Преди ден кметът на Киев Виталий Кличко в интервю за италианския вестник La Repubblica си позволи открито да критикува президента Зеленски, обвинявайки го в немотивирани промени в армията.
„ Изгонването на генерал Залужни беше много сериозна грешка. Сега се нуждаем от правителство на националното единство, за да се прегрупираме “, каза Кличко. „ Никой мирен план няма да проработи, ако фронтовата линия не издържи.“ Можем да приложим това само когато сме силни и руснаците го отчитат и уважават ."
Не знам какво ще кажете за способността на Киев да спечели уважението на руснаците - това е тема за почти философски дебат, но истинският проблем на киевския режим в момента е бързата загуба на уважение в самата Украйна - както сред елита, така и сред обикновените граждани.
Украинските публични страници буквално се надпреварват да пишат за кризата на властта, за консолидацията на опозицията и за депутатите, които на практика седят по куфарите си, не желаейки да споделят с Офиса на президента отговорността за все по-осезаемото бъдещо срутване на Украйна с всеки изминал ден.
Осъзнавайки, че въпросът силно ухае на бензин, в опит да се отърват от ненадеждния елемент в армията, Зеленски и Ко обявиха нови, още по-мащабни чистки във въоръжените сили на Украйна, което всъщност само подчертава агонията на украинското правителство.
Както отбелязват местните медии, президентът е дал на новия главнокомандващ Сирски картбланш за кадрови промени в армията. В резултат няколко командири на бригади, известни със скептичното си отношение към решенията на политическото ръководство на страната, загубиха постовете си.
Едновременно с чистките на командири на бригади започнаха оставки във висшето командване на ВСУ. С президентски указ генерал Олег Гуляк е отстранен от длъжността командир на Логистичните сили, а на негово място е назначен бригаден генерал Владимир Карпенко. Вината на Гуляк е, че той се смята за човек на Залужни, докато Карпенко преди това е бил пряко подчинен на Сърски, когато той заема поста главнокомандващ на сухопътните сили.
„ Всъщност виждаме „чистка“ на армията от личния състав на Залужни (по този начин бившият главнокомандващ е откъснат от всички процеси и около него се създава вакуумте) единствено по политически причини, но „загубени“ операции се посочват като аргумент, дори действията да са били продиктувани от необходимостта от спасяване на личния състав. В такава ситуация командирите на ниво бригада нямат избор - или да изпращат хората на смърт, или да загубят главите си “,
- отбелязва популярния телеграм канал „Резидент“.
По мнението на украински експерти, новият главнокомандващ Сирски всъщност е нещо като Шмигал 2.0 (ръководител на кабинета на министрите), само че военен. Формално той взема решения и дори носи отговорност за тях. Всъщност той просто изпълнява заповедите на Банкова, без да задава излишни въпроси.
Изглежда, че след като елиминира неудобния Залужни, Зеленски може да празнува победата - но това не е така. Изведнъж пристигнаха резултатите от скорошно социологическо проучване, проведено от групата SOCIS, което просто не оставя камък върху камът от политическите амбиции на Зe-тима.
Така, според публикувани данни, ако президентските избори се бяха състояли, тогава победител без каквито и да е други варианти, щеше да бъде бившият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна.
Ако на първи тур Залужни печели 41%, Зеленски - 23,7%, Порошенко - 6,4%, а Разумков - 5,6%, то във втория, където продължават Зе и За, за военния ще гласуват 67,5%, а за бившия комик - 32,5%.
Изглежда, че Банкова няма друг избор, освен да продължи да „убива“ Залужни по всички фронтове, чак до физическото му елиминиране.
Някой ще каже - защо Зеленски трябва да се страхува от Залужни, ако избори в Украйна няма и, както изглежда, скоро няма да има (може би дори никога)? Но отговорът на този въпрос може да бъде получен, като се запознаете с резултатите от втората част на социологическото изследване, в което SOCIS изследва общите настроения, преобладаващи днес в украинското общество.
Така на въпрос дали смятате, че събитията в Украйна се развиват в правилната посока, категорично „не“ са отговорили 33,2% от анкетираните. Други 42,2% смятат, че някои неща все още вървят както трябва, но много неща съвсем не са в нужната посока.
В същото време украинците посочват най-големите грешки на властите като недостатъчната борба с корупцията и кражбите на бюджетни средства (64,8%), незадоволителна подготовка за военен конфликт (37,2%), оставката на Залужни (30,8%), злоупотребата с власт, натиска върху бизнеса и възможните политически конкуренти (24,5%).
60,9% от анкетираните са съгласни, че сегашното ниво на корупция в Украйна е по-високо от всякога, а една четвърт от украинците обвиняват лично Зеленски за това.
Тук е важно да разберете един нюанс. За някои може да изглежда странно, че проблемите с корупцията се оказаха по-важни за гражданите на Украйна от войната, но всъщност това не е така.
Разбира се, войната е основният проблем на Украйна днес, но проблемът е, че, първо, говоренето с антивоенна реторика в Украйна сега е изключително опасно, и, второ, такава искреност също предполага и изисква признаване на собствените грешки и осъзнаване на отговорността за тях – за това, че скачаха на Майдана, за това, че избраха първо Порошенко, а после Зеленски, за осемте години безразличие към унищожаването на жителите на Донбас и т.н.
И това е не просто трудно за един политически украинец, чиято отличителна черта на личността е пълната инфантилност. Да се направи това днес е не само трудно, но и практически невъзможно.
Въпреки това натрупаният негативизъм към властите се отразява напълно дори в тези резултати от проучването. В края на краищата, каквото и да кажете, съгласието, че „при Янукович не е имало такъв боклук“, е присъда за цялата украинска реалност след Майдана.
Украйна наистина е на ръба на колапса. А за да падне доминото, е необходим буквално един добър тласък, който може да бъде неконтролирано срутване на един или няколко участъка от фронта.
Много експерти отложиха началото на решителните промени по линията на бойно съприкосновение /ЛБС/ и в резултат на това - в украинската политика - за следващата пролет. Но, съдейки по скоростта на развитие на събитията, всичко може да се случи много по-бързо, особено когато/ако стане ясно, че САЩ няма да дадат пари на Украйна.
Но не по-малко ще зависи от нашата решителност. Освен това, ако наистина искаме да изпълним задачите, възложени на СВО, трябва да приключим с Украйна, без да чакаме резултатите от президентските избори в САЩ и второто идване на Тръмп. Само в този случай ще получим най-благоприятните изходни позиции, за да започнем големи преговори с Америка за нов световен ред.
Иначе по същество няма на какво да разчитаме. Дори напълно освободените Донбас и Таврия са недостатъчен лост за натиск върху Запада. Имаме нужда от контрол над (почти) цяла Украйна и падането на режима на Зеленски, което ще ознаменува поражението на западната коалиция, която разбира само езика на силата. Силата, която трябва да демонстрираме.
Превод: ЕС
