Анатомия на една „изолация“: какво се промени между 2022 и 2026 година
От пролетта на 2022 година насам тезата за пълната международна изолация на Русия беше крайъгълен камък в публичната комуникация на Европейския съюз и предишната администрация в Белия дом. На практика обаче тази изолация винаги е имала строго географски очертания, съвпадащи почти напълно с границите на страните от Г-7, Европейския съюз и техните най-близки съюзници в Тихия океан като Япония, Южна Корея и Австралия.
В останалата част от света, включително в рамките на АТИС, картината остана далеч по-нюансирана. Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество не е военнополитически блок, а консултативен форум от 21 икономики (включително Тайван под името Китайско Тайпе и Хонконг като отделна икономическа единица), в който решенията се взимат с консенсус и нямат задължителен юридически характер. Тъй като АТИС се фокусира върху търговията и инвестициите, опитите на западните държави да изключат Русия от формата в периода 2022–2024 година се сблъскаха с тихата, но твърда съпротива на азиатските държави от АСЕАН и, разбира се, на Пекин.
По оценка на коментатори от „Гардиън“, дори без конкретни пробиви в преговорите, самото появяване на Путин в Шънджън редом до лидерите на САЩ и Китай вече носи сериозен политически дивидент за Москва. В Брюксел и Киев, както отбелязват редица наблюдатели, подобни кадри предизвикват обяснимо напрежение. Европейският съюз вече прие поредица от санкционни пакети и пренастрои енергийната си система на висока икономическа цена, за да ограничи руското влияние. Когато на този фон американският президент Доналд Тръмп сяда на една маса с руския и китайския си колега в южен Китай, европейските столици логично започват да се питат дали не се оказват в ролята на страничен наблюдател при преначертаването на глобалните правила.
Техническите детайли зад речта за „многополярността“
В публичните анонси около речта на Путин пред бизнес форума на АТИС се споменават няколко ключови направления: транспортни коридори, цифрова икономика, изкуствен интелект и нова финансова архитектура. Зад тези общи формулировки стоят напълно конкретни инфраструктурни и финансови проекти, които Москва се опитва да наложи от години с променлив успех.
Първият е преориентирането на логистиката. Тъй като западните пристанища и традиционните маршрути през Балтийско и Черно море са под силен санкционен и военен натиск, Русия залага на Северния морски път, на модернизацията на Байкало-Амурската магистрала (БАМ) и Транссибирската железница, както и на международния транспортен коридор „Север – Юг“ през Каспийско море и Иран към Индийския океан. Проблемът е, че изграждането на тези трасета изисква десетки милиарди долари, модерна строителна техника и пристанищни терминали, за които руският бюджет (натоварен с огромни военни разходи) трудно намира свободен ресурс. Затова Москва търси инвеститори именно в Азия.
Вторият детайл е финансовата система. Разплащанията в национални валути между Русия и Китай вече надхвърлят 90 процента от двустранния стокообмен по официални данни на двете страни. Но преминаването към юани и рубли не решава проблема с вторичните американски санкции. През последните две години големите китайски държавни банки неколкократно забавяха или блокираха плащания от руски компании, опасявайки се от загуба на достъп до доларовата система. Включването на шефовете на „Сбербанк“ и „ВЕБ.РФ“ в делегацията в Шънджън подсказва, че търсенето на устойчив, изолиран от американския финансов надзор клирингов механизъм остава задача номер едно.
Третият елемент е изкуственият интелект и цифровизацията. Тук руската позиция е най-уязвима. Без достъп до най-новите графични процесори на американски компании като „Енвидия“ и без високите технологии на тайванската „Ти Ес Ем Си“, руският технологичен сектор е принуден да разчита почти изцяло на китайски алтернативи или на паралелен внос на завишени цени. Говоренето за „свободно движение на технологии“ пред аудитория, в която седят представители на „Епъл“ и „Гугъл“, е по-скоро политически апел, отколкото реалистично очакване за скорошно вдигане на технологичното ембарго.
Хоризонтът Маями: какво следва след Китай
Може би най-интригуващият момент в анализа на „Политико“ засяга не толкова настоящите разговори в Китай, колкото това, което може да се случи само след месец. Става дума за евентуалното участие на Владимир Путин в срещата на върха на Г-20 в Маями, щата Флорида, през декември 2026 година.
Трябва да се подчертае ясно: към момента няма официално потвърждение от Кремъл или от Белия дом, че подобно пътуване ще се състои. Всичко остава в сферата на дипломатическите сондажи и медийните прогнози. Но сама по себе си хипотезата руският президент да кацне на американска земя за първи път от десетилетие насам (последното му посещение в САЩ беше за Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември 2015 година) променя политическата температура.
Ако визитата в Шънджън показва, че Азия не затваря вратите си за Москва, то евентуална поява на Путин в Маями би означавала качествен обрат в отношенията между Вашингтон и Кремъл. Подобен ход би изисквал предварителни договорености по най-тежките въпроси на сигурността, включително войната в Украйна, контрола над стратегическите въоръжения и режима на санкциите. А и чисто правно и логистично едно пътуване до Флорида носи съвсем различна тежест от полет до южен Китай, където Пекин гарантира пълна сигурност и отсъствие на неприятни дипломатически изненади.
Дали Шънджън ще се окаже само спирка за сверяване на часовниците с Китай и опит за икономическо ухажване на азиатските „тигри“, или е подготвителната площадка за директна сделка с администрацията на Тръмп преди форума в Маями? Засега и в Москва, и във Вашингтон предпочитат да държат картите близо до гърдите си, оставяйки европейските съюзници да гадаят кой ще плати сметката накрая.