Уважаеми другарки и другари
делегати на XIV-ата Конференция на Софийската градска организация на БСП,
В навечерието сме на нови парламентарни избори, този път предсрочни. Изборите, както е известно, ще се проведат на 11 юли, т.е. след малко повече от месец. Това изисква от всички нас, не само да сме се поучили от грешките и пропуските, допуснати в предходната кампания за редовните парламентарни избори, но и да сме мобилизарани да поемем или да участваме със сериозни позиции в управлението на страната.
Анализите на районно, градско и национално равнище показват, че на парламентарните избори от 4 април БСП претърпя тежка загуба. За първи път през трите десетилетия след промените, и то след седемгодишен период в опозиция, БСП получи толкова съкрушителен резултат - 480 хил. гласа, а това означава, че сме получили с 25 хил. по-малко, отколкото на парламентарните избори през 2014 г. след управлението на Орешарски, обявени от председателя на партията за катастрофални.
Трезвата преценка разкрива, че сривът на доверие към БСП на изборите от 4 април, наистина е безпрецедентен, особено в големите градове, където е съсредоточен трудовият потенциал на България. И то при положение, че 11 години държавата ни се управляваше от партия ГЕРБ, довела България до просешка тояга – да заеме последно място по развитие в ЕС. Този застой в държавата породи в нас, членовете на БСП, усещането, че няма как, че сякаш вече е предопределено нашата партия да спечели убедително парламентарните избори.
Да, ама не!
Гласоподавателите, колкото и да е тежко да го констатираме, не ни припознаха като сериозна управленска алтернатива. Дано сега, в тази предизборна кампания, покажем нови идеи, ново поведение на отговорни политици.
Иначе в резултат на изборите от 4 април, тази година, ГЕРБ вече не е управляваща партия. Този факт е заслуга, както на парламентарната опозиция в лицето на БСП, така и на партиите на протеста. Краткият живот на 45-ото Народно събрание показа също така, че Бойко Борисов е в пълна парламентарна изолация.
Дали тази тенденция ще се запази и на предстоящите избори зависи от действията на служебното правителство, но и от всички нас. В този план, ние, членовете и дейците на БСП сме призвани да подкрепяме активно и настъпателно усилията на служебното правителство да демонтира порочния модел на управление на държавата. Такива са и очакванията на избирателите.
Сегашният предизборен период ни разкрива възможности да представим далеч по-конкретно и експертно обосновано своите реалистични управленски виждания за развитие на икономиката, на здравеопазването, образованието, науката и културата, на социалната сфера, селското стопанство и т.н. Да посочим пътя, по който България ще се придвижи от последно място по развитие в ЕС към по-горни позиции.
Действително, партията разполага с един цялостен документ „Визия за България“, макар и твърде общ с оглед на жанровите му характеристики. След пандемията, обаче, ситуацията в България съществено се промени, проблемите изпъкват с много по-значима острота. Очакванията са за нови управленски идеи и интелигентни решения, ефективно конкретизирани. И тази конкретна управленска програма още утре да може да я представим пред обществото.
Моите очаквания са в една нова управленска програма категорично да заявим, че без силна икономика и технологична революция, без повишаване на ръста и качеството на производството няма как да бъдат решени останалите въпроси на ежедневието. Няма как да се реализира справедливостта върху базата на икономическата ни изостаналост, на унизителната бедност и мизерия.
Всъщност, вече е пределно ясно: истинската лява политика може да се провежда при условие, че България даде мощен тласък на производството, на скокообразното нарастване на Брутния вътрешен продукт. И нека си го кажем без заобикалки: корупцията в големи размери е типично явление за бедните държави от компрадорски вид, каквато днес е България. Такава държава на зависимостите се характеризира с лишаването й от национален суверенитет, с произволите на чуждия и българския едър капитал в областта на концесионирането на природните ни богатства, на заплащането на електричеството, топлинната енергия и водоснабдяването.
Повтарям отново: въпрос над въпросите пред БСП е да постави акцент върху производството като условие на провеждането на продуктивна и реална социална политика. БСП като партия на трудовите хора да подкрепя и стимулира производителния български бизнес.
Необходимо е да посочим политиките, с помощта на които държавата ще привлича чуждите инвеститори, как и къде ще търси пазари за българските стоки.
Тревожно е, че в днешното общество на знанието България се превръща все по-определено в територия на нискотехнологичните производства. Както и на претендиращи за екологична съобразност мощности, непосилни като социална цена за българските граждани.
По време на Тройната коалиция чуждестранни инвеститори, като американската Ай Би Ем, бяха избрали България за място, в което да развиват своите дейности. В онзи период, в Ловеч, китайски компании с българските партньори се наеха с производството на автомобили. Заговори се и за Дженеръл моторс. В ход бе реализацията на проекта Белене и строителството на газопровода „Южен поток“. Всички тези проекти се провалиха по време на управлението на ГЕРБ.
Преди две години се обнадеждихме, че голяма автомобилна компания като Фолсваген ще предпочете да разположи у нас свой завод, както и че най-накрая проектът за стоителството на АЕЦ „Белене“ е на път да започне да се осъществява. Не се получи нищо.
Остават обаче да висят, наред с всичко останало, и тревожните въпроси за бъдещето на българската енергетика след 2027 г. Добре поне, че Балкански поток, с неговите икономически и геополитически предимства за България, вече е факт, с неговата роля да осигурява енергийната стабилност в Южна Европа.
Приказка за наивници е, че пазарите на големите държави в ЕС очакват наши стоки. Добре известно е, че през последните 30 години България беше принудена рязко да намали зеленчукопроизводството и овощарството си, за да отглежда на плодородната българска земя монокултури като рапицата, например.
Не се съмнявам, че ще настъпи време, когато в управленска програма на БСП ще намерят място разработки за това, на каква основа да развиваме външнотърговските отношения, къде да търсим пазари за стокопроизводството си.
Според мен, първата стъпка в тази насока ще е опитът на нашата държава да си върнем т.нар традиционни пазари от близкото минало. А те, известно е, са най-вече в Русия и Близкия Изток. Защо не проучим опита на десния Орбан за създаване на съвместни предприятия със западноевропейски, американски, руски, китайски, японски, и т.н. инвеститори, както и политиката му унгарските стоки да бъдат преимуществено продавани на големите пазари в Русия и Изтока, а което му позволява да провежда такава социална политика, каквато социалистическа Унгария не е успявала да провежда.
Защо ние, лявата БСП, да не може да си позволим такъв подход за икономическо и социално възраждане на България, член на ЕС и НАТО, а десният Орбан може да прилага този подход в Унгария, също като нас член на ЕС и НАТО? И стига сме се ръководили в този случай единствено от това, че Орбан е десен политик. Десен политик, който обаче се възползва идеално от китайската сентенция, че не е важен цветът на котката, а важно е да лови мишки.
Обобщено. Убеден съм, че е необходима нова международна политика за възстановяване на традиционни приятелски и икономически връзки. В интерес на нацията е, ние, от БСП, да посочим, наред със САЩ, за свой стратегически партньор и Русия. Да започнем активен диалог с Китай и Виетнам. Нека се опитаме да изградим високотехнологични центрове съвместно със САЩ и Япония. Нека започнем да развиваме съвместни предприятия с китайски, руски, японски инвеститори, с инвеститори от Близкия Изток и Латинска Америка. Да потърсим възможности за търговия с повече държави извън ЕС.
Нека насърчим разработването на българска ваксина и да договорим производството на други ваксини в наши фармацевтични предприятия. Това не противоречи нито на европейското ни членство, нито на ангажиментите ни с НАТО.
Нужно е максимално да се възползваме от Плана за възстановяване и устойчивост. На управленско ниво трябва да се създаде оперативен орган – вид разплащателна агенция, която да насочва, управлява и контролира средствата. Наред с укрепването на българския бизнес, важно е средствата да бъдат използвани за развитие на икономика, основана на високите технологии, за развитие на туризма, но и за възлови социални дейности.
Трябва да сме в състояние, още сега, в предизборния период, да конкретизираме с какво ще подпомогнем обезлюдяващите се региони. Да напомним плана ни за Северозапада, за Странджа или за родопския край. Времето на общите приказки изтече. Необходими са конкретни решителни мерки!
Необходимо е да заявим още сега, че ако БСП поеме управлението на страната, ще реализира АЕЦ „Белене“, като проект от особена значимост за националния ни интерес.
И още. Смятам, че като лява партия сме длъжни по-активно да защитаваме ценността „мир“. Да, България е член на ЕС и НАТО. И изпълнява своите задължения. Но ние от БСП би следвало, подобно на други партии в държави членки на ЕС и НАТО, да не мълчим по въпроси, свързани с въвличане на страната ни в различни противопоставяния срещу Русия, а да реагираме като представители на суверенна държава, която може и трябва да се превърне в цивилизационен мост между Западна Европа и Руската Федерация.
По отношение на здравеопазването. Нужно е много по-цялостно и в дълбочина да развием виждането си за здравната реформа. Това, че сме против по-нататъшното съществуване на болниците като търговски дружества е правилно. Но какво предлагаме? В София, например, са съсредоточени едни от най-добрите болници в страната – общински, държавни, частни. Над 22 от тях са със статут на университетски болници. Тук е съсредоточена най-модерната апаратура. В столицата работят и голяма част от българските лекари.
Ковид-кризата показа, че България трябва да се гордее с високоподготвените си лекари. И в същото време, че нашата политическа класа не е на нужното ниво на отговорност, когато става въпрос за такава всеобхватна криза като тази с пандемията.
Но по-конкретно. Налага се да бъде предложен нов модел за финансиране на системата на здравеопазването, по-социален и по-справедлив. В това число да настъпят промени в лекарствената политика. Необходимо е, при едно бъдещо управление, да се засили профилактиката, особено сред децата и уязвимите групи.
В областта на образованието – тук са необходими комплекс от мерки. Приетият през 2015 г. Закон за предучилищното и училищното образование не реши проблемите. Убеден съм, че трябва да се актуализира действащата преди 10 ноември структура на образователната система – с общообразователни и професионални училища, с техникуми и гимназии. Да пренесем в днешно време позитивния опит на социалистическата държава за ограмотяване на населението и интегриране на малцинствата. Не може повече да се съгласяваме образованието на българските деца да бъде изцяло в ръцете на десницата, да се фалшифицират и манипулират обективни факти от нашата история и култура.
Ние трябва да поемем ангажимент, че ще възродим качеството на масовото българско общинско и държавно образование, ще поставим акцент върху възпитателната работа и ще дадем равен шанс на всяко българско дете. Още от първия ден на бъдещото 46-то Народно събрание парламентарната ни група ще трябва да настоява за нови програми по българска история и българска литература, с оглед възстановяването на реалностите в националната история и литературно развитие.
Ще подкрепяме развитието на автономното висше образование и на науката. Като начало ще отменим позорната заповед на предишния министър, с която висшите училища се задължават да пенсионират всички учени, навършили 65 години, да редуцират възнагражденията за прослужено време и за научна степен.
Необходимо е, особено в днешните условия на тежка демографска криза, да бъде променен принципът на финансиране на държавните висши училища – да се предвидят повече средства за научна работа и за заплати на академичния състав. Във всеки университетски център, особено в София, е необходимо да бъдат обстойно прегледани сградите на висшите училища, да се обследват общежитията.
В дълг сме пред научната общност и пред културните дейци. Наложително е да бъдат увеличени институционалните средства, отделяни за развитието на науката. Да се стимулира публично-частното партньорство, с активно съдействие от страна на държавата, за развитие на високотехнологични развойни центрове. Не може да приемем налаганата теза, че в България не били нужни особени инвестиции за научна и развойна дейност. В обществото на знанието подобна теза ни обрича на застой, бедност и на злепоставяща ни зависимост от държави, които инвестират в наука.
Що се отнася до културата, БСП е задължена да стимулира главно националната култура, разбира се, заедно с представяне на ценностите на европейската и световната култура. Нужно е да поставим акцент и върху творческите съюзи – да получават държавна субсидия, с която да решават творческите задачи, социалните въпроси, да поддържат своята собственост.
А сега за най-обезпокоителния проблем – демографският. Новото правителство след 11 юли ще трябва да започне без никакво отлагане работата за преодоляване на демографската криза. Тук спадат мерките за стимулиране на младите семейства. Стимулиране на младите хора, които живеят в граничните или малките населени места. Преодоляването на неразумните разлики между възможностите на големия град и липсата на перспективи в малкото селище.
Нужно е час по-скоро ръководството на БСП да подготви проект за национална програма за пълноценна интеграция на ромите у нас. Нужно е най-сетне нашата партия да подготви документ за нова нейна политика в смесените райони на страната, за активизиране на партийно-организационната й дейност сред малцинствените групи.
Както се вижда задачите, които поставям, изискват новият парламент бързо да излъчи управленски екип, в който БСП да има решаваща роля. Проблемите в страната изискват диалог, търсене на национален консенсус.
В същото време, призовавам ръководството на партията да започне разговори по бъдещо коалиционно управление на страната с партии, които имат потенциал да бъдат представени в 46-ото Народно събрание. Искам да предупредя, че, ако след 11 години в опозиция БСП, отново остане извън управлението на страната, тя ще бъде обречена на биологично изчезване.
Така че, изключително важно през сегашния предизборен период, до 11 юли, е БСП да съумее да представи пред българското общество левия разказ за бъдещето на България след десетилетното дясно управление на Борисов.
И нека нашите кандидати за народни представители си спомнят, че социализмът не е агресия, не е проява на омраза, а е солидарност, грижа за ближния, тревога за оцеляването на човека.
Това е задачата, която стои пред нас. Ако не се справим с нея, няма да можем да убедим партийните членове, няма как да мотивираме симпатизантите си, няма как да разширим периферията си.
С две думи казано, няма как да подобрим резултата си от 4 април. Предстои ни също да направим няколко стъпки, които да разширят днешната ни представа за коалиране на леви партии и движения у нас.
Уважаеми другарки и другари,
До тук се опитах да разкрия онова, което избирателят очаква от лявата партия БСП. За съжаление, имам усещане, че не си извлякохме докрай поуки от предишните парламентарни избори и сме на път да повторим същите грешки.
Темата за отговорността е ключова. За да продължим напред е важно да си изясним кой, кога и как поема отговорност за взетите решения. Диалогът в партията е нарушен. Разминаването между ръководството и структурите на партията е на път да се превърне в стил на партийно управление. Не е естествено, когато „отгоре“ се налагат водачи, граждански квоти, в противовес на мнението и аргументите на партийните организации, след това да им се търси отговорност за постигнатите резултати.
На 25 май Националният съвет утвърди предложението на председателя на партията за водачи на листите. За София водачите са същите като за предишните избори: др. Христо Проданов – за 23 МИР; др. Георги Свиленски – за 24 МИР; и др. Корнелия Нинова – за 25 МИР. Пожелавам успех. Надявам се обаче този път да не ни се наложи да организираме избори при трайното отсъствие на водачите на листи. Надявам се също, че при определяне на представителите от гражданската квота на следващия пленум на Националния съвет, ще се има предвид, както спецификата на района, така и електоралната тежест на коалиционните ни партньори.
София е по-сложен град в сравнение с останалите български селища. Тук традиционната предизборна кампания, типична за останалите градове, сякаш няма толкова голямо значение. В София, където живее почти една трета от населението на България, изборите се влияят изключително от националната политика. Естествено и от поведението на БСП, от управленските решения, които предлагаме, от професионалната подготовка и качества на кандидатите ни за народни представители и др.
Софиянци са особено чувствителни, когато ги поучават личности без професионален опит и доказан обществен авторитет. Така, че на дебатите, в печата, в сайтовете, социалните мрежи, в телевизионните студия нека участват повече експерти и подготвени лявомислещи хора.
За всеки е ясно, че през последните тридесет години София е утвърдената цитадела на обединената десница. Същото важи и за втория по големина град Пловдив. Обединената десница, която е антикомунистическа и русофобска по своята същина, е реалният опонент на БСП. Изтъквам тези известни факти, защото, ако се водят разговори за съвместно управление с „Демократична България“, трябва да е ясно, че подобен съюз е възможен само при ясна програма за икономически растеж, без отстъпки в духовно-идеологическата област.
Както казах в началото, партия ГЕРБ не е на власт, но моделът им на управление не е демонтиран. А в столицата се намира ядрото на държавната администрация, зависима от ГЕРБ. Към нея ще трябва да прибавим и общинската администрация. Административният вот няма да се преориентира толкова бързо от ГЕРБ към други партии. А и да има такива нагласи, едва ли ще са в полза на БСП.
„Има такъв народ“ са във възходящ тренд и няма причина да считаме, че той няма да се отрази върху изборните резултати в столицата.
И не на последно място, на предстоящите избори ще участва нов политически субект, базиран в лявото политическо пространство – проектът на Жан Виденов. За всеки трябва да е ясно: тази формация ще се цели в твърдото ядро на БСП.
Всичко това показва, че задачата ни в София е изключително трудна.
Ето защо е необходим пълен синхрон в работата на Националния предизборен щаб с Градския щаб. Надявам се за това да допринесе и присъствието на двама членове на ГПЩ в Националния. Но то, само по себе си, не е достатъчно.
Ако някой си мисли отново да заложи на деленето в партията на „наши и ваши“, дълбоко греши. Защото подобно деление ще навреди непоправимо на кампанията в София.
Нужен е конструктивен диалог и много, много работа.
Летният период предполага провеждането на повече мероприятия на открито, сред хората. Водачите на листи ще са в състояние по-непосредствено да убеждават гражданите хората да гласуват доверие на нашата партия.
Естествено, Градският предизборен щаб, градското ръководство, активът на Софийската организация ще работим всеотдайно и с нови сили.
Уважаеми делегати,
Днес основната ни задача е да изберем кандидатите за народни представители в трите софийски МИР-а. Партийните ни организации са излъчили достойни кандидати, с ярки професионални биографии. За съжаление авторитети на БСП, хора с управленски и парламентарен опит, си направиха масово отводи. Една от причините е, че не ценим подготвените партийни членове, особено ако имат самостоятелно критично мислене.
Въпреки това, считам, че ще съумеем да подредим листи, в които да бъдат представени различни професии и сектори като право, икономика, високи технологии, здравеопазване, култура, образование, национална сигурност.
Разчитам, че кандидатите за народни представители ще се посветят изцяло на кампанията.
Пожелавам успешна работа на Градската конференция.
На всички кандидати за народни представители, без значение на тяхното място в листите, пожелавам успех в кампанията!
Благодаря Ви за вниманието!
