/Поглед.инфо/ Малцина знаят, че думите "Бял терор" за масовите арести, побои и убийства след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание 1923 г. са употребени за пръв път от Петко Д. Петков в негов вестник, за което е заплашен със съд от режима на Александър Цанков. Днешните "демократи" не обичат да се споменава за престъпленията преди 1944 г. В проектите на МОН за нови учебни програми по история няма и дума за кървавите 1923-1925 г. Там те са определени като "политически противоречия през 20-те години". Тези "противоречия" отнемат живота на хиляди комунисти и земеделци. Един от най-непримиримите им изобличители е Петко Д. Петков. Той е роден на 4 май 1891 г. в София, син е на Димитър Петков - втория след Стамболов министър-председател на България (1906-1907), убит на улицата. Петко Петков е общественик и дипломат, привърженик и по-късно член на БЗНС. През ноември 1923 г. е избран за депутат от Блока на труда, сътрудничи с комунистите. Безгранична е неговата смелост в разобличаването в Народното събрание на режима на Цанков и на кървавите убийства през 1923 г.
Петко Д. Петков е застрелян на 14 юни 1924 г. на ул. "Московска" от Стефан Каркалашев, служител на Обществената безопасност. Зад убийството му стоят военният министър ген. Иван Вълков и организаторът на разстрела поручик Димитър Радев. На пратеника на Борис ІІІ, дошъл да поднесе съболезнованията на царя, майката на Петков - Екатерина Ризова, отговаря: "От тоя дворец, пред вратата на който преди 17 години убиха мъжа ми, а вчера и скъпия ми син, аз съболезнования не приемам!" На процеса срещу Каркалашев тя заявява: "Моя син го уби правителството, военната лига, военният конвент, в които влизат някои от сегашните министри..." Тези, които разплакват дете в майка и колят народа си както и турчин не го е клал, никога не са предадени на съда от Цар Борис ІІІ, дори когато е бил всесилен, напротив, той ги толерира и издига на важни обществени и държавни постове. Най-окървавените - Славейко (Злодейко) Василев става Негов министър, а Кочо Стоянов – царски генерал. Самите те са напълно наясно с планините от грехове, които носят на раменете си - и двамата се самоубиват на връх 9 септември 1944 год.
Предлаганата със съкращения стенограма не е от най-известните и дава пълна представа за личността на Петко Д. Петков и за изстъпленията на Белия терор в средата на 20-те години на миналия век.
Стенографски дневници, 21 обикновено народно събрание
86. заседание
сряда, 21 май, 1924 год.
[… ] П. Петков (з): Още след 9 юний, когато правителството извести, че идва в името на принципите на реда, на законността, на свободата в конституционност, всички граждани бяха изненадани да видят, че в България започва да се закрепва един режим на безредието, на беззаконието, на нарушенията на конституцията, сам аз съм изброил досега 27 нарушения на конституцията, скоро няма да остане нито един член от конституцията ненарушен), един режим на най-голямото погазване на гражданските и политически свободи, какъвто нашето минало не познава.
Още след 9 юний вие знаете какви събития преживя България. Вие знаете как един министър-председател бе повален, съсечен и как до днес на този министър-председател и гроба не знаем къде е. Вие знаете как друг един бивш министър – Спас Дупаринов – бе заклан и хвърлен през прозорците на влака като се каза, че бягал, но когато го погребваха, хората видяха раните, които му са нанесени от ножове, вътре във влака. Вие си спомняте всички за извличането на главния редактор на „Земледелско знаме". Стоян Калъчев, и Крум Попов, кмет на гр. София, и за избиването им край гр. София. Вие си спомняте за вдигането с камионетка посред бял ден от гр. София на п. Михайлов и на Радослав Нотев и тяхното убиване там някъде към Кюстендил. Вие знаете и за убийството на Цвятко Аврамов, републиканец от Земледелския съюз, той погина също татък към Горна Джумая. И кои ли не. От Постоянното присъствие на Земледелския съюз има днес само един жив – Мико Петков – защото е инвалид с един крак. Всичко друго отиде на онзи свят Да изброявам ли всички убийства, които станаха в цяла България? Да споменавам ли, че след 9 юний вие хвърлихте повече от 50.000 души български селяни в затвора, че поставихте вън от законите Земледелския съюз, че днес няма сдружен земледелец, който не е минал през затвора, който да не е ял бой, кой да не е бил разкарван тъй, както бивши народни представители бяха разкарвани за посмешище на хората в бъчви.
А. Пиронков (д.сг): Хвърлихте ги вие. Вие ги пратихте да мрат за чуждо злато.
П. Петков (з): И след това поставихте под терор всички села в България, дето пратихте да ги изтезават разни шпиц команди. Когато целият този режим се закрепи, когато с тоягата, с пушката и с ножа се наложи на България този непоносим режим, вие се уплашихте, че хората от Земледелския съюз, на които всичките вестници бяха спрени, на които никаква агитация не се позволяваше, ще гласуват в знак протест за комунистите, и вие решихте да завършите специалната борба с още един удар срещу другия противник – Комунистическата партия, защото вие се бояхте,че в предстоящите избори Комунистическата партия ще излезе силна. И затуй дойдоха септемврийските събития, когато вие освен петдесетте хиляди земледелци, кои бяха натикани в затворите, натикахте още 30 000 души комунисти по цяла България. Не ви стигнаха затворите, не ви стигнаха училищата и казармите, та отидохте дори в частни здания и в подземия да туряте арестуваните...
К. Пъдарев (д. сг): Къде беше ти тогава? На кой таван се кри?
П. Петков (з): И ако търсите отговорност за оня терор, за оня полицейски режим, който съществуваше преди м. септемврий, тая отговорност е на ония от тая маса (Сочи министерската маса), които създадоха онова управление в България, което в цяла Европа е кръстено „белия терор”, които създадоха онова управление, което накара хора като Анатол Франс, първия писател на Франция, като Максим Горки, известен руски писател, да издигнат глас на протест пред интелигенцията на целия свят; които създадоха онова управление, което накара Антон Страшимиров, български писател, известен на всинца ни, който не е дружбаш, да се провикне, че българският народ е клан така, както турци не са го клали. И наистина, г. г. народни представители, жертвите на баташките кланета са 3 хиляди души, а ние не знаем колко са жертвите от септемврийските и юнските събития. Ако можем да вадим заключения от това, което се публикува в чуждата преса, те възлизат на 10 – 12 хиляди души, които са паднали не във време на сражение, а са паднали, г. г. Народни представители, след сражението. Във време на сражение аз разбирам да се убиват едни други, но не след сражението, при потушаването да се убиват пленените възстаници и даже да има жертви там, където не е имало никакъв бунт, както стана в Пловдив, Пазарджик и Самоков, където са избити маса хора от властта.
С.[ лавейко ] Василев (д.сг): Ти си анормален тип! Лъжец с лъжец! Какво е станало там? Мискин, мръсник такъв.
П. Петков (з): Картините ни напомнят нещо повече от турските изстъпления. Народните представители от Свищовско могат да ви кажат, че живи и убити хора са хвърлени в Дунава.
С. Василев (д. сг): Турчин да бъде на тая трибуна, няма така да говори – подлец с подлец!
П. Петков (з): Има хора бесени по стълбовете, а имало е и хвърляне на хора от скалите над Лакатник долу в реката. Има избивания на цели групи от картечници и ножове. Това предизвика цяла Европа
X. [ристо] Силянов (д. сг): Това е урок, за да не правите бунтове други път. Без такива изстъпления не може една гражданска война.
Ц. Бръшлянов (д.сг): Вие сте интелектуалните виновници за това. Ние скърбим за тази кръв много повече от вас.
П. Петков (з): Г. г. народни представители! Историята не дава пример на бунт и революция, предизвикани с речи. С речи революции не се предизвикват. Вие, които сте били офицери, знаете през войната колко мъчно беше да накараш един взвод да стои срещу огъня; какви усилия, каква пропаганда трябваше от страна на един офицер, за да може да поведе своята рота, своя взвод, когато снаряди падат. Вие, които, знаете това нещо, кажете ми, как е възможно да накарате същия този българин да излезе от дома си, да вземе оръжие в ръка и да отиде в Балкана да се бори и да мре, като остави жена и деца? Кажете ми как става това нещо? Това нещо става само тогава, когато на населението е дошло до гуша, тогава, когато хората предпочитат да умрат, отколкото да търпят един режим. Това ставаше през турско време, когато нашите хайдути пазеха нашата свобода. Това ставаше и в Македония. Това стана и в България, където мнозинството на българския народ на два пъти грабна оръжието, за да брани свободите си, честта си и имота си.
Председателствуващ д-р Б. Вазов: Аз ви забранявам да хвалите бунтовете, против държавата и против българския народ.
[…] Д-р Й. Фаденхехт (д. сг): Я кажете нещо за убийството на Александър Грекова или за атентата в театър „Одеон". Безсрамник такъв!
Д. Мишайков (д. сг): Кажете, кой го уби?
П. Петков (з): Вие имате всичката сила днес в ръцете си – открийте убиеца на Александър Греков, намерете го.
Д-р Й. Фаденхехт (д.сг): Но вие убихте и убийците, за да прикриете престъплението. Не ви е срам! Фактът, че можете да говорите тук от тази трибуна, показва, че други са сега времената.
Н. Найденов (д.сг): (Показва в. „Слово" с лика на А. Греков). Още не сте загубен г. Петков – зачервихте се.
[…] П. Петков (з): По този начинв по-голямата част от околиите и в част от окръзите ние не можахме да заверим листитеси. При последните избори за окръжнисъветници става същото. От Плевенскияокръг само в една околия има заверени листи; в Търновско в три околии няма заверени листи. И това не е изключение, а е система: навсякъде окръжни управители, околийски началници, пристави, стражари насилваха; навсякъде се действуваше под една ръководна пръчка, за да се изнуди волята иа българския народ, за да може с едни полицейски избори да се оправдаете пред Европа и да кажете, чепревратът бил народно дело. (Силни възражения от сговористите), Това целехте вие, въпреки
че знаехте всички, че това не беше народно дело, а беше делона едно малцинство, насочено срещу властта тогава на мнозинството.
След това арестите. Арестите, г. г. народни представители, пред изборите: бяха систем навсякъде. Във време на окръжните избори, както и в изборите за народни представители, почти нямаше околия, където да няма с десетки наши хора арестувани, и по голямата част част от кандидатите ни бяха арестувани.
Председателствуващ д-р Б. Вазов: Свърши Ви се времето, г. Петков.
П. Петков (з): Г. председателю! Дайте ми десет минути. Имам правото. Аз съм единственият оратор на групата по въпроса. Г. Влайков говори 50 минути.
Председателствуващ д-р Б. Вазов: Нямате повече думата!
П. Петков (з): Тогава ще взема думата по другите параграфи. Аз моля да ми се даде думата още за малко, за да довърша.
Председателствуващ д-р Б. Вазов: Има думата народният представител г. Ванко Георгиев.
П. Петков (з): Защо е тая неправда?
Председателствуващ д-р Б. Вазов: Няма неправда, а има правилник. Нямате повече думата! Слезте от трибуната! Само 20 минути имате право да говорите.
С. [лавейко] Василев (д. сг): Недейте прави тази чест на този луд човек. (Към П. Петков). Слез от там бе, идиот, разбойник! Ти нямаш българска кръв; ти си турчин, или не знам какво! Разбойник с разбойник! Вие предизвикахте българския народ! Скот със скот такъв! И тук четеш морал!
[…] П. Петков (з): Аз ше продължа речта си само една минута и Ви моля да ми позволите да се изкажа.
Председателствуващ Д-р Б. Вазов: Не, не може. […]
Дума
