Анализи

Джефри Сакс: НАТО допуска ли историческа стратегическа грешка?

Д-р Румен Петков 110496 прочитания
Продължение на статията: страница 6 от 6

Истинското изпитание за НАТО предстои

Срещата в Анкара няма да остане в историята с някое сензационно решение. По-вероятно е тя да бъде запомнена като още една стъпка в ускорената трансформация на НАТО – от съюз, концентриран върху колективната отбрана, към организация, която все по-често трябва едновременно да управлява продължителна война в Европа, нестабилност в Близкия изток и нарастваща глобална конкуренция с Китай.

Именно в тази среда предупреждението на Джефри Сакс придобива по-широко значение. Независимо дали човек споделя неговите оценки, трудно може да се отрече, че днешната международна система се намира в период, в който всяка стратегическа грешка би имала далеч по-тежки последици, отколкото преди две или три десетилетия. Светът вече не е еднополюсен, икономическите зависимости са много по-дълбоки, а технологиите съкращават времето за вземане на решения до степен, която увеличава риска от политически и военни грешки.

Парадоксът е очевиден. НАТО вероятно е по-силен във военно отношение, отколкото беше преди началото на войната в Украйна. Същевременно средата, в която този военен потенциал трябва да бъде използван като средство за възпиране, е станала значително по-сложна и по-непредвидима. Военната мощ остава необходим елемент на сигурността, но сама по себе си не може да изгради устойчив международен ред.

През следващите няколко години именно политическите решения ще бъдат определящи. Ако Алиансът успее да съчетае укрепването на отбранителните си способности с активна дипломация и реалистична дългосрочна стратегия, днешният курс може да се окаже успешен. Ако обаче военното планиране окончателно измести политическото мислене, предупреждения като тези на Джефри Сакс ще продължат да набират популярност далеч извън академичните среди.

Историята рядко отсъжда веднага. Обикновено тя дава отговор години по-късно, когато вече е ясно дали политиците са успели да предотвратят следващата криза или неволно са създали условия тя да стане неизбежна.


Още от Анализи

Джефри Сакс: Смяната на президента вече не променя външната политика на САЩ
Анализи

Джефри Сакс: Смяната на президента вече не променя външната политика на САЩ

/Поглед.инфо/ Джефри Сакс поставя неудобен въпрос за състоянието на американската държава: защо шест поредни президенти, независимо от партийната им принадлежност и предизборните им обещания, възпроизвеждат сходна външнополитическа логика? В разговора си с Джордж Галоуей американският икономист търси причината не толкова в отделните личности в Белия дом, колкото в системата около тях — разузнавателния и военния апарат, финансирането на политиката, интересите на оръжейния бизнес и на технологичните корпорации. Оттук започва по-големият въпрос: кой всъщност определя стратегическия курс на Съединените щати?

24.08.2026 12:36
Миършаймър и големият въпрос: Можеше ли войната в Украйна да бъде избегната?
Анализи

Миършаймър и големият въпрос: Можеше ли войната в Украйна да бъде избегната?

/Поглед.инфо/ Защо механизмът, създаден да предотврати войната, в крайна сметка не успя да я спре? Проф. Джон Миършаймър предлага различен прочит на 24 февруари 2022 г.: Русия не е разполагала със силите за завладяване на цяла Украйна и според него първоначално е преследвала ограничена военна цел – чрез натиск да наложи политическо решение за стратегическия статут на Украйна. Анализът проверява тази теза критично: къде Миършаймър е убедителен, къде остават въпросителни и как провалът на възпирането превърна една криза в продължителна война на изтощение.

21.08.2026 07:39
Джефри Сакс: Америка губи света, който сама създаде
Анализи

Джефри Сакс: Америка губи света, който сама създаде

/Поглед.инфо/ Джефри Сакс поставя диагноза, която далеч надхвърля отделните войни и кризи: Съединените щати все още притежават огромна мощ, но все по-трудно превръщат тази мощ в желан политически резултат. От безусловната подкрепа за Израел и трагедията в Газа, през Украйна и тридесет и пет години разширяване на НАТО, до стратегическата зависимост на Европа – зад различните конфликти се очертава един общ въпрос. Може ли Америка да се приспособи към свят, който вече не приема безусловно нейното лидерство? Анализ върху позициите на Джефри Сакс и голямата промяна в световния баланс на силите.

19.08.2026 09:45
Тайван вече не е само фронт на бъдещата война с Китай — той става оръжеен тил на сегашната война с Русия
Анализи

Тайван вече не е само фронт на бъдещата война с Китай — той става оръжеен тил на сегашната война с Русия

/Поглед.инфо/ Тайван вече не е само потенциален фронт на бъдещото американско-китайско противопоставяне. Островът ускорено изгражда военно-технологичен потенциал, а опитът от войната в Украйна започва да придобива пряко значение за подготовката му срещу Китай. По повод тревожните наблюдения на известния китаевед Николай Вавилов анализът проследява една много по-дълбока промяна: как украинският боен опит, тайванската високотехнологична индустрия и западните военно-производствени вериги постепенно свързват два конфликта, разделени от хиляди километри. Превръща ли се Украйна в лаборатория за бъдещата война в Тайванския проток – и започва ли глобализацията да отстъпва място на нови военно-индустриални блокове?

18.08.2026 11:35
Когато военната мощ вече не носи победа: Миършаймър за кризата на американската сила
Анализи

Когато военната мощ вече не носи победа: Миършаймър за кризата на американската сила

/Поглед.инфо/ В разговор с водещия съдия Андрю Наполитано за предаването Judging Freedom проф. Джон Миършаймър поставя един от най-тежките въпроси пред американската мощ: защо САЩ печелят битки, но все по-трудно печелят войните? В този анализ се проследява тази закономерност – от Виетнам, Ирак и Афганистан до Украйна и Иран. Америка остава военна свръхсила, но може ли още да превръща огромното си военно превъзходство в политическа победа?

17.08.2026 12:16
От управленска програма към стратегия за държавност
Анализи

От управленска програма към стратегия за държавност

/Поглед.инфо/ След публикуването на анализа за Управленската програма на правителството до 2030 г. възникнаха въпроси и бяха споделени мнения, които заслужават да бъдат развити. Те отвеждат разговора няколко пласта по-дълбоко: достатъчни ли са добрите институции и правилните икономически решения, ако не е ясно кой формулира дългосрочния национален интерес? Може ли държава без достатъчна политическа субектност да има истинска стратегия? Каква легитимност е необходима за големите реформи, какво означава суверенитет за България в света на взаимните зависимости и може ли която и да е програма до 2030 г. да бъде разглеждана извън най-тежкия въпрос на нашето време – въпроса за войната и мира?

16.08.2026 08:23
Каква България строи Радев: силна държава, индустриална икономика и социален баланс — възможен ли е този модел?
Анализи

Каква България строи Радев: силна държава, индустриална икономика и социален баланс — възможен ли е този модел?

/Поглед.инфо/ Правителството на Румен Радев вече има своята програма за България до 2030 г. – документ с необичайно широк замах: демонтаж на олигархичния модел, реформа на държавата и правосъдието, финансова стабилност, нова индустриализация, технологична икономика, инвестиции, образование, здравеопазване и демографска политика. Зад стотиците конкретни мерки се очертава по-голяма амбиция – промяна на самия модел на развитие. Но разполага ли България с парите, институциите и човешкия ресурс за подобен скок? Този анализ подлага програмата на най-трудната проверка: не какво обещава, а доколко обещаното може да бъде изпълнено до 2030 година.

15.08.2026 09:49
Европа като изчезващ субект: демография, елити, зависимост!?
Анализи

Европа като изчезващ субект: демография, елити, зависимост!?

/Поглед.инфо/ Европа все още е богата, образована и технологично развита. Но достатъчно ли е това, за да остане исторически субект? Демографският срив свива човешката ѝ основа, политическата система все по-често произвежда администратори вместо държавници, индустриалната и технологичната конкуренция се изостря, а зависимостта от външни центрове на сила поставя под въпрос стратегическата ѝ автономия. Тук анализираме една от най-болезнените европейски дилеми: възможно ли е континентът да остане богат и свободен, но постепенно да загуби способността сам да определя бъдещето си? Европа няма да изчезне от картата. Големият въпрос е дали няма да изчезне като самостоятелен център на световната политика.

13.08.2026 14:32