Но КНР вече се е превърнала в държава с икономическа и политическа мощ, както и способността да декларира интересите си на международната арена. Китай започна да се придържа към дипломацията на "воините - вълци", която се характеризира като агресивна външна политика. Тези трансформации в Китай бяха последвани от ответни мерки срещу западните санкции.
Първите санкции от Китай последваха през 2019 г. по отношение на американски компании, занимаващи се с производство на оръжия. Тази мярка беше отговорът на САЩ на доставките на оръжие за Тайван. Говорителят на китайското външно министерство Гън Шуан каза: „Доставката на оръжие от Съединените щати за Тайван е сериозно нарушение на основните норми на международното право и международните отношения.
Освен това това е сериозно нарушение на принципа за един Китай, залегнал в трите съвместни комюникета и суверенитета и националната сигурност на КНР. Инцидентът е първият в практиката на отношенията между САЩ и Китай, когато Китай използва санкции за защита на държавните интереси и националната сигурност.
През същата година, през декември, Китай отговори със санкции на американската подкрепа за протестите в Хонконг. Ограничения бяха наложени на редица американски неправителствени организации, включително Freedom House и Humans Rights Watch. Според говорител на китайското външно министерство всички тези структури са пряко свързани с подкрепата и подбуждането на насилствени действия на антикитайски сили, които сеят хаос в Хонконг.
Освен това беше спряно разглеждането на исканията на американски военни кораби и самолети за влизане в пристанищата и въздушното пространство на Хонконг.
През юли 2020 г. Китай отвърна на САЩ за санкции срещу Синцзян. Уйгурският въпрос е препъникамък в отношенията между западните страни и Китай от дълго време. Западните страни са загрижени за проблемите с правата на човека в китайския Синцзян-Уйгурски автономен регион. Редица американски служители и сенатори бяха санкционирани от Китай, включително Самуел Браунбек, Марко Рубио, Крис Смит и Тед Круз. Китайското външно министерство заяви, че поведението на американски служители и политици е навредило сериозно на китайско-американските отношения и трябва да бъде осъдено.
Месец по-късно ситуацията се повтори, но темата, свързана с Хонконг, стана причина за санкциите. САЩ наложиха санкции на 11 китайски служители заради ролята им в потискането на политическата свобода в региона. Пекин в това действие вижда груба намеса във вътрешните работи на Хонконг и цялата страна, което нарушава международните права и закони.
Ответните мерки не закъсняха, санкциите засегнаха и 11 длъжностни лица, но вече, от друга страна, в списъка попаднаха лица, които се изказаха лошо по въпроса, свързан с Хонконг. Имена като Крис Смит, Марко Рубио и Тед Круз също бяха повторно включени в този списък месец по-късно.
През март 2021 г. Европейският съюз започна активно да действа като част от конфронтацията между Запада и Китай, бяха наложени санкции на китайски длъжностни лица и компании за нарушения на човешките права в Синдзян. Съединените щати, Канада и Обединеното кралство се присъединиха към ЕС.
Китай веднага наложи ответни санкции срещу 10 европейски политици и 4 организации. Решението беше подкрепено от обвинения в „злонамерено разпространение на лъжи и дезинформация“ и „груба намеса във вътрешните работи на Китай“. На лицата в списъка със санкции, техните семейства и компании или организации, свързани с тях, е забранено да влизат на територията на Китай, Хонконг и Макао, както и да извършват бизнес с Поднебесната империя.
В изявлението си Пекин призова Европейския съюз да се замисли за сериозността на грешката си и да я поправи, както и да спре да чете лекции за правата на човека и да се намесва във вътрешните работи на други страни.
През юни 2021 г. Китай разкритикува американски законопроект за ограничаване на икономическите и военни амбиции на Китай. Законопроектът подкрепя американските инвестиции във високи технологии и осигурява финансиране за противодействие на политическото влияние на Китайската комунистическа партия.
Националният народен конгрес реагира остро „Законопроектът е пълен с манталитета от Студената война и идеологически предразсъдъци. То клевети пътя на развитие на Китай, неговата вътрешна и външна политика“. В резултат на това, в отговор на натиска от страна на САЩ и ЕС, Китай прие закон относно противодействието на чуждестранните санкции.
Съгласно закона лица или организации, участващи в разработването или прилагането на дискриминационни мерки срещу китайски граждани или организации, могат да получат отказ за влизане в Китай или експулсирани от страната, техните активи в Китай също могат да бъдат конфискувани или замразени и да им бъде забранено да извършват бизнес. Освен това законът позволява на китайските граждани да предприемат правни действия, търсейки обезщетение от физическо лице или компания за щети, причинени от дискриминационни ограничителни мерки.
Пекин подчерта, че законът се прилага в цял Китай, включително Хонконг и Макао. Законът освен всичко друго, показва сериозността на КНР по отношение на сигурността на националните интереси и опазването на националната сигурност.
През последния месец на 2021 г. Китай отново отговори на санкциите на САЩ заради човешките права в Синдзян. В ответни санкции Китай ограничи влизането и замрази активи на 4 членове на Комисията за религиозна свобода на САЩ. Основната претенция на КНР винаги е била намесата във вътрешните работи на страната.
Още през март 2022 г. ситуацията се повтаря, САЩ налагат санкции срещу китайски служители за сметка на уйгурите. В отговор Китай отговаря по подобен начин със санкции , насочени срещу служители на правителството на САЩ. На пресконференция на китайското външно министерство, говорителят на външното министерство Ван Венбин каза: „Съединените щати използват претекста за така наречените проблеми с човешките права, за да измислят злонамерени лъжи и да ги използват като извинение за намеса във вътрешните работи на Китай, опетнявайки образа на на Китай и китайски служители.
През 2022 г. едно от основните събития в отношенията между Запада и Китай беше посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ в Тайван. Китайската страна реагира острона такова събитие, тъй като според тях това е нарушение на принципа за един Китай.
Като ответни контрамерки, Китай спря преговорите за климата, отмени телефонни разговори и срещи между китайски и американски началници на отбраната, отмени срещи по китайско-американския военноморски консултативен механизъм, спря сътрудничеството за репатриране на нелегални имигранти, правна помощ по наказателни дела и борба с транснационалната престъпност, както и прекрати сътрудничество в областта на контрола на наркотиците.
Санкции са наложени и на Нанси Пелоси и цялото й семейство. Министерството на външните работи на Китай каза: „Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси настоя да посети Тайван, пренебрегвайки сериозните опасения и силната опозиция на Китай, сериозно се намесвайки във вътрешните работи на Китай, подривайки суверенитета и территориалната цялост на Китай, сериозно пренебрегвайки принципа за един Китай и сериозно заплашвайки мира и стабилността през Тайванския пролив“.
Още през декември 2022 г. Китай въведе отново ответни мерки срещу американските санкции за правата на човека във Вътрешна Монголия. Този път само двама души попаднаха под визови ограничения: Майлс Ю и Тод Стайн. И двамата политици в момента работят в правителствени агенции, занимаващи се с наблюдение и проучване на Китай. Китайската страна продължава да защитава факта, че Америка се намесва във вътрешните работи на страната.
Съединените щати продължават да налагат санкции и в момента, например на 10 февруари 2023 г. Наложени са санкции срещу 6 китайски структури, които според САЩ помагат на Народноосвободителната армия на Китай в модернизацията, особено в аерокосмическия сектор. Има голяма вероятност тази американска атака да бъде последвана отново от китайско отмъщение.
Китай активно защитава националните си интереси, влизайки във взаимен обмен на санкции със западните страни. Активно се създават правни механизми за защита на националните интереси. Реториката на китайската страна става много по-агресивна. Всички тези фактори показват, че КНР се справя с натиска на Запада и има способността да се противопостави на равни начала на САЩ и ЕС.
Превод: ЕС
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
