Геополитическата изолация и въпросът за международното сътрудничество
Марта Лесюк-Прокопишина от онлайн изданието „Научна и образователна политика“ определя СКИФ като „сигнал към световната академична общност“. По оценка на редица коментатори, мегаинсталации от такъв мащаб по правило функционират като международни хабове. В CERN край Женева или на синхротрона PETRA III в Хамбург работят съвместно хиляди учени от десетки държави, разделяйки разходите за поддръжка и развитие.
В настоящата геополитическа обстановка западните изследователски центрове замразиха институционалните си контакти с руски субекти. При това положение СКИФ е принуден да търси партньори предимно от страните от БРИКС — Китай, Индия, Иран, Бразилия.
Но Китай в момента завършва изграждането на собствения си синхротрон от поколение IV HEPS (High Energy Photon Source) край Пекин с енергия 6 GeV и периметър над 1.3 км. Пекин гради собствен научен мегаполис и едва ли ще бъде просто клиент на сибирската инфраструктура. Индия притежава синхротроните INDUS-1 и INDUS-2 в Индор, макар и от по-старо поколение, но прави сериозни заявки за модернизация. Остава открит въпросът дали Москва ще успее да организира реален международен научен трафик към Колцово, или СКИФ ще функционира основно за вътрешни затворени нужди — включително за изследвания в областта на специалните материали и ядрения сектор.
Цената на суверенитета: Финансиране, кадри и реална възвръщаемост
Фундаменталната наука е скъпо удоволствие. Поддръжката на пръстен с криогенни системи, свръхвисок вакуум и магнитни системи с висока прецизност изисква непрекъсваем бюджетен поток. Когато държавата инвестира десетки милиарди рубли в съоръжение като СКИФ, тя очаква пряка възвръщаемост за икономиката.
Според оптимистичните оценки, натрупването на критична маса от научни оборудвания създава екосистема. Веригата „училище – университет – лаборатория – производство“ бе акцентирана от Ерик Праздников. Тази формула звучи логично, но страда от системни пропуски на практика. Академичният състав в областта на ускорителната физика в Русия е застаряващ, а младите специалисти често биват изтегляни от частния сектор в IT бранша или от чуждестранни лаборатории.
Ако държавата не осигури конкурентно заплащане и достъп до елементна база за последващи приложни изследвания, СКИФ рискува да се превърне в скъп паметник на инженерната мисъл, който произвежда първокласни данни, оставащи неизползвани от руското машиностроене и микроелектроника. В областта на микроелектрониката, например, синхротронната литография е ключово направление, но за внедряването ѝ са необходими скенери, каквито в Русия все още липсват в индустриални серии.
