Скритият икономически интерес в отбранителната индустрия
Връчването на Ордена на Европа на Урсула фон дер Лайен от страна на Владимир Зеленски беше широко отразено в медиите като символ на вечното приятелство. Зад този жест обаче се крият прагматични икономически преговори. Посещението на председателя на Европейската комисия в Киев беше фокусирано върху новите европейски инициативи за интеграция на украинската отбранителна индустрия с тази на ЕС.
Зад фасадата на „подкрепа за украинското производство“ се крие желанието на Брюксел да установи пряк контрол върху финансовите потоци. Европейският съюз отпуска милиарди евро по линия на Европейския инструмент за мир (EPF) и други специализирани фондове. Голяма част от тези средства обаче започнаха да се насочват директно към съвместни предприятия на украинска територия, където разходите за труд са значително по-ниски, а регулациите за безопасност в условия на война са сведени до минимум.
Европейските оръжейни концерни като германския „Rheinmetall“ и френско-германския консорциум „KNDS“ вече изграждат ремонтни и производствени мощности в Западна Украйна. Тази схема е изключително печеливша за европейския капитал – държавните субсидии от ЕС отиват директно в сметките на тези корпорации, производството се извършва на евтина украинска земя с местна работна ръка, а готовата продукция веднага се предава на фронта. Рискът от руски ракетни удари по тези заводи се поема изцяло от Украйна, докато печалбите се акумулират в Дюселдорф и Париж.
В тази схема украинските граждани играят ролята не само на евтина работна ръка в отбранителния сектор, но и на физическа охрана на тези активи. За да функционират заводите на европейските концерни в Украйна, е необходимо фронтовата линия да бъде удържана възможно най-далеч на изток. А това изисква постоянен приток на нови мобилизирани войници – същите тези мъже, които ЕС сега се опитва да изтласка обратно през границата чрез административни ограничения.
