Уважаеми другарки и другари,
Първото изречение беше, че сме направили добра и позитивна кампания. Лично аз не смятам, че беше добра. Че беше позитивна, може би е вярно, но не беше добра. Аз мисля, че това беше една от най-слабите кампании, които сме правили, поне така изглеждаше в публичното пространство и такова е впечатлението в много хора, с които съм говорил. Разбирам, че за това има основание Ковид и изменените обстоятелства, но в същото време други партии не се спънаха в Ковид, а напротив – вдигнаха с 50% резултата си, а ние свалихме с 40%. Пак се връщам към тезата, че това е исторически спад на БСП, който от 80 години насам не се е случвал,дори на под половин милион избиратели, някъде от преди Втората световна война датира подобен резултат. Исторически спад, което се нарича провал, но пак казвам, това не е обикновен провал, това е изключителен провал. Това е моята оценка, може да не съм прав. Вашата оценка, другарко Нинова е, че има причини за загубата. Те се различават очевидно. Причините за загубата според Вас се коренят в Ковид, в купуването на гласове, в „Има такъв народ“ и Мая Манолова, във вътрешнопартийната опозиция, която умишлено е саботирала, в някакви нахалници, които са играли за преференции вътре в партията, в протестите, в отношението към протестите, където нещо са се разделили гласовете, в това че ние сме партия на статуквото според ония мръсници отвън.
Между всичко това, което изредих има две неща, които и на мен ми говорят нещо и това е, че има грешни водачи и грешни граждански квоти. Така беше изредено от Вас. Това бяха причините, които Вие казахте. Аз виждам нещата по съвсем друг начин. Ковид- криза имаше и за” Има такъв народ”, ковид криза имаше и за Мая Манолова, но те направиха неща, които не са правили досега. Защо за БСП Kовид- кризата се оказа с минус два пъти в гласовете – ами не заради това. Заради всичко, което правихме преди това. Ако повдигнем сега въпроса, да си говорим конкретно колко грешна ни е била кампанията, защото тя беше грешна, но това не е големия ни проблем. Големият ни проблем беше поведението, което имахме предишните 2 или 3 години, и което, ако изобщо участвам все още в цялата тази работа, е защото се надявам по някакъв начин да се промени, но не виждам никаква промяна. Правим абсолютно същото, което направихме миналия път. Внасяме същите закони, които вече сме внасяли и не са ни приети. В същото време, обаче, по никакъв начин – говорим за консолидация, ама Вие разбирате консолидация около Корнелия Нинова, а аз разбирам консолидация в партията. А тези две неща, другарко Нинова, се различават. Различават се и резултатите за тези избори са именно, защото Вие не постигнахте консолидацията в партията. Защото Вие обърнахте БСП в личен проект. А БСП не е и няма да стане личен проект. И тя може да изчезне преди да успеете да го осъзнаете, защото ако сега – някой тук каза, че Станката Владимиров бил много кофти човек, защото бил казал, че много зле ще се представим на избори. Ще стане още по-кофти, като Ви кажа, че ако след 3 или 6 месеца има избори, ние и 30 депутата няма да стигнем, защото процесите, които се движат не се обръщат. Те продължават по същия начин и нищо хубаво няма да се случи, когато продължаваме по същия начин. Какво очакваме, когато 3 пъти правим едни и същи грешки? Защо очакваме на четвъртия път да стане друго? Става същото и това ни е резултата в момента. Председателите се събрали и Ви казали един куп неща. Аз първо мисля, че не председателите са тези, които трябва първо да Ви го кажат, а Националния съвет. Дано да има някакво обсъждане тук. Няма нужда да ме апострофирате от място, аз все пак искам да кажа нещата тук и да чуя вашите реплики към мен после, защото после да не кажете, че съм го казал навън, а не тук. Аз трябва да го кажа тук и да ви чуя какво ще кажете отсреща и да преценя имаме ли еднакъв път с някои от вас или не. За първи път виждам хора в партията, с които нямаме общ път. Слава Богу не са всички, но за първи път виждам, че се разминаваме диаметрално. Председателите казват някакви неща. Аз лично имам коренно различно мнение от това, което са казали председателите. Никак не съм съгласен с това, че оставката на ИБ е грешка. Тя беше задължителна. Още по малко съм съгласен с това, че не трябва да има оставка на председателя, защото БСП през последните няколко години стана лидерска партия-очевидно за всички. И когато понесеш най-тежката загуба в историята,няма как председателят да не носи отговорност за нея. Честно казано аз не смятам, че единствената възможна отговорност е през оставка, аз по-скоро се притеснявам за това, дали ще си дадете рано или късно сметка, че това което правите в момента наистина има исторически измерения и че ако недай си Боже, аз съм прав и на следващи избори имаме не 43, а 30 депутата – дай Боже да не съм, това означава ликвидация, другари. Аз не зная как спите с тази мисъл и най-важното бих приел, ако всичкото това водеше до някакви изводи и промяна в поведението, но очевидно е за всички, че не води. То си продължава повече от същото. Вие ме убеждавате, както видяхме досега – виновни са всички други, само не тези, които трябва да понесат отговорността. Пак казвам, не държа дали ще подадете оставка или не, това е личен акт, но дали НС и всички ние носим отговорност за бъдещето на партията, това вече всеки от нас, дето седи тука, включително и тези, които не са доволни от изказването ми – ние носим тази отговорност. В края на краищата, ако се окаже, че ние вървим надолу на следващите избори, тази партия е наша отговорност. На 130 години партия, която е била в нелегалност, накрая може да се окаже, че всичко, което три поколения седесари не можаха да направят, ние тук, заедно със собствените си компромиси, ще го направим за няколко месеца. Това е отговорността. И тук вече, като казвам, че това е лидерска партия, имам само още един въпрос: Този въпрос е към хората, които стоят около Вас, другарко Нинова. Защото добре – Вие сте решили, че сте лидер, значи решили сте го, значи така ще си действате, както решите. Хора, а вие не виждате ли какво става? Няма ли някой…кое е по-важното, да станем депутати за още един мандат, или да спасим малкото, което е останало от партията? Защото с тези компромиси, които правим, мисля че няма къде да стигнем другаде. Той е написан пътя и не го пиша аз, вие го пишете. Последното ми изречение – винаги съм говорил за това, че в политиката има някакъв праг на гнусливост. Всеки политик се отличава от другия по това, къде му е прага на гнусливост. Къде са онези червени линии, които той няма да мине. Е, другарко Нинова, с Вас прагът ни на гнусливост се различава много. Ние просто имаме различни светогледи.
