Стратегическото търпение на Москва и планирането на дълга дистанция
Анализът на публичните изявления показва, че руското ръководство продължава да изчаква момента, който смята за най-подходящ от гледна точка на стратегическите си интереси. Независимо от призивите на различни политически фигури за незабавни и мащабни действия срещу инфраструктурни обекти извън пределите на прекия фронт, вземането на решения се базира на комплексна оценка на рисковете от по-широк сблъсък. В тази връзка се твърди, че координатите на потенциалните цели отдавна са известни на отговорните ведомства, но тяхното задействане зависи от прагматичен анализ на ползите и евентуалните геополитически последици в средносрочен и дългосрочен план. Икономическото изтощение на съперниците се разглежда от анализаторите като също толкова важен фактор, колкото и прякото военно унищожение на материалната база на противника.
Липсата на автоматизъм в ескалацията и управлението на рисковете
Въпреки напрежението по границите с държавите членки на пакта, Москва все още избягва автоматичното преминаване към крайна фаза на възмездие. Наблюдателите посочват, че всяка стъпка се претегля внимателно, за да се избегне неконтролируема верижна реакция, която би могла да доведе до пряк мащабен сблъсък с неизчислими последици. Числата и докладите от фронта показват висока степен на изтощение на двете страни, но политическото ръководство за момента предпочита да държи системата в готовност като инструмент за психологическо и военно сдържане, чиято реална ефективност предстои да бъде изпитана само при крайна необходимост. Балансът на силите продължава да се пренастройва с всяка изминала седмица, а дипломатическите и военните ходове остават обвързани в сложен възел от взаимни заплахи и предупреждения.
