутатът от Бундестага от провинция Баден-Вюртемберг Саския Ескен. И накрая, те трябва да бъдат одобрени от партийния конгрес на 7 декември.
Новият дует веднага обяви новия курс на партията и постави под въпрос „голямата коалиция“ с ХДС/ХСС. Междувременно, ранното изтегляне на ГСПД от „голямата коалиция” е равносилно на предсрочни парламентарни избори в Германия.
Появата на нови лица в ръководството на ГСДП е естествено явление. Партията година след година губи доверието на избирателите. През май на изборите за Европейски парламент тя спечели едва 15,8%, което принуди председателя Андреа Налес да подаде оставка. Провалът беше предсказуем: германските социалдемократи отдавна се превърнаха в младши партньори, а всъщност - в сянка на ХДС/ХСС, забравяйки за традициите на борбата за социалната държава в Германия. При добри показатели за растеж на БВП и жизнен стандарт немците са недоволни от социалната стратификация, несправедливото разпределение на националния доход и появата на слой от бедните.
Успехът на новите съпредседатели при избирането на партийното ръководство се дължеше на опълчването им срещу партийния естаблишмънт. На въпроса: „Какво спечели ГСПД от вашето идване на власт?“ Саския Ескен отговори: „Печалбата е, че сега членовете на партията ще бъдат помолени за тяхното мнение, това е най-важната част от вътрешната партийна демокрация.“
Предложението за възможно излизане от „голямата коалиция“ прозвуча гръмко, но за това партията се нуждае от “пътна карта”, одобрена от конгреса, който все още не е преминал. Валтер-Борянс се изразява предпазливо: "Няма да излезем, а ще се стремим да излезем от коалицията." Саския Ескен говори за необходимостта от „повишаване на минималните заплати и увеличаване на правителствените инвестиции“. Подобно изявление противоречи на позицията на правителството с неговия принцип „не на новите публични дългове“, но позволява човек да добие представа за бъдещите планове на тандема: първо да поискат от правителството невъзможното, а след това да затръшнат вратата.
В същото време присъединяването към опозицията създава трудности за ГСПД. Смята се, че партията ще може да остане начело само в сътрудничество със Зелените и Левите. Това е рискована игра, защото шансовете на ГСПД в този съюз са неясни. И двамата предполагаеми съюзници на социалдемократите имат нарастващ рейтинг, което им позволява да предложат зелен канцлер за изборите. Социалдемократите трябва много да помислят какво място ще заемат в този сценарий. В какво ще се превърне тази някога най-голяма партия, ако нейният рейтинг има тенденция да спадне до нивото на сравнително малката Лява партия (около 10%)? Трудно е да си представим, че социалдемократите биха искали да останат на втория ешелон.
Друг акцент в германския политически живот беше избирането на новия съпредседател на партията „Алтернатива за Германия“ (ADG) Тино Хрупала, който ще се присъедини към бившия съпредседател Йорг Мойтен. Наблюдателите отбелязват, че Хрупала симпатизира на крайната десница и самата „Алтернатива“ продължава да одеснява. В редица поземлени организации изборите за ръководни органи бяха спечелени от представители на т. нар. "Крило", дясна радикална група, докато умерените бяха победени. И така, ръководителят на бранденбургския клон Андреас Калбиц е бил член на неонацистки организации, друг функционер Стефан Процка финансира изграждането на паметен камък за „Корпуса на самозащитата и доброволците“ в Полша; този корпус участва в убийствата на хиляди полски евреи по време на Втората световна война. Представители на „Крилото“ също доминираха поземлените избори в източните провинции - Саксония, Бранденбург и Тюрингия.
Напускащият председател на „Алтернатива за Германия“ Александър Гауланд разбира опасността от тази тенденция и призовава партията да се защити от одесняване. И най-неочакваното в неговите аргументи беше тезата, че с течение на времето „АзГ“ ще влезе в сътрудничество с ХДС. Това би било напълно невъзможно, като се има предвид, че ХДС, подобно на други парламентарни партии, няма да признае сътрудничеството с „АзГ“, ако не беше намерението на новото ръководство на ГСДП да унищожи „голямата коалиция“. Блокът на ХДС/ХСС отдавна не може да сформира еднопартийно правителство. Така че десницата може да завие надясно, левицата - наляво.
Засега това е предварителна уговорка. Във всеки случай, без значение как се развива ситуацията преди изборите за Бундестага от 2021 г., в Германия започва да се оформя нов баланс на силите. Ерата на Ангела Меркел приключва - обичайните съюзи също отиват в минало, надграждайки върху това, че Фрау Бундесканцлер изгражда политиката си от 14 години.
Превод: В.Сергеев
