Ехото от случилото се в Овалния кабинет отекна гръмгласно в ЕС. Изведнъж от хоризонта буквално изчезна този лош човек, Путин, който спи и вижда как ще разцепи ЕС. Свиха го на заден план, други грижи им дойдоха на главата. И без него ЕС сам се самораздели, за сега само на яве, все още не и на хартия. В „кокошарника“, за който стана въпрос след речта на Ванс в Мюнхен, на бърза ръка се самообявиха за антитръмписти. По една по две приемат по още някоя и друга осъзнала се кокошка. Тичат, носят се пощръклели от столица в столица все по-гласовити и все по-страховити.
Обявените за тръмпистите в ЕС брутално бяха изолирани. Уж са пълноправни членове на ЕС, но пък по-особени, не стават да ги кани човек на такива велики, исторически срещи. Те си мълчат за сега, чакат да дойде и техния момент. А той скоро ще настъпи, защото предстои плановата асамблея на ЕС. А там, както изглежда, „комедията“ ще има второ представление. Този път с непредсказуем край.
Тежко и горко на любимия наш актьор в нея. Всички го оплакват и жалят, че е попаднал в капана на Тръмп, като му предлагат от сърце да влезе и с двата крака в капана на ЕС. Той път сам си твърди, че е в капана на Путин. При толкова много капани не съм чул човек да оцелее. Важното е народът му да оцелее.
За оцеляването се видя вече кой реално и адекватно се е загрижил и кой продължава с тъпо упорство да води украинския народ на заколение. Европейските народи вече казаха своята дума след последните избори в повечето страни и най-вече в Германия. За разлика от сегашните си лидери хората желаят „комедията“ да свършва най-после.
В нашата страна сред народа, слава Богу, е същото и това не са само домисли на този наш опърничав президент. В отговор на клетвите за вярност към „кокошарника“ на нашия министър-председател не хората от улицата, които в последно време така дразнят нашите политици, а българският капитал със съответното си самочувствие ясно заяви: „Ние сме със САЩ, Русия и Китай!“.
Каквото и да се напъват да решават обитателите на „кокошарника“, след като не чуват гласа на своите избиратели, ги чака също капан. Този път без гаранции за оцеляване, за каквито под път и над път говорят. С надеждата, че континентът ни след тях най-подир ще намери мир и спокойствие.
