Ние често оперираме с понятието „либерали”, без да разбираме докрай с какво си имаме работа. „Либералогията при нас, при патриотите, се намира на най-ниското, може да се каже пещерно равнище. Няма нито точни данни, нито имена, нито статистики. Доколкото ми е известно, Федералната служба за сигурност на нашата страна също няма нито качествена информация, нито концептуален поглед на процеса, затова им е трудно да разберат що се случва и какво ще се случи скоро.
Представата що са „либералите” – че това е малка сбирщина озлобени интелигенти-русофоби е коренно погрешна. Следва да се разбере, че „либералите” изобщо не са мъничка секта, не е размито идейно течение, дори не е нация. Това е мощна пълнокръвна организация, наброяваща около два милиона души. Всъщност това е най-голямата и мощна структура в Русия – разбира се, ако не се смята нашата доста слаба, бюрократична държава, толкова пропита от агентурата на „либералите”.
От тук и неприятният и неразбран феномен: „либералите” напълно заместват обществото у нас. Монополът върху общественото мнение е важно оръжие за „либералите”, макар и те всъщност да не изразяват и да не отразяват нито интересите, нито мирогледа на мнозинството.
Бивайки най-голямата в Русия недържавна сила, „либералите” имат щаб, стратегия и финанси. Те структурно и кръвно са свързани със световния финансов интернационал, предават импулсите на този глобален октопод. Те действат осмислено, премерено и грамотно. Използват методи, инструкции и проверени рецепти.
„Те” – това значи субект, имащ структурни и смислови граници. Ако има граници, то има и понятие „свой/чужд”. На тези прости сигнали се гради всяко общество. Именно тези принципи така и не достигат на съвременната Руска държава.
Освен прекрасно наложената „първа сигнална система”, при „либералите” отлично работи механизма за откриване, набор и вербуване на кадри. Те прекрасно разбират, че кадрите наистина решават всичко. Настоящият руски административно-политически феодализъм играе в тяхна полза. Младите и талантливите все по-трудно пробиват в живота без подкрепа. Именно на тях „либералите” са готови винаги да помогнат, автоматично включвайки ги в редиците си.
Специалните служби на целия свят знаят, че вербуването на възрастни, състояли се хора се случва или чрез пари, или чрез компромат или чрез свързване с „правилния” сексуален партньор. Точно такива изтъркани способи използват и „либералите”. При това на тяхно разположение има значителен финансов и кадрови ресурс.
Има и още един важен момент – „либералите” са овладели и информационната сфера, умело използват „меката сила”. Култура, медии, най-големите социални мрежи – всичко това е на „либералите”. През тези институции се води не само влиянието върху умовете, не само създаването на репутацията или налагането на етикети. Това са също прекрасни инструменти на разузнаването, шпионажа и точковото влияние.
В корумпираната, загниваща и лишена от идеология държава „либералите” се чувстват прекрасно като прасета в кал. В тази обстановка те автоматично се превръщат в привилегирован слой, в елит, в основни притежатели на блага, във фактически „стопани на живота”. Но когато главният им конкурент, държавата, започне да се засилва, осъзнавайки се като субект, да прекарва граници – веднага „либералите” започват да се нервират. Всичко това ние неведнъж сме го минавали в новата си история. Самата държавна идея и нейните символи са дълбоко противни на „либерала”. Нали подемът на държавата значи смърт за „либералната матрица”. От тук и неизлечимата ирационална ненавист към Сталин или към Иван Грозни – фигури, символизиращи руското държавно строителство. Те не харесват и Путин.
„Либералите” презират патриотите и не се страхуват. Патриотическите сили сами по себе си са твърде слаби в структурно, финансово и интелектуално отношение. Те нямат организация – само среда. Защо така? 90-те години, времената на царуването на „либералите”, преминаха през целия руски патриотичен спектър. До корен бяха задушени всички дееспособни сили. Освен това традиционната самоорганизация на руския народ никога не е излизала извън държавата. Единственото, от което се страхува „либералната мафия” е обединяването на останките на патриотичната интелигенция с държавата. Такова нещо се случи през февруари 2012 година по време на митинга на Поклонные горы. Тогава народните Поклонные гори надвиха и задушиха либералната „Революция на „Болотная”.
Обща динамика
Особеност на настоящия период, че е световната либерална тенденция гасне. В някакви метафизически сфери някое палаво момче, бягащо около контакта, е откъснало щепсела около него и е изключил либералния агрегат от енергия. И целият шарен балон е започнал да тъмнее и да се свива, превръщайки се в гнила лента.
В живота, в историята има значителен брой неотчетени, неведоми, неназовани фактори, отколкото явни и определени. Не на всички планове им е съдено да се въплътят, не всички усилия водят до успех.
Нещо непоправимо но безвъзвратно се е случило – либералната епоха приключва. Но не всички са го разбрали. Особено не иска да го признае смазаната, мощна и дееспособна структура на „либералите”.
Съдете сами. Световният либерализъм – в разцвета на силите си. Много държави падат в краката му, парите на света – в джоба му, построената колосална финансова и информационна империя, цифровата епоха открива фантастични възможности за управление на народи и тук: „Моля, към гробището”.
Не очаквайте философско смирение от тези хора. Те ще влязат в такава световна истерия, че ще стане жежко. Те с всички сили ще се впият със зъби и нокти за власт и ресурси, ще се борят. Няма да предадат позициите си.
Съвършено ясно е, че времето работи не в ползва на „либералите”. Още малко и от либералния мит няма да остане и следа. Самата идеология на западничеството се деформира пред нашите очи. От златното яйце на „общочовешките ценности” се излюпи тоталитарната доктрина на „прогресивизма”. Агресивните феминизъм и екология, диктатурата на сексуалните малцинства, безкомпромисната борба против семейната институция, тормоза над мнозинството, агитацията за легализация на наркотиците – целият този танц на смъртта на западната цивилизация говори много. Преди всичко, че маските са паднали и финалната сцена настъпва.
Настоящият момент.
Може би още няколко години и руската държава напълно ще укрепне, ще се появи ясна граница между „свои” и „чужди”. А също така в държавата може да се появи нещо специфично като идеология. Тогава „либералната” структура ще започне да рухва. Нейните агенти ще се изтласкват от властта, ще приключи „либералният” монопол и в културата. А след това… направо ни е страх да кажем! Руските специални служби ще нанесат удар по щабовете, ще разорят „либералното гнездо”. Това ще е нова 1937 година.
В политиката, а и не само, е важен моментът. Основната повеля на ловеца е да не се изпусне. Сега е последният шанс на „либералите”. Утре вратите ще се затворят завинаги.
Не случайно „либералните” дървеници са се разшавали. Едни след други звучат бодри русофобски изявления. Представителите на „либералната” интелигенция открито говорят в духа, че, видите ли, Крим трябва да се върне на Украйна и т.н. Последните месеци „либералите” демонстрират консолидирана мощ, увереност и пълна безнаказаност. Те проведоха няколко мощни и победни акции в защита на своите. В този слой се наблюдава повишена активност, вижда се настъпване на нов етап на неговата дейност.
Всичко това се случва на фона на окончателното изветряване на духа на „Руската пролет”. След неразкритите убийства на харизматичните полеви командири на Донбаската съпротива, в Москва извършиха политическо самоубийство две важни лица, свързани с подема от 2014 година. Става дума за Игор Стрелков и Наталия Поклонская. Ако първият се превърна в интернет-изрод, бръмчащ по всеки повод, то втората просто се прехвърли в отсрещния лагер, повтаряйки маневрата на Невзоров. Сега бившата „православна” Поклонская активно подкрепя абортите и празнуването на Хелоуин. Тя хвали Дудя, нарича се „коренна украинка”.
На фона на продължаващата рецесия, на фона на пенсионната реформа, на фона на международната забрана на руските спортисти да участват на олимпийски игри и световни първенства се води безпрецедентна информационна кампания срещу властите в социалните мрежи, контролирани от „либералите”. Такива масови акции се осъществяват в толкова рязка форма, каквато в РФ не е имало. „Либералният” генератор с цели ешелони стоварва чернилка срещу властите. Всяко глупаво или неточно изказване на чиновник от регионално равнище се раздува до общоруски скандал. Всяка беда, грешка, стихийно бедствие става повод за унищожителна критика по адрес на Путин и обкръжението му.
Всъщност руските „либерали” са излезли на пътя на войната. Ако мощните международни покровители им помогнат, организирайки някакъв външнополитически провал, то часът „Х” ще настъпи.
Заплаха от преврат
Ако „либералният заговор” съществува, то той, както и всеки заговор, се опира на своите агенти и силови структури. Свои кадри, без съмнение, те имат и в руската армия, и в специалните служби. Такива хора никога не се разкриват, но винаги се появяват в решаващия момент. Масовият уличен протест е много важен за заговорниците, но често той е само декорация, зад която действат подкупни участници в силовите структури и предали царя най-близки боляри. Методът е известен и изпитан.
В процеса на подготовка на преврата „либералите” са се насочили към всеки, който е способен да им окаже смислена съпротива. Още сега се разгръща очерняща кампания срещу ветеранската организация „Съюз на доброволците в Донбас”. Резкият информационен натиск се води и срещу обществените дейци, имащи в своите ръце патриотичните медии. Започва и „отстрел” на губернаторите-патриоти.
Но, ако „либералите” поемат по неконституционен път, а друг път те нямат, то те ще се подложат на неоправдан риск. Ще започнат ли изведнъж плъховете да скачат? Тогава влиянието на „либералите „ ще бъде унищожено за миг. Нещо подобно се случи след неуспешния опит за военен преврат в Турция през юли 2016 година. Сега привържениците на Гюлен седят не в министерствата и отделите, а в затворите.
Няма да е зле и руските „либерали” да влязат на топло. Плъхът наистина ще скочи!
Превод: В.Сергеев
