Ракетна династия
Семейството на „Калибър“ комбинира няколко вида ракети наведнъж. Първо, това е противокорабната ЗM-54K/ЗM-54T с проникваща бойна глава с високо експлозивно действие. Второ - ЗM-14K/ЗM-14T, предназначени да поразяват наземни цели и също оборудвани с високо-експлозивни части. Между другото, те също се използват срещу терористите в Сирия. Трето, това са ракето-торпедата 91П1 и 91РТ2, целта на които е подводницата на вероятния противник. Всички модели са унифицирани по размер и се вписват в клетките на универсалните корабни системи за стрелба ЗС14. Вариантите за подводници "Калибър-ПЛ" се зареждат в торпедни тръби 533 мм.
Има въздушно изстрелвани крилати ракети "Калибър-А" (3M-14AE) за тактически и стратегически самолети. Освен това с крилатите ракети от определени модификации могат, вероятно, да водят обстрел и оперативно-тактическите комплекси „Искандер“.
Но основните носители на „Калибър“ са, разбира се, корабите и подводниците: фрегатите от проект 22350 и 11356, корветите от проект 20385, малките ракетни кораби от проекти 21631 и 22800, патрулните кораби на проект 22160, подводниците от проект 885 „Ясен“, 636 „Варшавянка”, 677 „Лада”, 971 „Щука-Б“ ”и 877 „Палтус“. Обявеният обсег на полета на морско базирания „Калибър“ е около 1400 километра.
Сложен маршрут
Принципът на работа на всички крилати ракети е приблизително сходен и „Калибър“ не е изключение. Подготовката преди старта започва с въвеждането на полетна задача. Нейното формиране е отделен, доста сложен процес. В това отношение централно участват специални звена в структурата на въоръжените сили. Всъщност такава задача е алгоритъм за движение на ракетата при даден курс. С други думи, електронен маршрут, който включва височини, курсове, контролни точки и ориентири. Освен това добавя характеристиките на целта, която ракетата трябва да порази.
След влизане в полетната задача се проверява интегрираната система за контрол на готовността на ракетите. На този етап се издирват фабрични дефекти, които могат да унищожат изделието. След това идва сигналът "Старт", задейства се пусковият ускорител, характеристиките на който могат да бъдат различни в зависимост от типа на крилата ракета и нейния носител - подводница, кораб или самолет. След това стартира маршовият двигател. По правило това е турбореактивен двигател с ниски ресурси. Горивото е течно, на основата на керосин. Самата ракета определя височината си с радио или барометричен високомер.
По правило пътят на „Калибър“ не е права линия, начертана от точка А до точка Б. На картата завоите ѝ зависят от релефа на земната (или водна) повърхност, наличието на противниковата отбрана и електронното разузнавателно оборудване по маршрута, както и много други параметри. Надморската височина също се променя. Тя се влияе от гънките на релефа, промишлените и жилищни сгради. Смята се, че колкото по-ниско лети ракетата, толкова по-трудно се открива.
Район на целта
„Крилатите ракети са оперативно и оперативно-стратегическо оръжие“, заяви Виктор Мураховски, главен редактор на списание „Арсенал на отечеството“. „Те са особено добри, ако противникът няма многослойна система за ПВО. Ще дам два скорошни примера за ефективната и неефективна работа на това оръжие. Първият е ударът по цели в Саудитска Арабия. Въпреки факта, че са изстреляли ракети, много примитивни в сравнение с руските или американските, щетите от нападението бяха оценени на милиарди долари. Вторият случай е изстрелването от американците и техните съюзници на около сто крилати ракети по цели в Сирия. Тук сирийската противовъздушна отбрана се показа в цялата си слава и свали почти всичко“.
По време на полета ракетата преминава всички контролни точки, положени в траекторията. Всяка определя местоположението си и го сравнява с полетната мисия. Методите за това могат да бъдат много различни: например екстремна корелация - според релефната карта на околността. Ако е необходимо, на този етап се правят корекции в маршрута. Възможно е да се използват и сателитни навигационни системи, но това не е основният метод за корекция, тъй като врагът може просто да унищожи сателитите във военно време.
Когато „Калибър“ влезе в целевата област, той отново прецизира координатите си, използвайки метода на екстремна корелация или чрез оптично изображение на района. Напоследък активно се използват електронни системи за насочване, когато изображението на целта се сравнява с това, което се съхранява в паметта на ракетата в съответствие с целевите изображения, въведени по-рано в полетната задача. В този случай отклонението при контакт е минимално.
В Русия, между другото, активно се създава електронна база данни с изображения на възможни цели. С това се занимава едно от поделенията на Министерството на отбраната. Този подход значително ускорява въвеждането на полетни мисии по цели навсякъде по света. И когато ракетата най-накрая „види“ целта, тя самата ще се удари в нея.
Превод: В.Сергеев
