Истинското изпитание за НАТО предстои
Срещата в Анкара няма да остане в историята с някое сензационно решение. По-вероятно е тя да бъде запомнена като още една стъпка в ускорената трансформация на НАТО – от съюз, концентриран върху колективната отбрана, към организация, която все по-често трябва едновременно да управлява продължителна война в Европа, нестабилност в Близкия изток и нарастваща глобална конкуренция с Китай.
Именно в тази среда предупреждението на Джефри Сакс придобива по-широко значение. Независимо дали човек споделя неговите оценки, трудно може да се отрече, че днешната международна система се намира в период, в който всяка стратегическа грешка би имала далеч по-тежки последици, отколкото преди две или три десетилетия. Светът вече не е еднополюсен, икономическите зависимости са много по-дълбоки, а технологиите съкращават времето за вземане на решения до степен, която увеличава риска от политически и военни грешки.
Парадоксът е очевиден. НАТО вероятно е по-силен във военно отношение, отколкото беше преди началото на войната в Украйна. Същевременно средата, в която този военен потенциал трябва да бъде използван като средство за възпиране, е станала значително по-сложна и по-непредвидима. Военната мощ остава необходим елемент на сигурността, но сама по себе си не може да изгради устойчив международен ред.
През следващите няколко години именно политическите решения ще бъдат определящи. Ако Алиансът успее да съчетае укрепването на отбранителните си способности с активна дипломация и реалистична дългосрочна стратегия, днешният курс може да се окаже успешен. Ако обаче военното планиране окончателно измести политическото мислене, предупреждения като тези на Джефри Сакс ще продължат да набират популярност далеч извън академичните среди.
Историята рядко отсъжда веднага. Обикновено тя дава отговор години по-късно, когато вече е ясно дали политиците са успели да предотвратят следващата криза или неволно са създали условия тя да стане неизбежна.
