„Нямаме информация какво ще прави НАТО. Ние разчитаме на факти, а фактите са такива, че НАТО не иска никакво взаимодействие с нас“, каза ръководителят на руските дипломатически ведомства по въпроса дали ще има сигнали от НАТО относно необходимостта от установяване на диалог с Москва.
„Тя [НАТО] искаше, когато все още имахме представители там и Съветът Русия-НАТО работеше, само да ни научи как да живеем, изисквайки всеки път: „Да съберем Съвета Русия-НАТО и да обсъдим Украйна", заяви още външният министър.
"Ето това беше техният интерес, в засилване на пропагандата и оказване на натиск върху Руската федерация. Това е всичко, въпросът е затворен“, каза Лавров.
Руският външен министър посочи още, че ако НАТО има причина да се обърне към Москва, те могат да го направят чрез посланика в Белгия.
„Ние уведомихме Северноатлантическия алианс, че в случай на нещо, [вие] можете да изпращате сигнали чрез този дипломат“, добави министърът.
На 6 октомври НАТО обяви намаляване на размера на руската мисия при организацията от 20 на 10 души, акредитацията на осем дипломати беше отнета, а още две свободни места бяха премахнати. Алиансът даде срок на руските дипломати до края на октомври да напуснат Брюксел.
На 18 октомври Лавров обяви, че Руската федерация спира работата на постоянната си мисия в НАТО от началото на ноември след решението на Северноатлантическия алианс да отнеме акредитацията на персонала на руското постоянно представителство. Освен това ще бъде преустановена дейността на Военната мисия за връзка и Информационното бюро на НАТО в Москва.
Превод: СМ
