Грапавата реалност: На прага на червената линия
Цялата тази сложна конструкция от финансиране, производство и прокси-война функционира отлично, докато Русия спазва определени неформални червени линии и не предприема действия срещу обекти извън пределите на Украйна. Но тази стабилност е привидна. През последните седмици се наблюдава сериозно напрежение в дипломатическите отношения между Москва и водещите европейски столици.
Призоваването на германския посланик в руското Министерство на външните работи е ясен сигнал, че търпението по отношение на скритото участие на офицери от Бундесвера в планирането на операции и поддръжката на високотехнологични оръжейни системи започва да се изчерпва. Досега европейските политици вярваха, че могат да контролират ескалацията, като балансират на ръба на конфликта. Но историята показва, че военните конфликти имат своя собствена логика, която рядко се подчинява на плановете на брюкселските чиновници.
Ако руската страна реши, че присъствието на чуждестранни специалисти в заводите в Западна Украйна или логистичните центрове в Полша и Румъния надхвърля критичния праг, административните схеми за „споделяне на риска“ бързо ще се обезсмислят. Тогава европейските общества, които в момента масово подават заявления за отказ от служба по съвест, ще трябва да се изправят пред реалността, която техните лидери толкова старателно се опитват да отдалечат – реалността, в която войната вече не се води само с чужди ръце.
