Уникалният терен на района, съчетаващ високи планини, пустини и долини представлява красив пейзаж, но той също така ограничава в известна степен развитието на транспорта. След 2012 г. там се ускорено изграждането на магистрали от двете страни на планината Тяншан и се оформи гръбнака на транспортната мрежа.
В 9:37 часа на 5 юни пътническият влак D8802 отпътува от Урумчи и за по-малко от 3 часа пристигна в гр. Кумул (кит. Хами) в Източен Синдзян, разстоянието между които е малко над 600 км.
„Преди бе нужна една нощ с влак до Кумул, но сега е много бързо“, споделя Чан Дзайсин, на когото често му се налага да пътува между двата града, заради работата си.
От град Хоргос, който се намира на границата с Казахстан, на всеки половин час тръгва по една товарна композиция към Европа. Пресичайки Евразийския континент в различни посоки, железопътните линии са се превърнали в една от основните „артерии“ на глобалната индустриална верига и са символ на бързото развитие на транспортната инфраструктура в Синдзян, която през последните години става все по-гъста.
От началото на железопътния товарен транспорт между Китай и Европа, през двата гранични града – Хоргос и Алашанкоу, са преминали повече от 50 хиляди влакови композиции за Европа. През 2020 и 2021 г. общо 11 386 влака са преминали през Хоргос, което е увеличение от 108% в сравнение с броя от 2018 и 2019 г.
Годините след 2012-та са най-ползотворния период за транспортното строителство в Синдзян – с най-големи инвестиции, най-бърза скорост и най-високо качество, обяснява началникът на отдел „Транспорт“ в правителството на автономния район. По време на 13-ата петилетка (2016-2020) общите инвестиции в транспортна инфраструктура в Синдзян са били повече, отколкото за предходните 60 години.
През последните години в Синдзян се оформи шосейната мрежа, която обикаля Джунгарския и пресича Таримския басейн, осъществявайки връзка с провинциите Гансу и Цинхай на изток, с Тибет на юг, с Централна и Западна Азия на запад и с Монголия на север.
Летищата „Тиенма“ в Джаосу, „Уанфан“ в Ютиен, „Шачъ“ и други скъсиха изключително много времето за пътуване между различните градове и части на огромния като територия Синдзян-уйгурски район. През последните десет години броят на гражданските летища на всеки 100 хиляди квадратни километра в Синдзян се е увеличил от 0,96 до 1,51, а броят им е 23 – най-много в една китайска провинция.
Една след друга бяха построени високоскоростните жп линии от Ланджоу до Урумчи („Лансин“), от Голмуд до Корла („Гъкъ“) и в Синдзян постепенно се оформи цялостна железопътна мрежа, отговаряща на транспортните нужди. До края на 2021 г. експлоатационният пробег на жп линиите там е бил 8151 км.
Днес, образите на камилски кервани и магарешки коли, пътуващи бавно по прашните пътища на Синдзян, са част от все по-отдалечаващото се минало, а визията за модерна и удобна транспортна мрежа се превръща в реалност.
Суровият терен в Синдзян, с неговите високи планини, пустини и обширни пространства, правят трудно изграждането на летища, шосета и жп линии. Пример за това е линията от Голмуд до Корла, която влезе в експлоатацията през края на 2020 г., и преминава през оазиси, пустинни, платовидни и планински участъци. Тя е сред жп линиите в Китай, достигащи до най-високо надморско равнище – 2500 м. Друга линия – от Чаркълък (кит. Жуоцян) до Хотан („Жуохъ“), която е последната част от транспортния „пръстен“, обикалящ пустинята Такламакан, същи бе построена, преодолявайки безброй трудности.
„Не се страхуваме от студ и горещина, единственото ни притеснение са пясъчните бури. Ако са по-големи от 6-та степен трябва да спрем и работата от предишните няколко дена е напразна“, обяснява Уан Дзинджун, партиен секретар на строителната компания. За да минимизира влиянието на природните фактори върху изпълнението на проекта, екипът записва подробните данни за пясъчните бури, така че да създаде оптимален работен график.
Опазването на околната среда е ключова задача през целия процес на строителството. Така например, паралелно с изграждането на жп линията върви проект против пясъчните бури, който продължава 300 километра. „През 1982 г., когато започнах работа, в Синдзян имаше само 1500 км жп линии с ниски стандарти, а сега имаме повече от 8000 км и високоскоростна линия“, спомня си 60-годишният Уан Дзинджун.
Строителството на транспортна инфраструктура в Синдзян е трудно, но благодарение на десетилетни усилия там се появяват нови шосета, жп линии и въздушни маршрути, които пресичат района във всички посоки – през планината Тяншан, пустинята Такламакан и Памир. В края на април започна работа летище „Тиенма“ в окръг Монголкуре (кит. Джаосу), а скоро след това бе направена първата копка на летище „Байинбулак“.
Благодарение на строителството на редица инфраструктурни проекти, придвижването в Синдзян става все по-бързо, но там все още се пазят и частици от миналото, за да напомнят какъв е бил районът. Извивайки вагоните си през планина Тяншан и пустинята Такламакан, благотворителният влак „Хотанюлун“ наподобява дълъг зелен „дракон“. Пътуването с него от Урумчи до Хотан отнема близо 33 часа.
„По линията има общо 66 гари и влакът спира средно на всеки 30 минути. На някои по-малки спирки се качват само по един-двама души, но те продължават да функционират“, обяснява началника на влака Болатихан. Цената на място с твърда седалка за около 500-те километра от Хотан до Кашгар струва само 53 юана, и това го прави първи избор за придвижване за много хора между южната и северната части на Синдзян. Някои от по-находчивите местни дори печелят от пътуването си с влака. Един от редовните пасажери – Абримити Ясин продава домашните си питки във влака и на курс изкарва по 1000 юана.
Пътищата се прокарват от хората и те ги отвеждат по-далеч и по-далеч. Така и Синдзян, благодарение на все по-добрата, бърза и удобна транспортна инфраструктура върви по пътя към своето висококачествено развитие.
