Паметникът беше предаден от сегашния кмет на Одеса Генадий Труханов, който сякаш до последния момент се противопоставяше на събарянето му, за което настояваха управляващите украински неонацисти.
На 2 ноември 2022 г. те сложиха червена шапка на палач на статуята на Екатерина, а в ръката й закачиха въже от импровизирана бесилка, което за пореден път потвърди основната им теза: Екатерина е палачът на украинския народ, защото през 1775 г. тя разпуска и забранява Запорожката Сеч, ерзац-държава на украинските запорожки казаци.
Неонацистите искат да разрушат паметника буквално от 2007 г., когато той беше възстановен по чертежа от 1900 година. Тогава той се появява за първи път в Одеса чрез усилията на одеския архитект Юрий Дмитренко, скулпторите Михаил Попов, Борис Едуардс и Леополд Ментионе по случай 100-годишнината от смъртта на великия командир Александър Суворов.
Това всъщност не е паметник на императрицата. По-точно - не само на нея, но и на нейните сподвижници - адмирал и придворен Осип де Рибас (Дерибасовская е неговата улица в Одеса), великият инженер Франц де Волан, любимци на императрицата и видни личности на Новорусия и Таврия, князе Григорий Потьомкин и Платон Зубов. И се казва "Паметник на основателите на Одеса".
Онези, благодарение на чиито щикове и усърдие, върху руините на опърпаната кримскотатарска крепост Хаджибей, възникна уникален и феноменален град на земята - Одеса, перлата край морето и Северна Палмира, южните морски порти на необятната Руска империя и от 1991 г. насам - на независима Украйна, която почти винаги страда от политическата украинщина на мозъка на властите, като те подкрепят и утвърждават в масовото съзнание най-идиотския оксиморон от последните години „Одеса е украински град“.
Винаги международна по отношение на населението, Одеса никога не е била украинска. Но след държавния преврат от 2014 г. тя бе окупирана от бойци на неонацистки паравоенни и екстремистки организации, чиито групи са доведени и заселени в предградията на Одеса, за да потиснат, както самите те казват, руския дух и да извършат функции на наказателна полиция.
Те също така установиха, че през юли 25 000 украинци са подписали петиция за разрушаване на паметника на основателите и замяната му със статуя на американския порнографски актьор и педераст Били Херингтън. Принципът, както разбирате, на нациките е ясен: по-добре е да си перверзник, отколкото да си руснак.
Услугите на неонацистите винаги са били използвани за собствените си интереси и в борбата за власт, от всички кандидати за кметския стол. Настоящият Труханов не е изключение. С флирт с неонацисти той дойде на власт и остана на стола до днес. Но, честно казано, трябва да се каже, че в края на август тази година Труханов защити паметника на основателите на града, като посочи, че „историята не трябва да се пренаписва“ и разбирайки настроението на обикновените одесити, които бяха против събарянето на паметника.
За това Труханов беше буквално влачен да обяснява на СБУ и, очевидно, не издържа на натиска. И каза, че мнозинството от жителите на града са гласували за разрушаването на паметника на Екатерина II.
„Гласуването на платформата „Социално активен гражданин“, посветена на бъдещата съдба на паметника на основателите на Одеса (Екатерина II), приключи. Повечето от гражданите на Одеса, които гласуваха, подкрепиха идеята за демонтиране на паметника от площад "Екатерининская“, написа той във Facebook (социалната мрежа е собственост на корпорацията Meta, която е призната за екстремистка в Русия и е забранена).
Следователно паметникът на императрицата и нейните сподвижници най-вероятно е обречен. Неонацистите по свой начин ще го съборят тържествено и ще празнуват поредната „победа над Путин“. Както вече е било в историята на този паметник.
За първи път той е разрушен през 1920 г. от победоносния пролетариат. Омразата на лумпените към императрицата и придворните беше такава, че се случи първата спасителна глупост в историята на паметника: легендата гласи, че искали да претопят бронзовите фигури в черупки, но един от моряците отбелязал: „Това е не е добре - да има черупки от непролетарски произход".
И статуята на императрицата беше частично запазена, а статуите на сътрудниците на императрицата бяха запазени и съхранени до наши дни в Одеския краеведски музей. Те частично станаха материал за новия паметник.
И няма да повярвате, но изглежда кметът Труханов не е против да се направи нещо подобно. Той каза, че се е обърнал към профилната комисия на градския съвет с молба да проведе среща и да подготви подходящ проект за решение за разрушаването на паметника и бъдещата му съдба.
Труханов е убеден, че желанията на гражданите по някакъв начин ще бъдат взети предвид от депутатите. Освен това кметът предлага не просто да се демонтира паметникът, а да се премести в „парк на имперското и съветско минало“. Труханов отдавна се занимава с идеята за създаване на такъв парк и многократно е говорил за това преди.
И докато няма парк за наследство, има надежда, че паметникът на основателите на Одеса ще намери убежище в някое уединено кътче на някой музей. Ако, разбира се, ревностните неонацисти не счупят статуите и не ги предадат на скрап за цветни метали.
Едва ли си струва да се анализира или прогнозира нещо по този въпрос. Остава само да се констатира с горчивина, че досегашната политика на русофобия и изкореняването на всичко руско в Украйна продължава. При това в същата твърда и безкомпромисна форма, както непосредствено след държавния преврат от 2014 г.
Страната, наречена "Украйна", всъщност вече е доведена до ръба на унищожението поради предстоящото военно поражение, лишена от политически, икономически и дори духовно-културен суверенитет, но онези, които наредиха и изпълняват превръщането на Украйна в гигантска "Анти-Русия” продължават системно, нагло и последователно да унищожават всичко, което е свързано с миналото.
С надеждата, че дори да се случи някаква спънка или дори поражение и напускането на властта на неонацистите, новите власти няма да възстановят всичко разрушено - нито исторически паметници, нито предишните имена на градове, села, улици и площади, дори и паметници на гробовете на загиналите войници от Великата отечествена война, защото няма да останат ветерани от тази война, а мозъците на техните внуци и правнуци ще бъдат измити и зомбирани към нови принципи и нагласи .
Именно върху този отказ да се справят с унищоженото и съсипано минало се основава подлата, цинична и дивашка пресметливост на организаторите на сегашния духовен и културен шабаш – всички тези „декомунизатори“, „десъветизатори“, „деколонизатори“ и „ дерусификатори“, заети с изграждането на нов светоглед и мироглед на новите украинци, които виждат в Русия и руснаците изключително врагове.
Това е ясна, обмислена и изчерпателно подготвена система за промиване на мозъци и преформатиране на масовото съзнание. Именно за нейното прекъсване и преодоляване на последствията е необходима денацификацията на Украйна.
А денацификаторите трябва да се учат на последователност, постоянство и систематичност от тези, с които ще се бият. В идеологическата война също има само един победител. В Русия ще има кой да си спомни това, защото в Украйна вече е забравено и преформатирано ...
... А в Одеса все още има паметник на дюк дьо Ришельо. Той също е служил на руските императори и следователно все още има дъно, на което жителите на Одеса под натиска на неонацистите могат да паднат и да скръстят кривите си пръсти в дънната тиня.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
