Икономика на съпротивата: Моделът за 2026 година
Обявяването на 2026 г. за „година на икономиката на съпротивата под егидата на националното единство и националната сигурност“ от Върховния лидер на Иран не е просто поредният лозунг от административния календар на Техеран. Това е прагматична рамка за оцеляване при нулев достъп до западни капитали. Самият термин „икономика на съпротивата“ (Eghtesad-e Moqavati) беше въведен още през миналото десетилетие, но сега той се надгражда с конкретни индустриални цели.
Фокусът е изместен към вътрешния капацитет – от рафинирането на петрол на местно ниво (за да се избегне износът на суров петрол, който лесно се проследява и санкционира) до развитието на собствени софтуерни и хардуерни решения. Иранският автомобилен гигант Iran Khodro и конгломерати като IDRO (Industrial Development and Renovation Organization of Iran) се опитват да затворят производствените цикли в страната.
Тази стратегия обаче има своите граници. Възможно ли е една средна по размер икономика да се развива в пълна автаркия? Цифрите показват, че въпреки натиска на Министерството на финансите на САЩ (OFAC), Иран успява да поддържа износ на петрол от над 1.5 милиона барела на ден, главно насочен към независими рафинерии в Китай (т.нар. „чайници“). Този финансов поток, макар и преминаващ през сложни схеми за клиринг в юани и през дилъри в Дубай, осигурява необходимия кислород за държавния бюджет. Интеграцията между вътрешната стабилност и външното възпиране тук се проявява в най-чист вид: икономическата издръжливост финансира военната програма, която от своя страна гарантира сигурността на търговските пътища.
