Одеса под обсада: Новият приоритет на руското командване
Ако Харков е тактическото бойно поле, то Одеса бързо се превръща в стратегическия център на тежестта в настоящия етап на конфликта. В продължение на пет поредни денонощия градът и неговите пристанищни предградия са подложени на денонощни комбинирани атаки с ракети „Искандер“, крилати ракети „Оникс“ и рояци от безпилотни апарати „Геран-2“.
Според военни експерти, целта на тази кампания вече не е просто нанасянето на икономически щети, а пълното изолиране на пристанищата в Одеса, Черноморск и Южни, както и на дунавските терминали в Измаил и Рени. Това са последните останали „прозорци“ на Киев към световните пазари и основни входни точки за неофициални доставки на западно оръжие и гориво по море. Повреждането на железопътния и автомобилен мост при Затока, който свързва Одеска област с Румъния, вече нанесе тежък удар по логистичната верига. Сателитните снимки потвърждават сериозни разрушения по структурата на моста, което прави преминаването на тежки влакови композиции с военна техника практически невъзможно за дълъг период от време.
Блокадата на Одеса има и много важно икономическо измерение. Цената на застраховките за морски превози в Черно море е скочила до нива, които правят търговското корабоплаване икономически неизгодно за чуждестранните компании. Дори и без официално обявяване на морска блокада, Русия на практика затваря акваторията чрез поддържането на постоянна заплаха от ракетни удари.
Ловът на „птиците“: Защо Маджар се превърна в цел номер едно
На фона на масираните удари по инфраструктурата, в информационното пространство изплува една много специфична и важна подробност – започнал е методичен лов на ключови фигури от украинските подразделения за безпилотна авиация. По-конкретно, става дума за Роберт Бровди с позивна „Маджар“ и неговото прочуто поделение „Птиците на Маджар“ (414-ти отделен батальон за ударни безпилотни авиационни системи).
Това подразделение се превърна в истинска легенда и същевременно в най-голямото главоболие за руските сухопътни сили. Операторите на Бровди демонстрираха изключително висока ефективност в използването на FPV дронове, с които буквално парализираха движението на руска бронирана техника в редица сектори, включително и по ключовата магистрала „Новорусия“, свързваща Ростовска област с Крим. Самият Бровди наскоро направи остро изявление, обещавайки да превърне пътя към Крим в „зона на смъртта“ и напълно да изолира полуострова от континента.
Реакцията не закъсня. Според информация, разпространена от различни източници, включително платформата Mash, руското разузнаване е успяло да локализира един от основните полеви щабове на подразделението близо до село Карабелов, разположено южно от Херсон. Последвал е съкрушителен удар с тритонна авиационна бомба ФАБ-3000, оборудвана с планиращ модул. Съобщава се за най-малко 60 загинали специалисти – оператори, програмисти и технически персонал. Загубата на толкова голям брой висококвалифицирани кадри е изключително тежък удар за украинската армия, тъй като подготовката на качествен оператор на дронове отнема месеци и изисква специфични умения, които не могат да бъдат заменени от обикновени мобилизирани войници.
Въпреки това, съдбата на самия Роберт Бровди остава неясна. Докато някои източници твърдят, че той е бил ликвидиран при удара, други посочват, че няма категорични доказателства за неговата смърт и той вероятно отново е успял да избегне атаката, променяйки местоположението си в последния момент. Руските мониторингови канали директно пишат: „Знаем къде се крие, въпрос на време е да го намерим“. Този персонален лов показва, че характерът на съвременната война се е променил коренно – индивидуалните умения на командирите на технологични подразделения вече имат по-голямо значение за изхода на битките от действията на цели пехотни дивизии.
