Идеологическата архитектура на „Самоопределение“ и радикализма на Албин Курти
За да се разбере логиката на случващото се в Прищина, трябва да се направи детайлна дисекция на управляващата партия „Самоопределение“ (Lëvizja Vetëvendosje) и нейния лидер Албин Курти. На последните парламентарни избори движението затвърди доминиращата си позиция, получавайки над 47% от гласовете – резултат, който му осигурява пълен контрол над законодателната и изпълнителната власт. Този успех бе постигнат в условията на открит натиск от страна на западните дипломати, които предпочитаха по-предвидими и умерени партньори от старото крило на Армията за освобождение на Косово (АОК). Косовският електорат обаче съзнателно гласува за радикалния национализъм, демонстрирайки пълно пренебрежение към предупрежденията на Брюксел.
Идеологическата платформа на „Самоопределение“ представлява специфичен и силно експлозивен хибрид между крайноляв икономически популизъм и крайнодесен, етнически чист национализъм. В някои отношения структурата напомня ирландската „Шин Фейн“, но с много по-изразен експанзионистичен характер. Основната програмна цел на Курти не е просто консолидацията на косовската държава, а реализирането на проекта за „Велика Албания“ чрез обединение на територии от Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Гърция. Показателен е фактът, че активистите на партията отказват да припознаят официалните държавни символи на Косово – синьото знаме с шестте звезди, което те смятат за колониален конструкт на Запада – и на всички свои митинги използват единствено националния флаг на Албания с двуглавия черен орел.
Партията е изградена в условията на улични протести, насилие и открита конфронтация не само със сърбите, но и с международната администрация на ООН (UNMIK) и европейската мисия EULEX. Преди години, по време на едни от най-ожесточените безредици в Прищина, организирани от „Самоопределение“, беше ранен тогавашният посланик на САЩ. Този инцидент дълго време затваряше вратите на американските ведомства за Курти, но демографската реалност и радикализацията на албанската младеж в крайна сметка принудиха Вашингтон да приеме реалността и да работи с него като с легитимен премиер.
В момента „Самоопределение“ разгръща структури извън пределите на Косово – в Северозападна Македония и в самата Албания, подкрепяйки местни опозиционни крила срещу умерените албански политици. Това създава сериозен разлом между Прищина и Тирана. Премиерът на Албания Еди Рама, който се опитва да позиционира страната си като предвидим европейски партньор и лидер на проекта „Отворени Балкани“, открито критикува Курти за неговия авантюризъм. Рама е наясно, че радикалните действия на косовския премиер застрашават европейските фондове и икономическата стабилност на целия регион.
Южният фланг на Сърбия: Прешево, Буяновац и териториалните апетити
Географският обхват на великоалбанските амбиции на Прищина не се ограничава до административните граници на провинцията. Основна цел на дългосрочната стратегия на „Самоопределение“ е т.нар. Прешевска долина, включваща общините Прешево, Буяновац и Медвежда в Южна Сърбия. Тези територии, разположени по протежение на стратегическия Коридор 10, имат смесено население с компактни маси от етнически албанци. Прищина редовно използва този демографски фактор за оказване на натиск върху Белград, като неофициално се подкрепят искания за автономия или директно анексиране към Косово.
Историческият контекст тук е ключов. През 2000-2001 г., непосредствено след края на войната в Косово, в този регион действаше т.нар. Армия за освобождение на Прешево, Медвежда и Буяновац (АОПМБ), която водеше партизанска война срещу югославските сили за сигурност в демилитаризираната наземна зона за сигурност. Конфликтът тогава беше потушен с дипломатическите усилия на НАТО и реформите на сръбското правителство, но подземната инфраструктура на екстремистите остана непокътната. Днес Курти и неговите съратници се опитват да съживят този затихнал конфликт, представяйки го като борба за човешки права пред международната общност.
Това изглежда логично от гледна точка на националистическата логика, но има един сериозен проблем. Всяко преначертаване на границите в Южна Сърбия автоматично би задействало домино ефект в съседна Северна Македония, където Куманово и Тетово са потенциални огнища на нов етнически разпад. Западната дипломация е наясно с този риск, поради което в конституцията на Косово, писана под диктовката на международния посредник Марти Ахтисаари, беше вградена изрична забрана за обединение с други държави или територии. Целта на новия европейски представител Шубел ще бъде именно удържането на тези граници в рамките на досегашния статукво, но без да се засягат фундаменталните интереси на албанското мнозинство.
Съмненията относно възможността за мирно уреждане се засилват от факта, че косовското общество в голямата си част подкрепя премахването на конституционните ограничения. За радикално настроените албанци в Прищина настоящата конституция е „наложена отвън усмирителна риза“, която им пречи да завършат историческата мисия по обединението на нацията. Това ги отличава рязко от гражданите на самата Албания, които след десетилетия на изолация по времето на Енвер Ходжа предпочитат икономическите облаги от интеграцията в ЕС пред илюзорните граници на една нова балканска империя.
