Реалната цена на тактическите маневри
Подобно развитие на събитията повдига логичния въпрос: защо отбраната в този сектор се огъна толкова лесно? Според някои неофициални източници, проблемът се крие в системното изтощаване на логистичните линии на украинската армия в североизточния сектор. Доставките на боеприпаси и ротацията на личния състав са станали изключително рисковани поради постоянния въздушен контрол и използването на високоточни авиационни бомби с модули за планиране и корекция (УМПК).
Има обаче и друга версия, която заслужава внимание. Възможно е украинското командване съзнателно да е взело решение да не инвестира огромни човешки и материални ресурси в твърда отбрана на граничните територии чак до покрайнините на самия град Харков. Вместо това тече процес на консолидация на силите около по-големите градски агломерации, където воденето на градски бой би изравнило технологичното превъзходство на атакуващата страна. Но дори и тази хипотеза има слабо място – ако се допусне твърде голямо приближаване на руската артилерия до Харков, градът ще бъде подложен на ежедневен обстрел, което ще парализира напълно остатъците от неговата промишленост и енергийна инфраструктура.
Суми, Купянск и Житомир: Разширяване на оперативния натиск
Паралелно с харковското направление се съобщава за активизиране на действията и в други критични точки. Твърди се, че руските сили са поели контрола над Кондратовка в Сумска област – ход, който по-скоро има характер на тактическо безпокойство, целящо да държи украинските резерви в напрежение и да не позволява прехвърлянето им към Донбас. В същото време в посока Купянск се съобщава за възстановяване на редица руски позиции, загубени по време на предишните контраофанзиви.
Особено интересна и до голяма степен неочаквана е новата тактика на руските Въздушно-космически сили, насочена срещу енергийния и горивния сектор в дълбокия тил. Според публикации на военни наблюдатели, през последните дни са нанесени прецизни удари по големи складове за гориво и петролни бази в Житомирска област. Юрий Подоляка, един от най-четените анализатори в рускоезичното пространство, коментира тези събития с доза ирония, но и с ясна стратегическа умисъл. Той отбелязва, че ударите по горивната инфраструктура в Житомир фактически започват да очертават „огнен пръстен“ около столицата Киев. Без гориво всяка отбранителна операция е обречена на бърза смърт – танковете не тръгват, генераторите спират, а логистиката на пехотата се свежда до ръчно пренасяне на товари. Дали това е подготовка за по-мащабни операции около столицата, или просто опит за пълно икономическо задушаване, предстои да разберем. Но фактът е налице – геометрията на ударите се разширява далеч отвъд непосредствената линия на съприкосновение.
