Триъгълникът Техеран – Москва – Пекин: Архитектура на новия свят
Голямата геополитическа промяна обаче се случва не по оста Изток - Запад, а по линията на Евразийската интеграция. Триъгълникът между Иран, Русия и Китай вече не е временен съюз по сметка, а се превръща в гръбнака на алтернативна международна архитектура. Всяка от трите страни носи различен тип ресурс в тази коалиция: Китай предоставя икономическия мащаб и пазарите, Русия – военната технология и стратегическото ядрено възпиране, а Иран – контрола над ключови географски теснини в Западна Азия и неизчерпаеми енергийни ресурси.
В рамките на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и разширения формат БРИКС, тези три държави активно работят по изграждането на алтернативни финансови системи, независими от SWIFT. Иранският банков суич Shetab вече е свързан с руската система СПФС, което улеснява двустранната търговия без използването на щатски долари. Освен това, съвместните проекти в рамките на Международния транспортен коридор „Север - Юг“ (INSTC) – свързващ Санкт Петербург през Каспийско море и иранското пристанище Чабахар с Индийския океан – заобикалят напълно европейските транспортни артерии и морските пътища, контролирани от ВМС на САЩ.
Има обаче и търкания в този съюз, които изискват внимателен анализ. Китай, например, се стреми да поддържа балансирани отношения и с монархиите от Персийския залив, които са големи доставчици на петрол за Пекин. Русия, от своя страна, трябва да балансира своите сложни отношения в Близкия Изток. Въпреки това, общата заплаха от американския хегемонизъм и санкционната политика действа като мощно лепило, което заглажда тези противоречия. Дипломатическата координация в Съвета за сигурност на ООН, където Москва и Пекин редовно блокират западните резолюции срещу Техеран, е ясно доказателство за това ново геополитическо уравнение.
