Дъщерята на Дугин Дария е ангел на светлината, сразен от черните мълнии на мрака. Ударът, изпепелил тази възхитителна девойка, беше нанесен и на Дугин, късайки сърцето му. Така врагът на Русия – огромен и адски, реши да загаси лампата на руския смисъл, която беше разпалена от Дугин в неговото учение. Той пазеше тази лампа, палеше от нея други лампи, окачаше ги в Храма на руските смисли.
Обявената на Русия война не е локална, не е континентална, не е и световна. Това е вселенска война. В нея се сблъскаха две огромни енергии – тази на ада и тази на рая, двете вековни бури, разтърсващи континенти. Русия е стълба, по която човечеството влиза в Царството Небесно. Войната, която се води днес срещу Русия е война на демони, които искат да се върнат в Царството Небесно, откъдето някога са били изгонени, отлъчени от твореца. Демоните искат да покорят Русия и от там да нахлуят в небесния дворец, да напълнят със своите черни, ципести крила Царството небесно. Да седнат на дърветата в Райската градина, да кълват очите на праведници и светци.
Руските смисли, от които се ражда Русия, от които тя се надига всеки път след своите падения и гибели, са стремежът към идеалното, божественото, което не води до мрака, а само до светлината и любовта. Това царство, където се преодолява най-голямата и страшна световна несправедливост – смъртта.
Дария Дугина носи тази небесна светлина в себе си. Баща ѝ я надари с тази небесна светлина. Баща ѝ, Александър Дугин, беше дарен с тази светлина от службата си. Тази служба в божествения храм на руската история. Той ни обяснява руската история като непрекъснат стремеж да се въплъти на практика божествената мечта, заради която е създадена Русия, сътворен е руският народ. Без тази мечта земният живот е безсмислен. И затова Господ сътворява Русия така, че тя никога да не умира.
Дугин е певец на небесна и безсмъртна Русия. Загубата на любимата му дъщеря е жертва, за която се говори в Евангелията. Тази жертва се дава от всички руски герои, праведници, от всичките ѝ мъченици. Тази жертва се пренесе по време на Кавказките войни от Евгений Родионов, почти още дете, отказал да приеме живота си от ръцете на палачите в замяна на предателството на Христа и Родината.
На бойното поле, при Волноваха, Мариупол, Херсон, се сражават оръжейни системи, мъжеството на войниците, волята на командирите, стратегическата мисъл на генералите. Но тук се сражават и смислите. Това е битка на смисли, битка между лъчезарната Руска мечта и мрачната фашистка преизподня. Дугин е пълководец на тези смисли. Идеите на Дугин са склад за метафизични боеприпаси, които рушат укрепените райони на ада. Мислите на Дугин са Кримският мост, минаващ през морето в Херсон и нататък към божествените лазури, към немислимото руско чудо.
Навън е утрин, слънце, вечна и свещена пролет. Навън е времето на Руската победа. Времето на Дугин.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
