/Поглед.инфо/ (Каква „нова политика“ предлага Институтът за отговорна държавна политика Куинзи“?)
„Америка „не ще ходи в чужбина в търсене на
чудовища, които да унищожи“
Джон Куинзи Адамс
(Джон Куинзи Адамс е шестият президент на САЩ в периода 1825-1829 г.
Той е най-големият син на на втория президент на САЩ в периода 1797-1801 г.
Джон Адамс и първата дама Абигейл Адамс.Един от добрите професионални
дипломати в страната преди да стане президент. Подкрепя политиката на петия
президент на САЩ Джеймс Монро, чийто принципи, изразени чрез лозунга
„Америка за американците“ стават основополагащи за дълго време във
външната политика на САЩ.)
На фона на нарастващото напрежение в международен стопански, военно- политически и геополитически план, като следствие от политиката на днешния президент на САЩ Доналд Тръмп, в самите Щати протичат интересни и изключително показателни процеси.В случая става дума за създаването на нова платформа за анализи, прогнози и лобиране на политики, т.нар. Институт за отговорна държавна политика Куинзи(Quincy Institute for Responsible Statecraft). Институтът смята да отвори врати през септември 2019 г. като през есента ще се осъществи церемонията по официалното откриване на този нов мозъчен център.
Институтът носи името на шестия президент на САЩ Джон Куинзи Адамс, твърд последовател на доктрината Монро, т.е. на т.нар. „изолационистка политика“ на САЩ. В статия в „Бостън Глоуб“ със заглавие „С учудващ обрат Джордж Сорос и Чарлз Кох се обединяват, за да прекратят политиката на САЩ за "вечна война"“ от 30 юни 2019 г. с автор Стивън Кинзър (Stephen Kinzer), който е старши изследовател в Уотсъновския институт за международни и обществени проблеми (Watson Institute for International and Public Affairs), към Университета Браун(Brown University) се цитират думите на този шести президент, който в реч по случай Денят на независимостта на Щатите през 1821 г. изрича следното:„Америка „не ще ходи в чужбина в търсене на чудовища, които да унищожи.Тя желае свободата и независимостта за всички. Тя ще защитава и ще ръководи единствено себе си.“(Вж. в https://www.bostonglobe.com/opinion/2019/06/30/soros-and-koch-brothers-team-end-forever-war-роlicy/WhyENwjhG0vfo9Um6Zl0JO/story.html), последно влизане 01.08.2019 г.). В тази връзка Стивън Кинзър твърди, че „Институтът Куинзи ще прокарва външна политика основана на принципа „живей и дай на другите да живеят“.(Пак там).
Какви са целите на Институт Куинзи – обявени и необявени
В главата на вече създадения сайт на Института Куинзи се отбелязва: „Институтът Куинзи насърчава идеите, които отдалечават американската външна политика от безкрайната война и водят към енергична дипломация, преследваща международен мир“.(Вж. в https://quincyinst.org/, последно влизане 01.08.2019 г.). В самокритичен тон, в материал, в който е отразено нещо като „Верую-то“ на този „мозъчен център“, се казва, че „Външната политика на Съединените щати се отдалечи от всякакво обосновано схващане на интересите на САЩ, както и от зачитането на правата и достойнството на човечеството. Политическите лидери (на Щатите - б.м. Н.С) все по-често разполагат военните сили по скъп, контрапродуктивен и безразборен начин, като нормализират войната и третират въоръженото доминране като самоцел.
Освен това голяма част от външнополитическата общност във Вашингтон се е поддала на интелектуална летаргия и дисфункция. Тя потиска или избягва сериозни дебати и не успява да ангажира политиците и коментаторите да бъдат отговорни за катастрофалните си политики. Тя е загубила доверието на американската общественост. Резултатът е външна политика, която подкопава американските интереси и тъпче американските ценности, като същевременно жертва онова доверие, които САЩ вече са завоювали.
Институтът Куинзи е насочен към действие мозъчен тръст, който ще постави основата на нова външна политика, съсредоточена върху дипломатическата ангажираност и сдържаност в използване на въоръжена сила. Настоящият момент представлява възможност, която се отдава един единствен път на едно поколение да съедини в едно прогресисти и консерватори и да постави външната политика на САЩ на разумна и хуманна основа. Настоящите обстоятелства в нашата страна го изискват.“ (Пак там).
«Това е много голямо събитие – ни убеждава Трита Парси, бивш президент на Националния ирано-американски съвет и съучредител на Quincy Institute. – …Ние имаме намерение да поставим под съмнение основите на американската външна политика, нещо, което не се е случвало най-малко през последния четвърт век». (https://www.bostonglobe.com... /opinion/2019/06/30...). „Институът Куинзи – добавя от своя страна полковникът от запаса Ендрю Басевич/Andrew Bacevich/, който е известен антивоенен публицист – кани прогресисти и консервативни противници на интервенционизма да разгледат нов, по-малко военизиран подход към политиката. Ние сме против безкрайната, контрапродуктивна война. Ние искаме да върнем на външната политика стремежа към мир»(Пак там).
Тук ще споменем, че сред съучредителите на Институт Куинзи са също така редица известни американски експерти като Сюзън Ди Маджио/Suzanne DiMaggio/, която отстоява позициите да се продължава с преговорите като алтернатива на конфликтите с Китай, Иран и КНДР, професорът историк и есеист от Колумбийския университет Стивън Вертхайм /Stephen Wertheim/ и други.
Тези и други мнения, както и наличието на такива фигури като гореспоменатите карат авторът на статията Стивън Кинзър да се надява, че Институтът Куинзи «ще се обяви за извеждане на американските войски от Афганистан и Сирия; за връщане към ядрената сделка с Иран; за по-малко агресивен подход към Русия и Китай; за прекратяване на кампаниите за смяна на режимите във Венецуела и на Куба; за рязко съкращаване на отбранителния бюджет».(Там). По този повод може само да се коментира, че явно не са се свършили честните, но ако не наивни, то поне силно желаещи нещо да се случи и поради това вярващи в това, което желаят да се случи, хора.
Хората и силите зад Института за отговорна държавна политика Куинзи
Това, което прави изключително знаменателно създаването на Института Куинзи е факта, че в основата на създаването му е изключително странен на пръв поглед съюз. От една страна сред донорите основатели е „Отворено общество“ на милиардера Джордж Сорос(на 178 място в света с 8.3 милиарда долара/вж. https://www.forbes. com/billionaires/#4386f733251c/, последно влизане 03.08.2019 г.), а от друга Чарлз Кох, един от братята Кох.
За прогресиста, както днес се самоназовава т.нар. „ляв либерал“ като Сорос, както и за неговото „Отворено общество“ едва ли има нужда да се коментира. Тъй като са достатъчно известни както личността му, така и дейността на създаденото от него общество. За родоначалници на идеята за „Отворено общество“ са сочени френския философ от полско-еврейски произход Анри-Луи Бергсон (Henri-Louis Bergson) и британския философ от австро-еврейски произход сър Карл Попър (Sir Karl Raimund Popper). Самият Попър твърди, че идеята за „Отвореното общество“ е заимствал от Елада в частност от Атинската демокрация. Той заявява че тази идея е по-скоро научна, отколкото политическа. „Отвореното общество“ той противопоставя на „затворените, тоталитарните общества“, при което слага знак на равенство между фашизма и страните на социализма, които той нарича „комунизъм“.
В своя фундаментален труд „Отвореното общество и неговите врагове“ (The Open Society and Its Enemies ), издадена за пръви път през 1945 г. в Лондон, Попър утвърждава, че „Отвореното общество“ е такова, в което индивидите се сблъскват с лични решения", за разлика от "магическото или племенното или колективистичното общество"(вж.Popper, K., The Open Society and Its Enemies, Volume One (Routledge, 1945, reprint 2006), chapter 10, part I). Идеите са идеи, но те стават движеща сила, когато са материално подкрепени. И ето го Джордж Сорос (George Soros). Роденият през 1930 г. като Schwartz György в Будапеща Сорос е американски спекулант от унгарско-еврейски произход. Той е известен още като „Човекът, който разби Банката на Англия“.
Фондацията на Сорос „Отворено общество“ е щаб-квартирата на паяжина, която обхваща много страни и континенти. Както се заявява в някои открити източници до 2017 г. неговите дарения „за граждански инициативи за намаляване на бедността, повишаване на прозрачността, за стипендии и университети по целия свят“ е на сума 12 милиарда щатски долара(вж. „George Soros: Hungarian government posters 'anti-Semitic'". BBC.com, последно влизане 11.07. 2017 г.). Фактически това прави „Отвореното общество“ на Сорос ключов финансов източник за т.нар. „Нежни/цветни, кадифени/ революции“ като проява на т.нар. „Мека сила“(Softpower).
Що се отнася до Чарлз Кох, той заедно с брат си Дейвид сасобственици и ръководители на втората по големина след Каргил (Cargill, Incorporated) частна компания в света – Koch Industries. Тя представлява мултинационална мултиотраслева корпорация – конгломерат, в която работят 120 000 човека в 60 страни, като половината от тези хора работят в САЩ.Компанията и нейните дъщерни дружества участват в производството, рафинирането и дистрибуцията на нефт, химикали, енергия, влакна, междинни продукти и полимери, минерали, торове, целулоза и хартия, химическо технологично оборудване, фермерство, финанси, търговия със стоки и инвестиции. Съгласно списъка на милиардерите на сп. Форбс /Forbes/ за 2019 г. братята Чарлз Кох и Дейвид Кох всеки с 50.5 милиарда долара си раделят 11-12 -то място в света по размерите на своето богатство (https://www.forbes.com/billionaires/#7870cb75251c, последно влизане 03.08.2019 г.).
Чарлз и Дейвид Кох в идеологически план са известни десни консерватори в типично класически консервативен стил. Преди време са основни поддръжници на кандидатурата на Доналд Тръмп за президент. Тяхната роля за неговата победа в изборите за президент е неоценима. Но между тях и Тръмп постепенно се появява пукнатина и днес те са негови противници вместо спонсори и поддръжници.
Благодарение на донорство за създаването на Куинзи Институт са събрани досега 1.8 милиона долара, от които по 0.5 милиона са дарили Фонд „Отворено общество“ и Фонда на Кох, а 800 хиляди долара са дошли от други спонсори. Сътрудничество между десните консерватори Кох и прогресиста Сорос върви и по друга линия. Става дума за спонсорирания от „Отворено общество“ проект „After Charlottesville“, към който се присъединява и Чарлз Кох. Както е известно, през август 2017 г. в американския град Шарлотсвил се провежда факелно шествие на крайни десни националисти и куклуксклановци. Това шествие предизвиква протестни бунтове на населението на града срещу шествието и сблъсъци на крайно десните с полицията. По-късно се ражда проекта „След Шарлотсвил“, във връзка с който се провежда среща в Сан Франциско. Представители на Института Чарлз Кох и Лигата за борба с клеветата(Anti-Defamation League/ADL/, известна преди като Лига за борба с клеветата на Бнай Брит/Anti-Defamation League of B'nai B'rith/ представлява международна еврейска организация базирана в САЩ. ADL заявява, че нейната мисия е „[борба] срещу антисемитизма и всички форми на фанатизъм, [защита] на демократичните идеали и [защита] на гражданските права за всички“, като прави това чрез „информация, образование, законодателство и застъпничество“/вж.www.adl.org/, последно влизане 02.08.2019 г.), както и лидерите на технологични компании като Eventbrite, Mozilla, Pinterest, Patreon и Airbnb, се присъединяват към този проект. Ето как постепенно се изгражда синтезът между леволибералния Сорос и дясноконсервативния Кох.
Вместо заключение
Робърт Вензъл /Robert Wenzel/ от Института на Рон Пол за мир и просперитет /The Ron Paul Institute for Peace and Prosperity/ коментира по следния начин създаването на Института Куинзи: „За мен изглежда, че Институт Куинзи е просто начин за позициониране срещу Тръмп, а не реално противопоставяне на войната...И Чарлз, и Джордж виждат в грубия и обиден стил на омразния им Тръмп слабост, която те могат да използват, като призовават за отговорна държавна политика /statecraft/. Всъщност това, което те в действителност провеждат е Политиката на Дълбоката държава /Deep Statecraft/.
След като Тръмп бъде изхвърлен от политиката, принципите на „живей и остави другите да живеят“, както и "енергичната дипломация“ ще бъдат взривени в Института Куинзи“(вж. в Robert Wenzel. SHOCKER: Charles Koch and George Soros to Team Up and Form Foreign Policy Institute в http://ronpaulinstitute.org/archives/featured-articles /2019/july/01/shocker-charles-koch-and-george-soros-to-team-up-and-form-foreign-policy-institute/, последно влизане 01.08.2019 г.).
Ние ще изкажем едно друго мнение по повод на създаването на Институт Куинзи за отговорна държавна политика като съвместно дело на „леви“ неолиберали, т.нар. прогресисти в лицето на „Отвореното общество“ на Сорос и десните консерватори като Института Кох и хората, около Чарлз Кох. Според нас това „съвместно дело“ не само изразява вътрешнополитическите процеси в САЩ на борба на „Дълбоката държава“ срещу „президента-дисидент“ Доналд Тръмп, но то е отражение на важни промени в глобалния геополитически баланс.
Става дума за няколко момента, а именно:
-
Завръщането на Русия на световната сцена като ключов геополитически играч в резултат на изпреварването на САЩ в съвременната спирала на надпреварата във въоръжаването с нов клас стратегически оръжия в лицето на хиперзвуковите такива;
-
Стратегическото партньорство между РФ и Китай, превърнал се междувременно в мощна геоикономическа сила, съпоставима със САЩ;
-
Относителното отслабване на Запада, както в лицето на САЩ, но също така и на Западна Европа предвид системната криза на господстващия в тях неолиберален модел на функциониране;
В един миг от историческа гледна точка рязко се наклониха везните на силите не в полза на същия този съвкупен Запад. Той след разпада на СССР бе обявил за „края на историята“, т.е. за своето неоспоримо и вековно доминиране. Обаче възникна едно „НО“, изразено чрез гореспоменатите три момента. При тези нови условия за част от външнополитическите кръгове на САЩ става ясно, че трябва да се осъществи преформатиране на външната политика. Досегашният агресивен натиск, съпроводен с военна заплаха, „вечната война“ по терминологията на Института Куинзи става опасен за самите Щати. Ето защо Институтът Куинзи следва да стане мозъчен център, който да генерира идеи, концепции и да разработва работещи платформи и модели за тази нова преформатирана външна политика. Каква може в действителност да бъде тази политика? Нашият народ има хубава поговорка, която казва, че „Вълкът козината си мени, но нрава - не!“ Като се има предвид, че в основата на Институт Куинзи е нашият стар „познат“ Сорос може с висока степен на вероятност да се очаква, че ше се залага на „меката сила“.
Съответно може да се прогнозира за нови „мутации“ на „Нежните революции“, доколкото спрямо досегашните форми в световен план се създаде определен имунитет. Опитът в Източна Европа, в Близкия Изток, а и по други континенти и страни, показва, че те в много случаи се оказват значително по-нискоразходни и едновременно с това по-продуктивни от пряката въоръжена намеса.
Е, това не изключва напълно манипулиране на въоръжени конфликти от типа на „прокси-войните“ (proxy wars). Т.е. войните с помощта на „чужди ръце“, особено ако за посредника, който воюва за тебе, не ти е жалко, а даже обратното. Примери много – страните от бивша Югославия, Украйна и... за съжаление нашата мила Родина. Тя също не може да бъде изключена от числото на такива „прокси-съюзници“. Затова не ни остава нищо друго освен да перефразираме малко Юлиус Фучик и да кажем: „Хора, българи, обичам ви, бдете!!!“
