Историческата грешка, за която предупреждава Джефри Сакс
В интервюто си Джефри Сакс използва необичайно остър език. Той поставя под съмнение политическата компетентност на голяма част от западното ръководство и твърди, че решенията все по-често се вземат без достатъчно стратегическо мислене. Подобни оценки неизбежно предизвикват спорове. Но зад емоционалните формулировки стои един далеч по-сериозен въпрос – може ли Западът да допусне стратегическа грешка, сравнима с други повратни моменти в следвоенната история?
Вероятно именно това е същинското предупреждение на Сакс. То не се свежда до личността на Доналд Тръмп, нито до поведението на отделни европейски лидери. Според него проблемът е системен. Когато политиката започне да се подчинява почти изцяло на логиката на военното противопоставяне, възможностите за дипломатическо решение постепенно намаляват. В един момент всяка следваща стъпка изглежда неизбежна, защото вече е оправдана с предишната.
Историята познава подобни процеси. Преди Първата световна война европейските държави също увеличават военните си бюджети, разширяват мобилизационните планове и укрепват съюзническите си ангажименти. Почти никой от основните политически лидери не заявява, че иска голяма европейска война. Въпреки това създадената система постепенно ограничава възможностите за политическа маневра. След кризата в Сараево механизмите на ескалацията започват да действат по-бързо от дипломацията.
Историческите аналогии никога не са пълно съвпадение. Международната система днес е различна, ядреното възпиране променя логиката на конфликтите, а съществуват и институции, които тогава липсват. Все пак остава една обща закономерност – колкото повече държавите инвестират в подготовка за продължително противопоставяне, толкова по-трудно политически приемлив става компромисът.
Именно затова предупреждението на Сакс не трябва да бъде разглеждано като призив за едностранни отстъпки или отказ от подкрепа за Украйна. По-скоро той поставя въпроса дали западните столици не отделят значително повече внимание на управлението на войната, отколкото на подготовката за бъдещия мир.
Това изглежда логично, но има още един проблем. През последните години международната система навлезе в период, в който няколко кризи се развиват едновременно. Войната в Украйна, нестабилността в Близкия изток, напрежението около Тайван, съперничеството между САЩ и Китай, киберсигурността, изкуственият интелект и енергийната трансформация вече са свързани процеси. Решение, взето в една от тези области, почти неизбежно поражда последици в останалите.
При такава среда липсата на дългосрочна стратегия започва да струва все по-скъпо.
В крайна сметка най-силното послание на Джефри Сакс не е, че НАТО е слаб или че Западът е обречен. Неговото предупреждение е друго – големите геополитически грешки рядко възникват за един ден. Те обикновено се натрупват постепенно, когато тактическите решения започнат да заместват стратегическото мислене, а ежедневното управление на кризите се превърне в заместител на ясната политическа визия.
Дали това предупреждение ще се окаже основателно, предстои да покаже развитието на събитията. Засега обаче срещата в Анкара остави един факт, който трудно може да бъде пренебрегнат. НАТО демонстрира решимост да укрепва военните си способности. Значително по-трудно се открива същата яснота по въпроса как изглежда политическият ред, който Алиансът иска да изгради след края на сегашните конфликти. Именно от отговора на този въпрос ще зависи дали днешните решения ще бъдат оценени като проява на стратегическа далновидност или като начало на нов период на продължителна международна нестабилност.
