Авторски
/Поглед.инфо/ Какво ли не се е писало за Тодор Живков, от каква ли не пусия се е стреляло по него безогледно? Но от друга страна и непремерени суперлативи са изливаливърху главата му неговите върлипоклонници. Всички са гледали на него като на мраморна безжизнена статуя, която можеш да засипеш и с цветя, но и с помия. Малцина, да не кажа никой, не се е сещал дори, че той е жив човек, с лични проблеми, които в някои мигове са вгорчвали до немай къде живота му; а той, както можете да прочете по-долу, противно на ширещата се представа, не е бил коравосърдечен, а силно раним човек. Колкото и неприятности да са го връхлитали, той не е изпадал в истерии, преглъщал е всичко и е продължавал от сутрин до вечер да разрешава преди всичко проблеми на най-различни хора, понякога трагични, но не рядко и комични.
13.11.2025 07:05