В 2022 год. Sevran и Aulnay-sous-Bois в предградията на Париж бяха сцени на истинска градска партизанска война, а подобни сцени бяха наблюдавани във Villeurbanne и Vénisioux, в предградията на Лион. Всеки път именно инциденти между полицаи, които се опитват да наложат закона, и жестоки престъпници-рецидивисти са първоначалната причина за безредици, стрелби и палежи, както и засади, устроени срещу полицейски отряди, повикани като подкрепления.
Това са първите признаци, че Франция бавно,но сигурно върви към гражданска война. Така смята бившият шеф на френското външно разузнаване Пиер Брошан.
„Целият ми натрупан опит ме кара да предвиждам мрачно и дори много мрачно бъдеще за нашите деца и внуци“, каза бившият директор на най-висшата френска разузнавателна агенция.
Франция и Европа трябва да се откажат от масовата имиграция и радикално да променят своите имиграционни политики, предупреди Брошан, който е бил директор на френската DGSE от 2002 до 2008 в интервю, публикувано в един от най-влиятелните френски вестници Le Figaro .
„Всички „мултикултурни“ общества са обречени на повече или по-малко дълбоки разриви“, обяснява Брошан. „В такава ситуация се случва малцинствата да са насилствени победители, а мнозинствата да са спокойни губещи.“
По време на кариерата си Брошан е бил и френски посланик, особено в Унгария и Израел. Още през юли 2019 г. той публично изрази страха си от гражданска война във Франция заради неконтролираната имиграция.
Топ разузнавачът отбеляза също, че масовата имиграция създава огромни разцепления във френското общество.
За бившия ръководител на DGSE, ако има толкова много разговори за имиграцията във Франция днес, това е защото е „все по-трудно да се попречи на французите да видят това, което виждат“, а също и защото „една пробивна личност внезапно се появи във формулата свят на политиката, който ги насърчи да отворят очите си". Очевидно Брошан има предвид Ерик Земмур, който успя да постави имиграцията в основата на предизборната си кампания, дори ако изглежда, че самият той не се възползва от нея.
Брошан в никакъв случай не е първата личност, която предупреждава французите по този въпрос. Ако Еманюел Макрон не промени радикално политиката си, предстои гражданска война.
„От своя страна“, настоява Брошан, „аз смятам, че типът имиграция, който преживяваме от половин век, е събитие „извън категорията“, без прецедент в нашата история. И, съвсем честно, признавам, че не разбирам как свободни и просветени умове все още могат да подценяват неговата сериозност.
Масовите имиграционни потоци, типът имиграция, с най-вече мигрантски заселници, „липса на политическо и икономическо регулиране“, фактът, че имигрантите са предимно от страни извън Европа и в голяма степен мюсюлмани, техният „дух на постколониално отмъщение“, тяхното „нежелание да се смесват“ с французите, тяхното „предпочитание“ за ендогамията, тяхната „кристализация в диаспори“, тяхната плодовитост, която е по-висока от тази на французите, и преди всичко тяхната „неконвергентна еволюция през поколенията“, т.е. фактът, че по-младите поколения, родени от имигранти, са „още по-малко интегрирани във френското общество, отколкото техните родители.“ - всичко това, според бившия ръководител на френското разузнаване, е "единственото, което пряко застрашава гражданския мир на нашата територия.“
Чужденци "етнически прочистват" местните френски жители в определени квартали
Имигрантските общности тормозят и изтласкват коренното население.
За да се промени това, казва Брошан, е необходимо да се извърши „колосална, историческа работа, за да се възстанови „силата на националната държава да прави и предотвратява“ на мястото на обичайното „laissez-faire, laissez-passer“ подход, който ни предлага обществото на индивидите и неговото европейско разширение.“
"Дали не е твърде късно?" – пита интервюиращият на „Фигаро“ . Отговорът на Брошан е: „Във всеки случай е много късно. Нека си го кажем: вече нямаме работа с разпръснати индивиди, тоест толкова много „специални случаи“, всеки от които търси по-добро бъдеще, а с диаспори.“ Сега, обяснява бившият директор на DGSE, „диаспората е образувание от имигранти и техните потомци – включително, най-важното, френски граждани – които са групирани заедно и чийто брой достига критична маса, достатъчна за социален натиск за насърчаване на увековечаването на вярвания и начин на живот на страните на произход, с които отношенията остават напрегнати. По този начин спонтанно се образуват повече или по-малко затворени чужди анклави, които обръщат гръб на страната домакин и нейните обичаи.
За съжаление бившият шеф на френското разузнаване е много песимистично настроен за бъдещето на страната си:
„Въпреки че отказвам да губя надежда, не храня твърде много илюзии относно възможността властите да си възвърнат контрола върху имиграционните потоци. Всичките ми натрупани преживявания ме карат да предвиждам мрачно и дори много мрачно бъдеще за нашите деца и внуци. В най-добрия случай те се насочват към неподозиран срив на качеството им на живот (имплозия); в най-лошия случай ги водим към ужасни конфронтации (експлозия). Най-вероятно ще има комбинация от двете сред нарастващо объркване.
PPS. Моя скромност още в 2009 год. написах в блога си, че следващата война ще е в Европа, ще е много жестока и в нея няма да има мир, а само победители и жертви. Имах предвид Франция. И сега съм убеден, че неизбежната расова и цивилизационна война ще тръгне от Париж и докато … войната в Украйна ще мине и ще замине, защото е разпалена отвън и не е фундаментален конфликт между раси и цивилизации, то войната във Франция наистина ще е край на Европа!
