Хронология на идеологическите доктрини на САЩ след 1945 г.
За да се разбере настоящият завой във Вашингтон, е необходимо да се проследи как американската администрация е дефинирала основните си глобални противници през последните десетилетия:
- 1947–1991 г. (Доктрината Труман и съдържането): Официален враг е глобалният комунизъм и Съветският блок. Страните от незападния свят се разглеждат като периферия, в която се водят прокси конфликти.
- 1952 г. (Поява на термина "Трети свят"): Френският демограф Алфред Сови въвежда термина по аналогия с "Третото съсловие" от Френската революция – за да означи страните, които не принадлежат нито към НАТО, нито към Варшавския договор.
- 2001–2010 г. (Глобалната война срещу тероризма): Формулиране на концепцията за "оста на злото" и "исламофашизма" след събитията от 11 септември.
- 2017–2024 г. (Стратегия за национална сигурност): Официално връщане към "противопоставянето между великите сили" (Great Power Competition), дефиниращо Китай и Русия като основни съперници.
- 2026 г.: Оформяне на доктриналния термин "Third Worldism", адресиращ идеологическата консолидация на Глобалния Юг.
Индийският прочит: Институционалният упадък и промяната в нагласите
За да се разбере как тези процеси се възприемат от самото "глобално мнозинство", е полезно да се потърсят външни източници. В наскоро публикувания труд на индийския дипломат Раджив Догра („Как се провалят нациите“) се описва специфична културна метафора за упадъка на външното влияние. Догра прави паралел с традиционния фестивал Бхадо Джатра в област Бастар, Индия. По време на този ритуал местните общности носят в храмовете своите племенни божества. Ако след оценка на свещениците се установи, че тези божества не са изпълнили предназначението си и не са донесли търсения резултат, техните статуи се изнасят в задния двор на храма и се изоставят.
Според индийския анализатор, съвременните западни институции са изправени пред подобен риск в очите на развиващия се свят. Незападните държави, които след 1945 г. се колебаеха между Запада и Изтока с надеждата да получат икономически модели и технологичен transfer, постепенно променят отношението си. Докато в средата на XX век доминираше прагматичното търсене на неутралитет или баланс, днес се забелязва системно изтласкване на западните институционални модели от оперативната практика на Глобалния Юг.
Това виждане звучи логично на повърхността, но съдържа известен елемент на преувеличение. Въпреки растящото напрежение, финансовите системи на повечето развиващи се страни остават дълбоко обвързани с щатския долар и базираните на Запада капиталови пазари. Данните за суверенния дълг на държавите от Латинска Америка и Африка показват, че пълното скъсване с институции като МВФ и Световната банка е практически невъзможно в краткосрочен план.
Опитът на Вашингтон да формулира нов "всеобхватен враг" в лицето на нагласите в Глобалния Юг разкрива по-скоро вътрешна необходимост от консолидация, отколкото реална стратегия за управление на глобалните процеси. Когато една суперсила започне да води борба срещу манталитета на две трети от световното население, границата между външна политика и идеологическа самоизолация започва бързо да се заличава.
